Отваряне в Google MapsСъдържание
43 отношения: Domus Aurea, Касиодор, Колизеум, Колос на Нерон, Констанций II, Пруденций, Парилия, Пелопонес, Олимпия (светилище), Атина, Ахая (римска провинция), Аргос, Арката на Тит, Адриан (император), Азия (римска провинция), Амиан Марцелин, Антонин Пий, Аполодор от Дамаск, Нерон, Разграбване на Рим (455), Рим, Римската империя, Римски форум, Римски храм, Рома (богиня), Филип I Араб, Хонорий I, Максенций, Ираклий, Базилика на Максенций и Константин, Виа Сакра, Велия (Рим), Венера (митология), Древноримски мерни единици, Древен Рим, Дион Касий, Лъв IV (папа), 125, 135, 137, 141, 145, 6 век.
- 135 година
Domus Aurea
Domus Aurea (Златният дом, Златната къща) е дворцово-парков комплекс, построен от Нерон след Големия пожар в Рим през 64 година.
Виж Храм на Венера и Рома и Domus Aurea
Касиодор
Касиодор (Flavius Magnus Aurelius Cassiodorus Senator, * 485 в Скилациум, Брутиум; † 580 в манастира Вивариум при Скилациум) е римски писател и учен, държавник по времето на управлението на ТеодорихВелики, крал на остготите в Италия.
Виж Храм на Венера и Рома и Касиодор
Колизеум
#виж Колизей.
Виж Храм на Венера и Рома и Колизеум
Колос на Нерон
Картината „Скулптори в Рим“ на Л. Алма-Тадема (1877), илюстрираща работа по мраморната статуя Разположение на статуята в Рим, обозначено с червена точка Колосът на Нерон е огромна бронзова статуя на император Нерон, която той поставя в своя Златен дом – неговата дворцова резиденция на хълма Палатин.
Виж Храм на Венера и Рома и Колос на Нерон
Констанций II
Флавий Юлий Констанций (лат. Flavius Iulius Constantius) е римски император в периода 337 – 361 година.
Виж Храм на Венера и Рома и Констанций II
Пруденций
Аврелий Пруденций Клеменс Пруденц (Aurelius Prudentius Clemens, Prudenz, * 348; † след 405) е най-важният християнски-късноантичен поет.
Виж Храм на Венера и Рома и Пруденций
Парилия
Празникът на Палес (Жозеф-Бенуа Сюве, 1783) Парилия или също Палилия (Parilia, Palilia) е фестивал, овчарски празник в Древен Рим на 21 април на Палатин в чест на Палес, богинята на скотовъдството.
Виж Храм на Венера и Рома и Парилия
Пелопонес
Пелопонес (на гръцки Πελοπόννησος, Пелопонисос) е полуостров в Гърция, оформящ най-южния край на Балканския полуостров.
Виж Храм на Венера и Рома и Пелопонес
Олимпия (светилище)
#пренасочване Олимпия (Древна Гърция).
Виж Храм на Венера и Рома и Олимпия (светилище)
Атина
Атѝна (Αθήνα) е столицата и най-големият град на Гърция, както и седалище на областта Атика.
Виж Храм на Венера и Рома и Атина
Ахая (римска провинция)
Ахея (Ἀχαΐα, транскрипция на латините Achaïa или Achaia; Achaea) в древността е названието на приморска област в Северен Пелопонес, която играе значима роля в политическия живот на Древна Гърция в периода на елинизма.
Виж Храм на Венера и Рома и Ахая (римска провинция)
Аргос
Аргос (Άργος) е град в Гърция в областта Пелопонес.
Виж Храм на Венера и Рома и Аргос
Арката на Тит
#виж Арка на Тит.
Виж Храм на Венера и Рома и Арката на Тит
Адриан (император)
Публий Елий Траян Адриан (Publius Aelius Traianus Hadrianus; Imperator Caesar Traianus Hadrianus Augustus; * 24 януари 76, Италика, Испания; † 10 юли 138, Бая) е римски император от 117 до 138 г.
Виж Храм на Венера и Рома и Адриан (император)
Азия (римска провинция)
Римската провинция Азия, понякога наричана и Фригия, е административна единица на Римската република в Мала Азия.
Виж Храм на Венера и Рома и Азия (римска провинция)
Амиан Марцелин
Амиан Марцелин (Ammianus Marcellinus) е римски историк, автор на исторически труд, обхващащ периода 353 – 378.
Виж Храм на Венера и Рома и Амиан Марцелин
Антонин Пий
Тит Аврелий Фулвий Бойоний Арий Антонин Пий (Titus Aurelius Fulvius Boionius Arrius Antoninus Pius) е римски император от 138 до 161 г., член на династията на Антонините и четвърти поред от т.нар.
Виж Храм на Венера и Рома и Антонин Пий
Аполодор от Дамаск
Аполодор(ос) от Дамаск (Apollodor(os), Apollodorus) е известен архитект на Римската империя.
Виж Храм на Венера и Рома и Аполодор от Дамаск
Нерон
Нерон Клавдий Цезар Август Германик (Nero Claudius Caesar Augustus Germanicus), по рождение – Луций Домиций Ахенобарб (лат. Lucius Domitius Ahenobarbus), известен под името Нерон, е римски император между 54 и 68 година, последният от Юлиево-Клавдиевата династия.
Виж Храм на Венера и Рома и Нерон
Разграбване на Рим (455)
Разграбването на Рим в 455 г. Превземането на Рим в 455 г.
Виж Храм на Венера и Рома и Разграбване на Рим (455)
Рим
Рим (на италиански и латински: Roma, Ро̀ма; на готски: ̼̰͂̿; латинска транскрипция Ruma; Ρώμη) е столицата на Италия и област Лацио.
Виж Храм на Венера и Рома и Рим
Римската империя
#виж Римска империя.
Виж Храм на Венера и Рома и Римската империя
Римски форум
Храма на Сатурн Римският форум (Forum Romanum, но римляните са го наричали по-често Forum Magnum или просто Forum) е бил центърът, около който Древният Рим се е развивал.
Виж Храм на Венера и Рома и Римски форум
Римски храм
императорския култ към Октавиан Август. Римски храм на Алкантара, Испания, малък оброчен храм, построен при моста Алкантара по времето на Траян императорския култ Древните римски храмове са сред най-важните сгради в римската култура и някои от най-богатите сгради в римската архитектура, въпреки че само малко оцеляват в непокътнат вид.
Виж Храм на Венера и Рома и Римски храм
Рома (богиня)
Рома (Roma) е богиня, олицетворение и покровителка на Рим.
Виж Храм на Венера и Рома и Рома (богиня)
Филип I Араб
Марк Юлий Филип (Marcus Julius Philippus) е римски император в периода 244 – 249.
Виж Храм на Венера и Рома и Филип I Араб
Хонорий I
Хонорий I (Honorius PP.) е римски папа от 27 октомври 625 г.
Виж Храм на Венера и Рома и Хонорий I
Максенций
Марк Аврелий Валерий Максенций (Marcus Aurelius Valerius Maxentius) е римски император, син на император Максимиан и първата му жена сирийката Евтропия.
Виж Храм на Венера и Рома и Максенций
Ираклий
Флавий Ираклий Август (Flavius Heraclius Augustus; Ηράκλειος, Hērakleios; * 575 г.; † 11 февруари 641 г.) е източноримски император, управлявал в периода 5 октомври 610 – 11 февруари 641 г.
Виж Храм на Венера и Рома и Ираклий
Базилика на Максенций и Константин
Развалините на базиликата Базиликата на Максенций и Константин е най-голямо здание, строено някога на Римския форум.
Виж Храм на Венера и Рома и Базилика на Максенций и Константин
Виа Сакра
Виа Сакра (Свещен път) е улица в Рим.
Виж Храм на Венера и Рома и Виа Сакра
Велия (Рим)
Поглед от Палатин към малкия хълм Велия Храмът на Венера и Рома, погледнат от Колизей Седемте хълма на Рим Велия (Velia, Veliae) e през древността хълм в Рим.
Виж Храм на Венера и Рома и Велия (Рим)
Венера (митология)
#пренасочване Венера.
Виж Храм на Венера и Рома и Венера (митология)
Древноримски мерни единици
Древната римска система от мерки е основана на гръцката система, но има и египетско влияние.
Виж Храм на Венера и Рома и Древноримски мерни единици
Древен Рим
Древен Рим е една от основните цивилизации от Античността, получила своето название от главния си град Рим (Roma), наречен на свой ред на легендарния си основател – Ромул.
Виж Храм на Венера и Рома и Древен Рим
Дион Касий
Дион Касий Кокцеан (Δίων Κάσσιος; Dio Cassius Cocceianus) е римски историк от старогръцки произход.
Виж Храм на Венера и Рома и Дион Касий
Лъв IV (папа)
Лъв IV (лат. Leo PP. IV) е римски папа от 10 април 847 г.
Виж Храм на Венера и Рома и Лъв IV (папа)
125
125 (сто двадесет и пета) година по юлианския календар е невисокосна година, започваща в неделя.
Виж Храм на Венера и Рома и 125
135
135 (сто тридесет и пета) година по юлианския календар е невисокосна година, започваща в петък.
Виж Храм на Венера и Рома и 135
137
137 (сто тридесет и седма) година по юлианския календар е невисокосна година, започваща в понеделник.
Виж Храм на Венера и Рома и 137
141
141 (сто четиридесет и първа) година по юлианския календар е невисокосна година, започваща в понеделник.
Виж Храм на Венера и Рома и 141
145
145 (сто четиридесет и пета) година по юлианския календар е невисокосна година, започваща в четвъртък.
Виж Храм на Венера и Рома и 145
6 век
VІ век започва на 1 януари 501 г.
Виж Храм на Венера и Рома и 6 век
Вижте също
135 година
- 135
- Въстание на Бар Кохба
- Храм на Венера и Рома