У дзи (無極 - без хоризонтална гледка) първоначално означавало „безкрайност, безграничност, безпределност, безбрежност“ в даоистката класика от Периода на сражаващите се царства (476-221 пр.н.е.), но започва да означава „най-стар, най-ранен свят“ по-раншен на Тай дзи 太極 „Върховен принцип“ (в България познат като Върховен предел) в неоконфуцианската космология на Сонг Династията (960-1279).