Съдържание
37 отношения: Константин Косев, Константин Иречек, Паисий Хилендарски, Пламен Павлов, Петър Мутафчиев, Петър Богдан Бакшев, Александър Хилфердинг, Андрей Пантев, Николай Станишев, Николай Державин, Стоян Шангов, Сава Радулов, Спиридон Габровски, Франц-Ксавер Иван де Пеячевич, Христаки Павлович, Царственик или история болгарская, Милан Савич, История славянобългарска, История разных славенских народов найпаче болгар, хорватов и сербов, История во кратце о болгарском народе словенском, История на българския народ до края на неговата държава, История на българите (Константин Иречек), История на България (Петър Богдан), История на България (поредица), История на България (Блазиус Клайнер), Иван Пастухов, Иван Тютюнджиев, Иван Божилов, Захари Княжески, Зографска българска история, Българска академия на науките, Блазиус Клайнер, Васил Златарски, Вера Мутафчиева, Гавраил Кръстевич, Добри Войников, Йован Раич.
Константин Косев
Константин Димитров Косев е български историк и политик от БСП.
Виж Хронология на българската историография и Константин Косев
Константин Иречек
Константин Йозеф Иречек (Konstantin Josef Jireček) е чешки историк и български политик.
Виж Хронология на българската историография и Константин Иречек
Паисий Хилендарски
Паисий Хилендарски, често наричан още Отец Паисий, e български народен будител, духовник и светия, автор на „История славянобългарска“.
Виж Хронология на българската историография и Паисий Хилендарски
Пламен Павлов
Пламен Христов Павлов е български историк, поет, публицист, телевизионен водещ.
Виж Хронология на българската историография и Пламен Павлов
Петър Мутафчиев
Петър Стоянов Мутафчиев е български историк византолог и специалист по средновековна история, член на Българската академия на науките (1937), редовен професор в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (1937).
Виж Хронология на българската историография и Петър Мутафчиев
Петър Богдан Бакшев
#виж Петър Богдан.
Виж Хронология на българската историография и Петър Богдан Бакшев
Александър Хилфердинг
Александър Фьодорович Хилфердинг е известен руски лингвист, историк, фолклорист и панславист.
Виж Хронология на българската историография и Александър Хилфердинг
Андрей Пантев
Андрей Лазаров Пантев е български историк, член-академик на Световната академия „Платон“.
Виж Хронология на българската историография и Андрей Пантев
Николай Станишев
Семейната гробница на Станишеви на Централните софийски гробища Николай (Никола) Христов Станишев е български юрист, историк, преводач и литератор.
Виж Хронология на българската историография и Николай Станишев
Николай Державин
lang.
Виж Хронология на българската историография и Николай Державин
Стоян Шангов
Стоян Стойков Шангов е български общественик, журналист и любител историк, издател на един от най-значимите български вестници от първата половина на XX век – „Вечерна поща“.
Виж Хронология на българската историография и Стоян Шангов
Сава Радулов
Сава (Стойно) Илиев Радулов е български писател и просветен деец.
Виж Хронология на българската историография и Сава Радулов
Спиридон Габровски
Спиридон Габровски е български духовник и просветен деец.
Виж Хронология на българската историография и Спиридон Габровски
Франц-Ксавер Иван де Пеячевич
Барон Франц-Ксавер Иван де Пеячевич (известен също като Матей III Франц Ксавер Пеячевич) е учен, духовник, историк и писател с българо-хърватски произход, от католическата чипровска фамилия Пеячевичи.
Виж Хронология на българската историография и Франц-Ксавер Иван де Пеячевич
Христаки Павлович
Христаки Павлович Дупничанин с духовно име Хрисант е български възрожденски учител и писател.
Виж Хронология на българската историография и Христаки Павлович
Царственик или история болгарская
„Царственик или история болгарская“ е българска книга, с автор Христаки Павлович, отпечатана в 1844 г.
Виж Хронология на българската историография и Царственик или история болгарская
Милан Савич
Милан Савич (Милан Савић) е сръбски учен, доктор на науките, белетрист и общественик от края на 19 и началото на 20 век.
Виж Хронология на българската историография и Милан Савич
История славянобългарска
„История славянобългарска“ (оригинално заглавие: Исторїѧ славѣноболгарскаѧ ѡ народѣ и ѡ цареи и ѡ стыхъ болгарскихъ и ѡ въсехъ деѧнїа ї битїа болгарскаѧ) е първото възрожденско произведение на българската историография, написано от Паисий Хилендарски в Хилендарския манастир и Зографския манастир в периода 1760 – 1762 г.
Виж Хронология на българската историография и История славянобългарска
История разных славенских народов найпаче болгар, хорватов и сербов
„История разныхславенскихнародов найпаче болгар, хорватов и сербов“ е четиритомен труд за историята на южните славяни, написан от Йован Раич – сръбски историк и богослов от български произход (по баща).
История во кратце о болгарском народе словенском
„История во кратце о болгарском народе славенском“ (на църковнославянски) е историческа книга от Спиридон Габровски, завършена през 1792 г.
Виж Хронология на българската историография и История во кратце о болгарском народе словенском
История на българския народ до края на неговата държава
„История на българския народ“ (Историја Бугарскога народа до пропасти државе) е първият труд по история на България, излязла на сръбски или сърбохърватски език.
Виж Хронология на българската историография и История на българския народ до края на неговата държава
История на българите (Константин Иречек)
История на българите е историографско изследване (Дисертацията на Иречек е озаглавена „История на българите“. През 1875 г. завършва история с докторат в Карловия университет в Прага) излязло на чешки и немски за първи път през 1876 г. – годината на Априлското въстание.
Виж Хронология на българската историография и История на българите (Константин Иречек)
История на България (Петър Богдан)
Историята на България от Петър Богдан с оригинално заглавие „De antiquitate Paterni soli, et de rebus Bulgaricis ad suos Compatriotas“ („За древността на бащината земя и за българските дела към неговите сънародници“), завършена около 1667 г., е най-ранният известен историографски труд по история на България, предхождащ с около век написаната в 1761 г.
Виж Хронология на българската историография и История на България (Петър Богдан)
История на България (поредица)
„История на България“ е мащабно научно издание на Института по история към Българската академия на науките, обхващащо историята на България и българските земи от древността до наши дни.
Виж Хронология на българската историография и История на България (поредица)
История на България (Блазиус Клайнер)
„Историята на България“ от Блазиус Клайнер е история на България, предхождаща и независимо написана от „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски.
Виж Хронология на българската историография и История на България (Блазиус Клайнер)
Иван Пастухов
Иван Стефанов Пастухов е виден български историк, публицист, общественик и политически деец.
Виж Хронология на българската историография и Иван Пастухов
Иван Тютюнджиев
Иван Асенов Тютюнджиев е български учен, професор, доктор на историческите науки, историк, декан на Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св.
Виж Хронология на българската историография и Иван Тютюнджиев
Иван Божилов
Иван Ангелов Божилов е доктор на науките по история, професор медиевист.
Виж Хронология на българската историография и Иван Божилов
Захари Княжески
#пренасочване Захарий Княжески.
Виж Хронология на българската историография и Захари Княжески
Зографска българска история
„История вкратце о Болгарословенском народе“, известна като „Зографска българска история“ или „Анонимна Зографска история“, е едно от първите исторически съчинения в новобългарската литература.
Виж Хронология на българската историография и Зографска българска история
Българска академия на науките
Българската академия на науките (БАН) е най-голямата научна организация в България.
Виж Хронология на българската историография и Българска академия на науките
Блазиус Клайнер
Блазиус Клайнер е францисканския монах, написал „Историята на България“, предхождаща и независимо написана от „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски.
Виж Хронология на българската историография и Блазиус Клайнер
Васил Златарски
Васил Николов Златарски е български историк-медиевист, археолог и епиграф, останал като едно от най-големите имена на българската медиевистика със своята тритомна „История на българската държава през средните векове“.
Виж Хронология на българската историография и Васил Златарски
Вера Мутафчиева
Вера Петрова Мутафчиева (р. 28 март 1929 – п. 9 юни 2009) е български писател и историк.
Виж Хронология на българската историография и Вера Мутафчиева
Гавраил Кръстевич
#виж Гаврил Кръстевич.
Виж Хронология на българската историография и Гавраил Кръстевич
Добри Войников
Добри Попов Войников е български възрожденски учител, драматург, общественик и журналист, музикален и театрален деец.
Виж Хронология на българската историография и Добри Войников
Йован Раич
Йован Раич е пръв богослов и сръбски просветител от български произход.
Виж Хронология на българската историография и Йован Раич