Съдържание
18 отношения: Карл Менгер, Австрийска школа, Австрийска икономическа школа, Адам Смит, Неокласическа икономика, Схоластика, Саламанска школа, Свободен пазар, Сей, Търсене и предлагане, Тюрго, Трудова теория за стойността, Маргинализъм, Вътрешноприсъща теория за стойността, Дейвид Рикардо, Демокрит, Етиен Боно де Кондияк, Лудвиг фон Мизес.
Карл Менгер
Карл Менгер (Carl Menger) е австрийски икономист, основоположник на австрийската икономическа школа и на теорията за „пределната полезност“.
Виж Субективна теория за стойността и Карл Менгер
Австрийска школа
#пренасочване Австрийска икономическа школа.
Виж Субективна теория за стойността и Австрийска школа
Австрийска икономическа школа
Австрийската школа, също известна като Виенска школа или Психологическа школа, е школа в икономическата мисъл, която се фокусира върху спонтанната организираща сила на ценовия механизъм или ценовата система.
Виж Субективна теория за стойността и Австрийска икономическа школа
Адам Смит
Адам Смит (Adam Smith) е шотландски социален философ и един от основоположниците на политическата икономия.
Виж Субективна теория за стойността и Адам Смит
Неокласическа икономика
Неокласическата икономика е школа на икономическата мисъл, възникнала във Великобритания и САЩ в края на XIX век.
Виж Субективна теория за стойността и Неокласическа икономика
Схоластика
„Атинската школа“, Рафаело от 1511 – 12 г. Йоан Златоуст пред императрица Евдоксия (картина на Жан-Пол Лоран от 1880 г.) Схола́стиката (σχολαστικός – академично училище) е систематична средновековна философия (9 – 15 век), чието изучаване е концентрирано в първите университети.
Виж Субективна теория за стойността и Схоластика
Саламанска школа
#пренасочване Саламанкска школа.
Виж Субективна теория за стойността и Саламанска школа
Свободен пазар
Свободният пазар в икономиката обхваща всички пазарни размени в обществото, които са предприети доброволно, без да са резултат от външен натиск или принуда.
Виж Субективна теория за стойността и Свободен пазар
Сей
#виж Жан-Батист Сей.
Виж Субективна теория за стойността и Сей
Търсене и предлагане
Цената '''P''' (''price'') на един продукт е определена от баланса между продукцията за всяка цена - снабдяване '''S''' (''supply'') и желанията, на тези с покупателна способност за всяка цена - търсене '''D''' (''demand'').
Виж Субективна теория за стойността и Търсене и предлагане
Тюрго
#виж Ан Робер Жак Тюрго.
Виж Субективна теория за стойността и Тюрго
Трудова теория за стойността
Трудови теории за стойността (на английски: в ед. ч. labor theory of value или в множествено число – labor theories of value, LTV) са икономически теории за стойността, според които стойността на стоките е относима към труда, необходим за тяхното произвеждане.
Виж Субективна теория за стойността и Трудова теория за стойността
Маргинализъм
Маргинализъм е употребата на маргинални концепции в икономическата теория.
Виж Субективна теория за стойността и Маргинализъм
Вътрешноприсъща теория за стойността
Вътрешноприсъщата теория за стойността или теория за вътрешноприсъщата стойност представлява теория за стойността в икономиката, според която стойността на един предмет има обективна база за определяне, независеща от наблюдателя.
Виж Субективна теория за стойността и Вътрешноприсъща теория за стойността
Дейвид Рикардо
#пренасочване Давид Рикардо.
Виж Субективна теория за стойността и Дейвид Рикардо
Демокрит
Демокрит е древногръцки философ, последовател на Левкип и систематизатор на атомизма.
Виж Субективна теория за стойността и Демокрит
Етиен Боно де Кондияк
Етиен Боно дьо Кондияк (Étienne Bonnot de Condillac) е френски философ и епистемолог от школата на сенсуалистите, правил изследвания в области като психологията и философията на ума.
Виж Субективна теория за стойността и Етиен Боно де Кондияк
Лудвиг фон Мизес
Лудвиг ХайнрихЕдлер фон Мизес (Ludwig Heinrich Edler von Mises, произнася се) (29 септември 1881 – 10 октомври 1973) е австрийски, а по-късно и американски икономист, философ, писател и либерал, оказал силно влияние върху развитето на съвременното либерално и либертарианско движение.