Съдържание
38 отношения: Килийно училище, Пампорово, Османска империя, Никола Жалов, Радюва планина, Родопи, Рожен, Сенклер, Тракийската низина, Чернатица, Чепеларска река, Юговска река, Южна България, Бачково, Въча, Върховен македоно-одрински комитет, Втора пехотна тракийска дивизия, Георги Иванов Арнаудов, 15 септември, 15 януари, 15 май, 16 януари, 1869, 1885, 1896, 1900, 1901, 1914, 1919, 1934, 1938, 1945, 1988, 1989, 2000, 2004, 23 август, 6 септември.
Килийно училище
Килийното училище в с. Боженица днес е превърнато в музей Килийното училище е вид начално училище с църковно-религиозна насоченост.
Виж Хвойна (село) и Килийно училище
Пампорово
Пампо̀рово (от 14 март 1950 г. „Васил Коларов“, след 1989 г. неофициално е възстановено старото име) е един от най-големите планински курорти в България.
Османска империя
Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.
Виж Хвойна (село) и Османска империя
Никола Жалов
Никола Костадинов Жалов с псевдоним Никола Хвойненски е български писател, краевед и редактор.
Виж Хвойна (село) и Никола Жалов
Радюва планина
Радюва планина е планински рид в централната част на Западните Родопи, северно разклонение на Переликско-Преспанския дял, на територията на области Смолян и Пловдив.
Виж Хвойна (село) и Радюва планина
Родопи
Родопите (вариант на името Родопа, Ροδόπη) е планина в Южна България и Северна Гърция, част от Рило-Родопския масив.
Рожен
Рожен може да се отнася за.
Сенклер
#пренасочване Станислас Сенклер.
Тракийската низина
#виж Горнотракийска низина.
Виж Хвойна (село) и Тракийската низина
Чернатица
Чернатица е третият по размери и височина планински рид в Западните Родопи, разположен в северната им част, между долините на реките Въча и Чепеларска, на територията на области Пловдив и Смолян.
Чепеларска река
#пренасочване Асеница.
Виж Хвойна (село) и Чепеларска река
Юговска река
Юговска река (в горното течение Манастирска река (Имарет дере)) е река в Южна България – Област Смолян, община Смолян и област Пловдив, община Лъки, десен приток на Чепеларска река.
Виж Хвойна (село) и Юговска река
Южна България
'''Южна България''' на картата на България Южна България е част от територията на Република България, включваща земите на юг от главното било на Стара планина, което условно разделя страната на северна и южна част.
Виж Хвойна (село) и Южна България
Бачково
Бачково е село в Южна България.
Въча
меандрите на река Буйновска Въча (до 1945 г. Вѫча) е река в Южна България – Област Смолян, общини Борино и Девин, област Пазарджик, общини Батак и Брацигово и област Пловдив, общини Кричим, Стамболийски и Родопи, десен приток на река Марица.
Върховен македоно-одрински комитет
Върховният македоно-одрински комитет е ръководният орган на Македоно-одринската организация – революционна организация на македонски и тракийски емигранти и български общественици, която съществува в България и Османската империя от 1895 до 1905 година.
Виж Хвойна (село) и Върховен македоно-одрински комитет
Втора пехотна тракийска дивизия
Втора пехотна тракийска дивизия е българска военна част.
Виж Хвойна (село) и Втора пехотна тракийска дивизия
Георги Иванов Арнаудов
#пренасочване Георги Арнаудов (лесовъд).
Виж Хвойна (село) и Георги Иванов Арнаудов
15 септември
15 септември е 258-ият ден в годината според григорианския календар (259-и през високосна година).
Виж Хвойна (село) и 15 септември
15 януари
15 януари е 15-ият ден в годината според григорианския календар.
15 май
15 май е 135-ият ден в годината според григорианския календар (136-и през високосна година).
16 януари
16 януари е 16-ият ден в годината според григорианския календар.
1869
Входът на църквата в село Сваленик, въздигната през 1869.
1885
Първият небостъргач в света.
1896
За пръв път след 366 г.
1900
Въпреки че е кратна на 4, според григорианския календар тази година не е високосна.
1901
1901 (MCMI) година е обикновена година, започваща във вторник според Григорианския календар.
1914
Календар за 1914.
1919
Църквата Сакре кьор.
1934
Паметникът на свободата.
1938
село Юпер, 29 януари '''1938''' 4-ти селскостопански културен и национален събор, манифестанти с политически лозунги пред Фабричния склад на Балъкчиев във Варна.
1945
Иван Багрянов Димитър Шишманов.
1988
1988 (MCMLXXXVIII) е високосна година, която започва в петък, според Григорианския календар.
1989
Падането на Берлинската стена през нощта на 9 ноември 1989 г., е символ за край на Студената война и за революцията наречена есента на народите, която свали комунистическите правителствата в Централна и Източна Европа, знак за обединението на Германия година по-късно.
2000
Посрещане на 2000 година във Франкфурт, Германия. 2000 (MM) година е високосна година, започваща в събота според Григорианския календар.
2004
Цунами от 2004 година (обхват). Заря за посрещането на 2004 година в Рио де Жанейро, Бразилия. 2004 (MMIV) е високосна година, започваща в четвъртък според Григорианския календар.
23 август
23 август е 235-ият ден в годината според григорианския календар (236-и през високосна).
6 септември
6 септември е 249-ият ден в годината според григорианския календар (250-и през високосна година).
Виж Хвойна (село) и 6 септември