Съдържание
30 отношения: Курамински хребет, Карадаря, Канибадам, Киргизстан, Коканд, Кокандско ханство, Памиро-Алай, Ош, Алайски хребет, Андижан, Нарин (река), Наманган, Руска империя, Сърдаря, Средна Азия, Тяншан, Туркестански хребет, Туркестанско генерал-губернаторство, Таджикистан, Узбекистан, Узген, Фергански хребет, Фергана, Ходжент, Чаткалски хребет, Исфара, Гладна степ, Джалал Абад, 18 век, 19 век.
Курамински хребет
Кураминският хребет (Qurama tizmasi, Қурама тизмаси; Кураминский хребет) е планински хребет в крайната югозападна част на Тяншан,разположен на територията на Таджикистан (Согдийска област) и Узбекистан (Ташкентска и Наманганска област).
Виж Ферганска котловина и Курамински хребет
Карадаря
Нарин (сателитна снимка) Карадаря (Кара-Дарыя; Qoradaryo, Қорадарё; Карадарья) е река в Киргизстан (Ошка и Джалалабадска област) и Узбекистан (Андижанска и Наманганска област), лява съставяща на река Сърдаря.
Виж Ферганска котловина и Карадаря
Канибадам
Канибадам (Конибодом; کان بادام) е град в Таджикистан, административен център на Канибадамски район, Согдийска област.
Виж Ферганска котловина и Канибадам
Киргизстан
Киргизстан, официално Киргизка република (Кыргыз Республикасы, Кыргызская Республика), наричана също Киргизия, е държава в Средна Азия, заемаща западните и централни части на планинския масив Тяншан и на Памиро-Алай.
Виж Ферганска котловина и Киргизстан
Коканд
Коканд (Қўқон) е град във Ферганска област, Източен Узбекистан.
Виж Ферганска котловина и Коканд
Кокандско ханство
Кокандското ханство (خانات خوقند; Qo'qon Xonligi) е историческа държава, която съществува в Централна Азия в периода 1709 – 1876 година, на територията на днешен Киргизстан, Източен Узбекистан и Таджикистан и Югоизточен Казахстан.
Виж Ферганска котловина и Кокандско ханство
Памиро-Алай
Памиро-Алай (Памиро-Алай; на таджикски: Помиру-Олой) е планинска система в Централна Азия.
Виж Ферганска котловина и Памиро-Алай
Ош
Ош може да се отнася за.
Алайски хребет
Алайският хребет (Алай, Кырка тоо; Алайский хребет) е мощен планински хребет в източната част на планинската система Хисаро-Алай, разположен на територията на Киргизстан, Таджикистан и Китай.
Виж Ферганска котловина и Алайски хребет
Андижан
Андижан (Андижон) е четвъртият по големина град в Узбекистан и администартивен център на Андижанска област.
Виж Ферганска котловина и Андижан
Нарин (река)
Сливането на Карадаря с Нарин (сателитна снимка) Нарин (Нарын; Norin; Нарын) е река в Киргизстан (Исъккулска, Наринска и Джалалабадска област) и Узбекистан (Наманганска област), дясна съставяща на река Сърдаря.
Виж Ферганска котловина и Нарин (река)
Наманган
Наманган (Namangan) е третият по големина град в Узбекистан, административен център на Наманганска област.
Виж Ферганска котловина и Наманган
Руска империя
Руска империя (Российская империя) e официално название на Русия от 1721 до 1917 г.
Виж Ферганска котловина и Руска империя
Сърдаря
Сърдаря (سيردريا; Сырдария; Сирдарё; Sirdaryo) е най-дългата и втора по водоносност река в Средна Азия, протичаща по територията на Узбекистан, Таджикистан и Казахстан.
Виж Ферганска котловина и Сърдаря
Средна Азия
#виж Централна Азия.
Виж Ферганска котловина и Средна Азия
Тяншан
Западен Тяншан Тяншан (на китайски – Небесни планини) (Ала-Тоо, Теңир-Тоо; Тиён Шон;, на уйгурски تەڭرىتاغ, Тәңри тағ; Алатау, Тәңіртау; Tyan Shan; Тэнгэр уул; Тянь-Шань) е мощна планинска система в Средна и Централна Азия, разположена между 40° и 45° с.ш., 67° и 95° и.д., на протежение от 2450 km, от които1250 km на територията на Китай (източната част на планината), а останалите 1200 km (западната част на планината) – на територията на Киргизстан, Казахстан, Узбекистан и Таджикистан.
Виж Ферганска котловина и Тяншан
Туркестански хребет
Туркестанският хребет (Turkiston tizmasi; Түркстан кырка тоосу; Туркестанский хребет) е мощен планински хребет в западната част на планинската система Хисаро-Алай, разположен на територията на Таджикистан, Киргизстан и Узбекистан.
Виж Ферганска котловина и Туркестански хребет
Туркестанско генерал-губернаторство
#виж Туркестански край.
Виж Ферганска котловина и Туркестанско генерал-губернаторство
Таджикистан
Република Таджикистан (Ҷумҳурии Тоҷикистон; جمهوری تاجیکستان) е високопланинска държава в Средна Азия, без излаз на море.
Виж Ферганска котловина и Таджикистан
Узбекистан
Узбекистан, официално Република Узбекистан (O‘zbekiston Respublikasi) е държава в Централна Азия.
Виж Ферганска котловина и Узбекистан
Узген
Узген (Өзгөн) е град в Ошка област, Киргизстан.
Виж Ферганска котловина и Узген
Фергански хребет
Ферганският хребет (Баргана тоо кыркасы; Ферганский хребет) е планински хребет в Югозападен Тяншан, разположен на територията на Киргизстан (Джалалабадска, Ошка и Наринска област).
Виж Ферганска котловина и Фергански хребет
Фергана
Фергана (Фарғона; Фарғона/فرغانه) е град в Източен Узбекистан, разположен в южната част на Ферганската долина.
Виж Ферганска котловина и Фергана
Ходжент
#пренасочване Худжанд.
Виж Ферганска котловина и Ходжент
Чаткалски хребет
Чаткалският хребет (Chatqol tizmasi, Шаткол тизмаси; Чаткальский хребет) е планински хребет в западна част на Тяншан,разположен на територията на Киргизстан (Джалалабадска област) и Узбекистан (Ташкентска и Наманганска област).
Виж Ферганска котловина и Чаткалски хребет
Исфара
Исфара (Исфара; اسفره) е град в Таджикистан, административен център на Исфарински район, Согдийска област.
Виж Ферганска котловина и Исфара
Гладна степ
Гладната степ (Мирзачул, Южна Бетпак Дала) (Мырзашөл; Mirzacho‘l, Мирзачўл; Мирзачуль, Бетпақ-Дала) е обширна равнина, бивша пустинна и полупустинна област в Източен Узбекистан, Южен Казахстан и крайната северозападна част на Таджикистан.
Виж Ферганска котловина и Гладна степ
Джалал Абад
Изглед от изходен път на град Джалал Абад Джалал Абад (на киргизки:Жалал-Абад шаары) е град в Киргизстан, административен център на едноименната Джалалабадска област.
Виж Ферганска котловина и Джалал Абад
18 век
18 век започва на 1 януари 1701 г.
Виж Ферганска котловина и 18 век
19 век
Карта на света mрез 1897 г. Британската империя е маркирана с червено Юлската революция от 1830 XIX век започва на 1 януари 1801 г.
Виж Ферганска котловина и 19 век