Съдържание
23 отношения: Кралство Майорка, Кабалеро, Корсика, Кортеси, Педро IV Арагонски, Арагонска корона, Роберт I (Бар), Сарагоса, Сардиния, Сардиния и Корсика, Херона, Мартин I Арагонски, Мария Френска (1344 – 1404), Манастир Поблет, Монсон, Барселона, Валенсия, Луи II Валоа-Анжуйски, Йоланда Арагонска, 1387, 1396, 19 май, 27 декември.
- Графове на Барселона
- Личности (Перпинян)
- Починали през 1396 година
- Родени през 1350 година
Кралство Майорка
Кралство Майорка (Regne de Mallorca; Reino de Mallorca; Royaume de Majorque) е средновековно кралство, васално на Кралство Арагон и създадено от краля на Арагон Хайме I Завоевателя след завоюването на Балеарските острови по време на Реконкистата в северозападното Средиземноморие.
Виж Хуан I Арагонски и Кралство Майорка
Кабалеро
Кабалеро (caballero, по-точно произношение кабайеро – буквално конник, рицар), в Испания от 10-и до 17 век това е дворянска титла на богат човек на военна служба в кавалерията.
Виж Хуан I Арагонски и Кабалеро
Корсика
Корсика (Corsica; Corse) е четвъртият по големина остров в Средиземно море, разположен на запад от Италия, на югоизток от Франция и на север от остров Сардиния.
Виж Хуан I Арагонски и Корсика
Кортеси
Каталонски кортеси. Средновековна миниатюра Кóртеси (cortes – дворове) – в средновековна Испания и Португалия са регионални съсловно-представителни събрания, а от XIX век насам така се нарича парламентът в Испания и Португалия.
Виж Хуан I Арагонски и Кортеси
Педро IV Арагонски
Педро IV Церемониалния (Pietro IV d'Aragón Zeremonioso, Pere el Cerimoniós) е 14-и крал на Арагон, крал на Валенсия (под името Педро II), крал на Сардиния и Корсика (под името Пиетро I), граф Сердан, граф на Барселона (Педро III) от 1336 г.
Виж Хуан I Арагонски и Педро IV Арагонски
Арагонска корона
Арагонската корона (Corona de Aragón) е трайна персонална уния на различни територии, обединени под властта на кралете на Арагон, която съществува между 1164 и 1707 г.
Виж Хуан I Арагонски и Арагонска корона
Роберт I (Бар)
Роберт I (Robert I de Bar, Robert I; * 8 ноември 1344, † 12 април 1411) от Дом Скарпон, е граф на Бар и Мусон 1352 до 1355 и от 1354 г.
Виж Хуан I Арагонски и Роберт I (Бар)
Сарагоса
Сараго̀са (Zaragoza) е град в Испания, столица на автономния регион Арагон.
Виж Хуан I Арагонски и Сарагоса
Сардиния
Сардиния (Sardegna; Sardigna; на каталански Sardenya; Sardinia) е административен регион в Италия, разположен на остров Сардиния, който се ползва със специален автономен статут от 1948 г.
Виж Хуан I Арагонски и Сардиния
Сардиния и Корсика
Сардиния и Корсика (Sardinia et Corsica) е римска провинция, обхващаща островите Сардиния и Корсика.
Виж Хуан I Арагонски и Сардиния и Корсика
Херона
Херона (Gerona, на каталонски Girona, Жирона) е град в Североизточна Каталония (Испания), административен център на едноименната провинция, с население от 99 013 души (по данни към 1 януари 2017 г.).
Мартин I Арагонски
Марти́н Арагóнски (Martín I de Aragón; * 29 юли 1356; † 31 май 1410), с прозвище „Хуманист“, е 16-и крал на Арагон, Валенсия, Сардиния и Корсика, граф на Барселона от 1396 г., крал на Сицилия (под името Мартин II) от 1409 г.
Виж Хуан I Арагонски и Мартин I Арагонски
Мария Френска (1344 – 1404)
Мария Френска или Мария Валоа (Marie de France, Marie de Valois; * 18 септември 1344, Сен Жермен ан Ле; † 15 октомври 1404) от династията Валоа, е френска принцеса и чрез женитба херцогиня на Бар.
Виж Хуан I Арагонски и Мария Френска (1344 – 1404)
Манастир Поблет
Манастир Поблет е цистерциански манастир, основан през 1151 година.
Виж Хуан I Арагонски и Манастир Поблет
Монсон
Монсо̀н (Monzón) е малък град в автономната област Арагон, Испания.
Барселона
Базиликата „Саграда Фамилия“ в Барселона Барселона (среща се и като Барцелона) (на испански и каталонски: Barcelona, произношение на каталонски:, произношение на испански) е град в Североизточна Испания, столица на автономната област Каталония и административен център на провинция Барселона.
Виж Хуан I Арагонски и Барселона
Валенсия
Катедралата на Валенсия Валѐнсия (Valencia; на каталунски: València) е град в Испания, столица на автономна област Валенсия и провинция Валенсия.
Виж Хуан I Арагонски и Валенсия
Луи II Валоа-Анжуйски
Луи II дьо Валоа, херцог Д'Анжу, известен и като Луи II Анжуйски и Людовик II Неаполитански, е френски принц – внук на крал Жан II.
Виж Хуан I Арагонски и Луи II Валоа-Анжуйски
Йоланда Арагонска
Йоланда Арагонска (Yolande d’Aragon; 1379 или 11 август 1384, Барселона – 14 ноември 1442, Сомюр) – номинална „кралица на четири кралства“ (Арагон, Сицилия, Йерусалим, Неапол (или, възможно, Кипър), херцогиня Анжуйска, по-малката дъщеря на Хуан I Ловеца, крал на Арагон и Йоланда дьо Бар (внучка на краля на Франция, Жан II Добрия).
Виж Хуан I Арагонски и Йоланда Арагонска
1387
Християнски войски побеждават султан Мурад в битката при Плочник.
1396
България пада под османска власт.
19 май
19 май е 139-ият ден в годината според григорианския календар (140-и през високосна година).
27 декември
27 декември е 361-вият ден в годината според григорианския календар (362-ри през високосна).
Виж Хуан I Арагонски и 27 декември
Вижте също
Графове на Барселона
- Алфонсо II Арагонски
- Алфонсо III Арагонски
- Алфонсо IV (Арагон)
- Алфонсо V Арагонски
- Барселонска династия
- Бера (граф на Барселона)
- Беренгар (граф на Тулуза)
- Беренгар Раймунд I (Барселона)
- Бернар Септимански
- Гифре Космати
- Енрике IV (Кастилия)
- Карл V
- Мартин I Арагонски
- Педро II Арагонски
- Педро III Арагонски
- Педро IV Арагонски
- Рене I (Анжу)
- Сунифред I
- Фернандо I Арагонски
- Фернандо II
- Хайме I Арагонски
- Хайме II Арагонски
- Хуан I Арагонски
- Хуан II (Арагон)
- Хуана Кастилска
Личности (Перпинян)
- Хуан I Арагонски
Починали през 1396 година
- Елена Кантакузина
- Жан дьо Виен
- Исидор Глава
- Йохан (Гьорлиц)
- Пилгрим II фон Пуххайм
- Радич Църноевич
- Уолтър Хилтън
- Фридрих II (Салуцо)
- Хуан I Арагонски
Родени през 1350 година
- Анабела Дръмонд
- Висент Ферер
- Витовт
- Дмитрий Донски
- Мануил II Палеолог
- Маргарита III Фландърска
- Раймондо Орсини дел Балцо
- Спинело Аретино
- Фридрих (Брауншвайг-Остероде)
- Хуан I Арагонски
- Хървое Вукчич Хърватинич