По-бързо от браузъра!
21 отношения: Кюстендилско, Кирово, Андре-Жозеф Лафит-Клаве, Рупци (етнографска група), Странджа, Странджанска етнографска област, Софийско, Факия, Факийска река, Малко Търново, Момина църква, Ихтиманско, Българска традиционна носия, Българи, Богданово (Област Бургас), Вълчаново, Горно Ябълково, Голямо Буково, Добърско, Долно Ябълково, Лозенград.
Кюстендилско
Карта на Краище с Кюстендилско в югозападната част Кюстендилско е историко-географска област в Югозападна България, около град Кюстендил.
New!!: Тронки и Кюстендилско · Виж повече »
Кирово
Кирово е село в югоизточна България.
New!!: Тронки и Кирово · Виж повече »
Андре-Жозеф Лафит-Клаве
Андрѐ-Жозѐф Лафѝт-Клавѐ (André-Joseph Lafitte-Clavé или André-Joseph de Lafitte) е френски висш инженерен офицер.
New!!: Тронки и Андре-Жозеф Лафит-Клаве · Виж повече »
Рупци (етнографска група)
Рупците са българска етнографска група, населяваща дебрите на Средните Родопи, в областта Рупчос (между басейните на р. Въча (Кричимска река) и р. Чая (Станимашка река). Съществуват различни легенди и опити за обяснението на етнонима рупци. Едни автори го извеждат от „ропа“, „рупа“ в смисъл на дупка, ров, в каквито дупки населението е горило дърва за въглища, а други – от славянския глагол „рубить“ – сека дърва, т. е. в етнонима е отразен поминъкът на местното население. Проучването на културата на този район ще позволи както изясняването на етимологията на думата, така и наличието или отсъствието на специфична рупска култура. Обитаващи предимно планински терен, рупците имали в миналото като основен поминък скотовъдството. Слабото планинско, предимно мотично земеделие е било недостатъчно за изхранването, затова със зърнени храни се снабдявали чрез размяна на животински продукти на пазарите и панаирите. Недоходните поминъци (животновъдство и слабо земеделие) и наличието на суровини подтиквали местното население към развитието на някои занаяти – абаджийство, медникарство, казанджийство и зидарство. Значителна част от населението изкарва прехраната си с гурбетчийство, като ходи на гурбет главно към Беломорието, а по-късно към вътрешността на страната. Икономическото развитие и замогване на занаятчии и овцевъди през XVIII—XIX в. довеждат до значителни промени в жилищната архитектура – започнали да строят вече високи, многоетажни каменни сгради. Жилищният етаж станал многоделен. Сламените покриви били заменени с каменни плочи. Родопската архитектура е издържана в единен и значително усъвършенствуван стил вътрешно и външно. Вътрешната украса се постига с красиво изработени долапи и най-вече с художествени тъкани и подредбата на медни съдове по лавиците. Облеклото за мъжете е чернодрешно, а за жените – саичено, с типична пъстроцветна карирана престилка. Забраждането в миналото е ставало с огромни бели, домашно тъкани кърпи, свободно спускани по плещите. Храната у рупците е предимно млечна и ръжен хляб. Развитото пастирство е позволило да се утвърди като представително ястие печеното на шиш агне, т.нар. чевермьо. Навлезлите отрано капиталистически отношения в устройството на едрото пастирство и на развитите занаяти довежда и до установяване на малкото семейство, но, от друга страна, и до склонността към коопериране и засилена взаимоспомагателност. Характерният поминък на сезонното гурбетчийство е допринесъл за установяването на големи празници през лятото. У рупците не съществува коледуване на възрастни мъже. При новогодишното сурвакане само тук се практикува носенето и оставянето по домовете на тежък камък за „тежко“ щастие. Кукерските игри са слабо застъпени (в Широколъшко), затова заговезнишките огньове са придружени с хора и песни, с прескачане на огньове, а в някои райони (Хасковско, Разложко) и с хвърлянето на огнени стрели, наричани чевги. Голям празник на рупците е Гергьовден, когато посрещали връщащите се от зимуване край Беломорието овчари със стадата си, и денят, в който овцете са изкарвани на мандра. Костадиновден, Илинден и др. летни празници са изпълнени с много веселия, свързани с големи районни събори в Родопите, най-голям от които е Роженският събор. Народната песен е лирична с преобладаване на любовни мотиви. В музиката на рупците най-важно място заема пентатониката. Тук е предпочитана голямата с нисък регистър гайда, т.нар. каба гайда. Характерна черта на танците на рупците е спокойното, както у тракийците, несключено хоро, съпроводено с песен или гайда. В говора на рупците е запазена употребата на три вида определителен член: -ът, -та, -то (за средно отдалечени предмети), -ъс, -са, -со (за близки предмети), -ън, -на, -но (за отдалечени, невиждащи се предмети). С тези особености на езика и останалата си битова култура рупската група се оказва най-архаичната у българите.
New!!: Тронки и Рупци (етнографска група) · Виж повече »
Странджа
Географска карта на Странджа Странджа е планина в Югоизточна България (Бургаска и Ямболска област) и Европейска Турция.
New!!: Тронки и Странджа · Виж повече »
Странджанска етнографска област
#пренасочване Странджанска фолклорна област.
New!!: Тронки и Странджанска етнографска област · Виж повече »
Софийско
Карта на Западна Стара планина със Софийско в южната част Софийско е историко-географска област в Западна България, около град София.
New!!: Тронки и Софийско · Виж повече »
Факия
Факия е село в Югоизточна България.
New!!: Тронки и Факия · Виж повече »
Факийска река
Факийска река тече в Югоизточна България, област Ямбол (община Болярово) и Област Бургас (общини Средец и Созопол).
New!!: Тронки и Факийска река · Виж повече »
Малко Търново
Ма̀лко Тъ̀рново е град в Югоизточна България близо до границата с Турция и център на едноименната община в област Бургас.
New!!: Тронки и Малко Търново · Виж повече »
Момина църква
Момина църква е село в Югоизточна България.
New!!: Тронки и Момина църква · Виж повече »
Ихтиманско
Карта на Ихтиманска Средна гора с Ихтиманско в централната част Ихтиманско е историко-географска област в Западна България, около град Ихтиман.
New!!: Тронки и Ихтиманско · Виж повече »
Българска традиционна носия
#пренасочване Българска носия.
New!!: Тронки и Българска традиционна носия · Виж повече »
Българи
Българите са южнославянски, балкански народ, чийто майчин език е българският.
New!!: Тронки и Българи · Виж повече »
Богданово (Област Бургас)
#пренасочване Богданово (област Бургас).
New!!: Тронки и Богданово (Област Бургас) · Виж повече »
Вълчаново
Вълчаново е село в Югоизточна България.
New!!: Тронки и Вълчаново · Виж повече »
Горно Ябълково
Горно Ябълково е село в Югоизточна България.
New!!: Тронки и Горно Ябълково · Виж повече »
Голямо Буково
Голямо Буково е село в Югоизточна България, област Бургас, община Средец.
New!!: Тронки и Голямо Буково · Виж повече »
Добърско
До̀бърско е село в Югозападна България.
New!!: Тронки и Добърско · Виж повече »
Долно Ябълково
Долно Ябълково е село в Югоизточна България.
New!!: Тронки и Долно Ябълково · Виж повече »
Лозенград
Лозенград (Kırklareli, Къркларели, старо име Kırk-kilise, Кърк килисе, Σαράντα Εκκλησιές, Саранда Еклисиес) е град в Турция, административен център на едноименния вилает Лозенград.
New!!: Тронки и Лозенград · Виж повече »
