Съдържание
18 отношения: Албрехт I фон Верденберг-Хайлигенберг, Страсбург, Тун, Хартман I фон Кибург, Хабсбурги, Цюрих (кантон), Швейцарски исторически лексикон, Швейцария, Шпайер, Бургундия, Бертхолд фон Бухег, Берн, Дом Кибург, Еберхард II фон Кибург, Егино II (Фрайбург), Леополд I (Свещена Римска империя), 1299, 31 октомври.
Албрехт I фон Верденберг-Хайлигенберг
Албрехт I фон Верденберг-Хайлигенберг (Albrecht I von Werdenberg-Heiligenberg; † 1364 или 1365) от род Верденберги е граф на Верденберг и Хайлигенберг-Рейнег.
Виж Хартман II фон Хабсбург-Кибург и Албрехт I фон Верденберг-Хайлигенберг
Страсбург
Страсбург (Strasbourg; Straßburg) е град в Източна Франция, център на департамента Ба Рен и на регион Гранд Ест.
Виж Хартман II фон Хабсбург-Кибург и Страсбург
Тун
Тун е град в Швейцария.
Виж Хартман II фон Хабсбург-Кибург и Тун
Хартман I фон Кибург
Хартман I фон Кибург (Hartmann I von Kyburg; * ок. 1275; † 29 март 1301) от род Хабсбург-Кибург (Ной-Кибург), е граф на Кибург.
Виж Хартман II фон Хабсбург-Кибург и Хартман I фон Кибург
Хабсбурги
Австрийската империя до ''Аусглайха'' от 1867 г. Хабсбурги (Habsburg), и по-рядко Хапсбурги, е германска аристократична династия, която от 1278 до 1918 г.
Виж Хартман II фон Хабсбург-Кибург и Хабсбурги
Цюрих (кантон)
Цюрихе един от кантоните на Швейцария.
Виж Хартман II фон Хабсбург-Кибург и Цюрих (кантон)
Швейцарски исторически лексикон
мини Томове от Швейцарския исторически лексикон Швейцарският исторически лексикон (Historische Lexikon der Schweiz; Dictionnaire historique de la Suisse; Dizionario storico della Svizzera), съкратено HLS, е швейцарски проект, започнат през 1988 г., който представя състоянието на знанието за историята на Швейцария във вид на енциклопедия.
Виж Хартман II фон Хабсбург-Кибург и Швейцарски исторически лексикон
Швейцария
Швейцария (die Schweiz, Suisse, Svizzera, Svizra), официално – Швейцарска конфедерация (Confoederatio Helvetica, Schweizerische Eidgenossenschaft, Confédération suisse, Confederazione Svizzera, Confederaziun svizra) е малка вътрешноконтинентална федерация от 26 кантона в Централна Европа.
Виж Хартман II фон Хабсбург-Кибург и Швейцария
Шпайер
Катедралата в Шпайер Шпайер (Speyer) е град в югозападната част на Германия федералната провинция Рейнланд-Пфалц.
Виж Хартман II фон Хабсбург-Кибург и Шпайер
Бургундия
Герб на Бургундия Рихард Застъпник Бургундия е историческа област в Западна Европа, наречена на германското племе бургунди.
Виж Хартман II фон Хабсбург-Кибург и Бургундия
Бертхолд фон Бухег
Бертхолд фон Бухег също фон Бухек (Berthold von Buchegg (von Bucheck); * пр. 1279; † 25 ноември 1353 в Молсхайм в Елзас) е епископ на Шпайер 1328 г.
Виж Хартман II фон Хабсбург-Кибург и Бертхолд фон Бухег
Берн
Берн (Bern; Berne; италиански и реторомански Berna; на бернски немски Bärn) е „федералният град“ (Bundesstadt) и де факто столица на Швейцария – седалище на Федералния съвет (правителството) и Федералното събрание (двукамерния парламент).
Виж Хартман II фон Хабсбург-Кибург и Берн
Дом Кибург
Герб на Кибург (ок. 1340) Герб на графовете на Кибург (ок. 1548) Дворец Кибург в село Кибург в Кантон ЦюрихДом Кибург (Haus Kyburg, Kiburg) са благороднически род от днешна Северна и Източна Швейцария.
Виж Хартман II фон Хабсбург-Кибург и Дом Кибург
Еберхард II фон Кибург
Еберхард II фон Хабсбург-Кибург (Eberhard II von Habsburg-Kyburg; * ок. 1299; † 17 април 1357) от род Хабсбург-Кибург (Ной-Кибург), е от 1322 г.
Виж Хартман II фон Хабсбург-Кибург и Еберхард II фон Кибург
Егино II (Фрайбург)
Егино II фон Фрайбург или Егон III (Egino II (Egon III) von Freiburg; * 1263; † сл. 24 декември 1318) от Дом Урахе граф на Фрайбург (1271 – 1316).
Виж Хартман II фон Хабсбург-Кибург и Егино II (Фрайбург)
Леополд I (Свещена Римска империя)
Леополд I (Leopold I, Leopold Ignatius Joseph Balthasar Felician), VI.
Виж Хартман II фон Хабсбург-Кибург и Леополд I (Свещена Римска империя)
1299
1299 – Разпадане на Селджукския султанат на 12 независими бейлици.
Виж Хартман II фон Хабсбург-Кибург и 1299
31 октомври
31 октомври е 304-тият ден в годината според григорианския календар (305-и през високосна).