Съдържание
29 отношения: Контрареформация, Просвещение, Освобождение, Османска Унгария, Нов свят, Реконкиста, Сикст IV, София Палеологина, Соколлу Мехмед паша, Тициан, Фамагуста, Харем-и Хумаюн, Матей Граматик, Мартин Лутер, Испанска инквизиция, Италия, Иван III, Индулгенция, Инкунабула, Западна Европа, Битка при Мохач (1526), Блудница Вавилонска, Валиде султан, Владислав Граматик, Волтер, Великолепният век, Германия, Дон Кихот, 95 тезиса.
Контрареформация
Контрареформация е религиозно-политическо движение в Европа през XVI и XVII век насочено срещу Реформацията, с цел възстановяване на католицизма в протестантските области.
Виж Турски страх и Контрареформация
Просвещение
Салонът на мадам Жофрен – типична форма за комуникация между философите във Франция (картина от Габриел Лемоние) Просвещението (Enlightenment; Siècle des Lumières; Aufklärung) е интелектуално и философско движение в Европа през XVII и XVIII век.
Виж Турски страх и Просвещение
Освобождение
#виж Освобождение на България.
Виж Турски страх и Освобождение
Османска Унгария
#пренасочване Унгарските земи под османско владичество.
Виж Турски страх и Османска Унгария
Нов свят
Карта на Новия Свят (1774) Новият свят е наименованието на Америка, с което европейските мореплаватели и откриватели от края на 15 век (Великите географски открития), наричат земята отвъд Атлантика, противопоставяйки я на Стария свят – Европа, Азия и Африка, поради обстоятелството, че в новооткритите земи в сравнение със стария свят, всичко е ново и различно – природа, земеделски култури, нови хора със специфична цивилизация и култура – индианците и т.н.
Реконкиста
музея Прадо. На преден план се виждат кралете на Кастилия, Арагон и Навара. Реконкиста (на испански и португалски език: Reconquista, тоест отвоюване) се нарича процесът на отвоюване на Иберийския полуостров от властта на мюсюлманите, продължил 774 години.
Сикст IV
Сикст IV (Sixtus PP.) е римски папа от 9 август 1471 г.
София Палеологина
Зоя Палеологина (Ζωή Παλαιολόγου; Софья Фоминична Палеолог; ок.1455 – 7 април 1503) е велика княгиня на Москва, втора съпруга на Иван III и племенница на последния византийски император Константин XI Палеолог.
Виж Турски страх и София Палеологина
Соколлу Мехмед паша
#пренасочване Мехмед Соколу.
Виж Турски страх и Соколлу Мехмед паша
Тициан
Гробницата на Тициан във Венеция. Тициано Вечели или Вечелио (Tiziano Vecelli, Tiziano Vecellio; * 1488/1489, Пиеве ди Кадоре, † 27 август 1576, Венеция), по-познат като Тициан, е един от най-известните художници от Венецианската школа през късния Ренесанс.
Фамагуста
Фамагуста (Αμμόχωστος – Аммо́хостос); (Magusa – Магуса, Gazimağusa – Газимагуса) е град на остров Кипър, Източното Средиземноморие, основан като колония на Елинистичен Египет, под името Арсиное.
Харем-и Хумаюн
„Сцена в харема“, картина от Жан-Батист ван Мур Харем-и Хумаюн (Harem-i Hümâyûn), известен в България като Златната клетка, още и като Златния кафез, е харемът на султана на Османската империя.
Виж Турски страх и Харем-и Хумаюн
Матей Граматик
Матей Граматик е български църковен писател от XVI век, представител на Софийска книжовната школа.
Виж Турски страх и Матей Граматик
Мартин Лутер
Ма̀ртин Лутер (Martin Luther) е немски духовник и теолог, който поставя началото на протестантската Реформация.
Виж Турски страх и Мартин Лутер
Испанска инквизиция
Изгаряне на нидерландски протестанти от Испанската инквизиция през 1571 година Испанската инквизиция (Inquisición española) е държавна институция в Испания, пряко подчинена на краля, която съществува от 1478 до 1834 година.
Виж Турски страх и Испанска инквизиция
Италия
Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana), е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с географския регион Италия.
Иван III
Иван III Василевич Велики (Иван III Васильевич Великий) е велик княз на Московското княжество от 1462 до 1505 г.
Индулгенция
Индулгенция – (indulgentio „снизхождение“, преносно „милост“) – в римокатолическото учение – пълно или частично освобождаване от църковните наказания, наложени за извършването на даден грях.
Виж Турски страх и Индулгенция
Инкунабула
Нюрнбергски хроники. Инкунабула, изд. 1493 г. Инкуна́була (от incunabula – „люлка“, „начало“) се наричат първите печатни книги, издавани в Европа от началото на книгопечатането, положено с Библията на Гутенберг, до 1 януари 1501 г.
Западна Европа
Западна Европа Западна Европа е регионът, включващ западните страни в Европа.
Виж Турски страх и Западна Европа
Битка при Мохач (1526)
Битката при Мохач (Mohácsi csata; Mohaç Muharebesi) е последната битка от Османско-унгарските войни.
Виж Турски страх и Битка при Мохач (1526)
Блудница Вавилонска
400px Вавилонска блудница или архаизирано Блудница Вавилонска, също и като „Велик Вавилон“ (Babyloniacus fornicaria) е популярен израз от откровението на Йоан.
Виж Турски страх и Блудница Вавилонска
Валиде султан
Бюст на Айше Хафса Султан, съпруга на Селим I и майка на Сюлейман Великолепни, Маниса, Турция. Валиде султан е титла, носена от майката на управляващия султан на Османската империя.
Виж Турски страх и Валиде султан
Владислав Граматик
Владислав Граматик е български книжовник, писал на среднобългарски език и работил през втората половина на XV век в Северна Македония.
Виж Турски страх и Владислав Граматик
Волтер
Франсоа-Мари Аруе (François-Marie Arouet), известен повече под псевдонима си Волтѐр (Voltaire), е френски писател и философ, символ на епохата на Просвещението.
Великолепният век
„Великолепният век“ (Muhteşem Yüzyıl) е турски сериал, който художествено пресъздава историята на най-дълго управлявалия османски султан Сюлейман Великолепни с наложницата Александра, дъщеря на православен украински свещеник.
Виж Турски страх и Великолепният век
Германия
Герма̀ния (Deutschland), официално име Федерална република Германия (Bundesrepublik Deutschland), ФРГ (BRD), е федерална парламентарна република в Централна Европа.
Дон Кихот
„Дон Кихот де ла Манча“ („Don Quijote de la Mancha“) е роман от испанския писател Мигел де Сервантес.
95 тезиса
Тезисите на Мартин Лутер „95 тезиса или диспут относно силата и ефективността на индулгенциите“ е текст, окачен от немския богослов Мартин Лутер в двора на църквата във Витенберг на 31 октомври 1517 г.