Съдържание
21 отношения: Карл Мартел, Карлман (Каролинги), Каролинги, Париж, Ротруда от Трир, Супо II Сполетски, Сполето, Септимания, Тулуза, Унруохинги, Фриулско херцогство, Матфриди, Италия, Барселона, Беренгар (граф на Тулуза), Бего I, Гизела (дъщеря на Лудвиг Благочестиви), Еберхард (Фриули), Лудвиг Благочестиви, 780, 853.
- Починали през 853 година
Карл Мартел
Битката при Поатие и кампаниите си, спиращи инвазията на Омеядите в Европа Карл Мартел (Carolus Martellus, Карл Чука) е франкски държавник, роден около 686/688 в Ерстал, Валония, Белгия, незаконен син на Пипин II (Пипин Средни) и неговата наложница Алпаида.
Карлман (Каролинги)
Карлман (Karlmann; * 706 – 716, † 17 юли 754, Виен) е от 742 до 747 майордом на франките от династията на Каролингите.
Виж Унруох II и Карлман (Каролинги)
Каролинги
Каролингите са династия, управлявала Франкската държава и образувалите се при разпада й държави в периода (7 - 10 век).
Париж
Шан-з-Елизе с Триумфалната арка и бизнес квартала Дефанс в далечината Люксембургската градина, изглед от Монпарнас. Вляво в далечината е катедралата „Нотр Дам“ Париж (Paris) е столицата и най-големият град на Франция.
Ротруда от Трир
Ротруда от Трир (Rotrude von Trier; * 690 в Австразия; † 724).
Виж Унруох II и Ротруда от Трир
Супо II Сполетски
Супо II Сполетски или Супо III (Suppo II, Suppo III, Suppone, + ок. 879) от род Супониди, е херцог на Сполето през 871 – 876 г.
Виж Унруох II и Супо II Сполетски
Сполето
Сполето (Spoleto; Spoletium) е град и община в Централна Италия, регион Умбрия, в провинция Перуджа.
Септимания
Септимания (Septimania; Septem Provinciarum) е историческа територия в Югозападна Франция (приблизително съвпада със съвременния район Лангедок-Русийон), разположена по брега на Средиземно море от вливането на Рона до Пиренеите.
Тулуза
''Капитолият'', сградата на общината в Тулуза, построена през 18 век Тулуза (Toulouse, Тулуз; Tolosa) е град в Югозападна Франция с население около 466 297 души и 1 312 304 души за градската агломерация (2014).
Унруохинги
Унруохингите (Unruochinger) са франкски род, произлизащ от Северна Франция и Белгия.
Фриулско херцогство
Фриулското херцогство (Ducato del Friuli o di Cividale; Herzogtum Friaul) е лангобардско херцогство в днешен Фриули от 568 до 776 г.
Виж Унруох II и Фриулско херцогство
Матфриди
Матфридите (Matfriede) са една от най-старите европейски благороднически фамилии.
Италия
Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana), е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с географския регион Италия.
Барселона
Базиликата „Саграда Фамилия“ в Барселона Барселона (среща се и като Барцелона) (на испански и каталонски: Barcelona, произношение на каталонски:, произношение на испански) е град в Североизточна Испания, столица на автономната област Каталония и административен център на провинция Барселона.
Беренгар (граф на Тулуза)
Беренгар Мъдри (Berengarius Sapiens; Berenguer el Savi; Bérenger Le Sage; * 800, † 835) от франкския род Унруохинги, е граф или херцог на Тулуза (814 – 835), от 832 до 835 г.
Виж Унруох II и Беренгар (граф на Тулуза)
Бего I
Бего I (Beggo I, Bego, Biego, Picco, * 755/760; † 28 октомври 816) от фамилията Матфриди, е граф на Париж.
Гизела (дъщеря на Лудвиг Благочестиви)
Гизела (Gisela; * 819/822; † сл. 1 юли 874) е чрез женитба херцогиня на Фриули.
Виж Унруох II и Гизела (дъщеря на Лудвиг Благочестиви)
Еберхард (Фриули)
Еберхард (Eberhard; * 810; † 16 декември 866 в Италия) от род Унруохинги, е маркграф на Марка Фриули от 828 г.
Виж Унруох II и Еберхард (Фриули)
Лудвиг Благочестиви
Лудвиг I или Лудвиг (още Людовик) Благочестиви (Ludovicus Plus; Louis le Pieux или Louis le Débonnaire; Ludwig I. der Fromme) е франкски владетел и син на Карл Велики.
Виж Унруох II и Лудвиг Благочестиви
780
780 (седемстотин и осемдесета) година по юлианския календар е високосна година, започваща в събота.
Виж Унруох II и 780
853
853 (осемстотин петдесет и трета) година по юлианския календар е обикновена година, започваща в неделя.
Виж Унруох II и 853
Вижте също
Починали през 853 година
- Унруох II