Съдържание
24 отношения: Клотилда Млада, Клотилда Бургундска, Прованс, Париж, Оверн, Аквитания (регион), Амаларих, Нарбона, Нормандия, Сома, Теодорих I, Теодеберт I, Ултрогота, Хилперих II (Бургундия), Хлотар I, Хлодвиг I, Хлодомер, Меровинги, Бургундия, Бретан (регион), Григорий Турски, Лоара, 23 декември, 558.
Клотилда Млада
Клотилда Млада (Clotilde; Chlodechild; Chrodechildis; около 497; † 531) е кралица на вестготите.
Виж Хилдеберт I и Клотилда Млада
Клотилда Бургундска
Клотилда Бургундска (Хродехилда) или Света Клотилда (Clotilde, Clothilde, древногермански Chrochtehilde е втората жена на франкския крал Хлодвиг I от 493 г. Клотилда уговаря Хлодвиг (Кловис) да приеме християнството.
Виж Хилдеберт I и Клотилда Бургундска
Прованс
Заливът на Сен Тропе Прованс (Provence, Provença, букв. „провинция“) е историческа област в Югоизточна Франция.
Париж
Шан-з-Елизе с Триумфалната арка и бизнес квартала Дефанс в далечината Люксембургската градина, изглед от Монпарнас. Вляво в далечината е катедралата „Нотр Дам“ Париж (Paris) е столицата и най-големият град на Франция.
Оверн
Оверн (Auvergne) е бивш административен регион в южната част на Централна Франция.
Аквитания (регион)
---- Аквитания (Aquitaine; на окситански Aquitània; на баски Akitania) е регион в Югозападна Франция до 2016 година, когато е включен в новосъздадения регион Аквитания-Лимузен-Поату-Шарант.
Виж Хилдеберт I и Аквитания (регион)
Амаларих
Амаларих(Amalrich; Amalarich; Amalarico; Amalaric; * 502 – + 531 в Барселона) е крал на вестготите от 526 до 531 година.
Нарбона
#пренасочване Нарбон.
Нормандия
#пренасочване Нормандия (регион).
Сома
Карта на водосборния басейн на Сома Сома (Somme) е река в Северна Франция (департаменти Ен и Сома), вливаща се в протока Ламанш на Атлантическия океан.
Теодорих I
ТеодорихI (Theuderich I; Thierry * пр. 484; † 533) е от 511 до 533 г.
Теодеберт I
Теодеберт I или Теудеберт I (Theudebert I; Thibert, Théodebert; * 495 – 500; † 547/548) е меровингски крал на франките.
Ултрогота
Ултрогота или Ултрогото (Vulthrogotha, Vltrogotho или Ultrogota, Ultrogoto, Ultrogothe; † след 567 г.) е кралица на франките, съпруга на Хилдеберт I, крал на франките, управлявал през 511 – 558 г., от династията на Меровингите.
Хилперих II (Бургундия)
ХилперихII (Chilperich II, Chilperic II; Chilpericus, Chilperico; 450 † 493 г.) е от 473 г.
Виж Хилдеберт I и Хилперих II (Бургундия)
Хлотар I
Хлотар I е франкски крал от рода на Меровингите, един от четирите сина на Хлодвиг.
Хлодвиг I
Франкско кралство 511 – 561 Хлодвиг I или Кловис, Хлодовех, на съвременен френски Луи (Chlodwig I, Chlodowech; Clovis; Chlodovechus) (* ок. 466 – † 27 ноември 511 при Париж) е меровингски крал на салическите франки (германско племе, заемащо областта на запад от долен Рейн с център около Турне и Камбре), обикновено считан за основател на Франкската държава (по-късно прераснала във Франкска империя).
Хлодомер
Хлодомер е франкски крал от рода на Меровингите, един от четирите сина на Хлодвиг, а майка му е Клотилда.
Меровинги
Франкски меровингски воин Меровингите са династия франкски крале, управлявали често променяща се територия, включваща части от днешните Франция, Нидерландия и Германия в периода от 5 до 8 век.
Бургундия
Герб на Бургундия Рихард Застъпник Бургундия е историческа област в Западна Европа, наречена на германското племе бургунди.
Бретан (регион)
Бретан (Bretagne, бретонски Breizh, Gallo Bertaèyn) е регион в Западна Франция.
Виж Хилдеберт I и Бретан (регион)
Григорий Турски
Страница от ''Десет книги истории'' Григорий Турски (Grégoire de Tours; Gregorius Turonensis; Gregor von Tours, Georgius Florentius; * 30 ноември 538 г. или 539 г. в Риом до Клермонт-Феранд, регион Оверн † вер.
Виж Хилдеберт I и Григорий Турски
Лоара
Лоара при Сен Назер. Карта на водосборния басейн на Лоара Лоа̀ра (Loire, Лоар) е най-голямата река във Франция (департаменти Ардеш, Горна Лоара, Лоар, Сона и Лоара, Алие, Ниевър, Шер, Лоаре, Лоар и Шер, Ендър и Лоара, Мен и Лоара и Атлантическа Лоара), вливаща се в Атлантическия океан.
23 декември
23 декември е 357-ият ден в годината според григорианския календар (358-и през високосна година).
558
558 г.