Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Стрезимир

Index Стрезимир

Стрезимир (Стрезимир, Strazimiri) е бивше село в Северна Македония, на територията на община Гостивар.

Съдържание

  1. 22 отношения: La Macédoine et sa Population Chrétienne, Кресненско-Разложко въстание, Кораб (планина), Константинопол, Поликарп Теологидис, Османска империя, Радика, Сърби, Северна Македония, Македония. Етнография и статистика, Исмаил Стразимири, Българска екзархия, Вселенска патриаршия, Васил Кънчов, Гостивар, Гостивар (община), Горна Река, Георги Пулевски, Дрита Аголи, Димитър Мишев (публицист), Дебърски глас (1909 - 1911), Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника.

La Macédoine et sa Population Chrétienne

La Macédoine et sa Population Chrétienne (в превод на български „Македония и нейното християнско население“) e книга, отпечатана на френски език в 1905 година в Париж.

Виж Стрезимир и La Macédoine et sa Population Chrétienne

Кресненско-Разложко въстание

Кресненско-Разложкото въстание, известно още и като Македонското въстание, е въстание на македонските българи от 1878 – 1879 година срещу османската власт, последвало решенията на Берлинския конгрес, оставил Македония извън границите на новообразуваното Княжество България.

Виж Стрезимир и Кресненско-Разложко въстание

Кораб (планина)

Ко̀раб (Кораб; Korabi, Кораби) е гранична планина между Северна Македония и Албания, а много малка част е на територията на Косово.

Виж Стрезимир и Кораб (планина)

Константинопол

Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).

Виж Стрезимир и Константинопол

Поликарп Теологидис

Брой сръбски къщи във Велешката и Дебърска епархия, доклад на митрополит Поликарп от 25 февруари 1904 г. Писмо от патриархЙоаким III Константинополски до Поликарп Велешки и Дебърски от 20 ноември 1905 година с позволение на двама селски свещеници да служат Поликарп (Πολύκαρπος) е гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.

Виж Стрезимир и Поликарп Теологидис

Османска империя

Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.

Виж Стрезимир и Османска империя

Радика

Вълковия Ра̀дика (Радика) е река в Северна Македония.

Виж Стрезимир и Радика

Сърби

Сърбите са южнославянски народ, населяващ западната част на Балканския полуостров, предимно Сърбия и Босна и Херцеговина.

Виж Стрезимир и Сърби

Северна Македония

Северна Македония (Северна Македонија; Maqedonia e Veriut), официално Република Северна Македония (Република Северна Македонија; Republika e Maqedonisë së Veriut), е независима държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа.

Виж Стрезимир и Северна Македония

Македония. Етнография и статистика

„Македония.

Виж Стрезимир и Македония. Етнография и статистика

Исмаил Стразимири

Исмаил Стразимири (Ismail Strazimiri) е албански революционер, военен и просветен деец.

Виж Стрезимир и Исмаил Стразимири

Българска екзархия

Българската екзархия е върховна национална организация на Българската православна църква, учредена с ферман на султан Абдул Азис от 27 февруари 1870 година.

Виж Стрезимир и Българска екзархия

Вселенска патриаршия

Вселенската, наричана още Цариградската или Константинополската патриаршия (Oικουμενικό Πατριαρχείο Kωνσταντινουπόλεως, катаревуса: Οἰκουμενικόν Πατριαρχεῖον Κωνσταντινουπόλεως, İstanbul Ekümenik Patrikhanesi) е автокефална поместна православна църква със седалище в Истанбул, Турция.

Виж Стрезимир и Вселенска патриаршия

Васил Кънчов

Васил Иванов Кънчов е български политик (министър) и учен (географ, историк, академик на БАН), автор на множество географски изследвания на Македония.

Виж Стрезимир и Васил Кънчов

Гостивар

Го̀стивар (стара форма Костово) (Гостивар; Gostivari, Гостивари) е град в Северна Македония, девети по големина в страната, административен център на община Гостивар.

Виж Стрезимир и Гостивар

Гостивар (община)

Гостивар (Komuna e Gostivarit; Општина Гостивар) е община, разположена в северозападната част на Северна Македония в областта Горни Полог.

Виж Стрезимир и Гостивар (община)

Горна Река

Женска носия от Горна река, Подмочански етнографски музей Овчари от Щировица, 1907 г., фотография на Баязид Дода Го̀рна Рѐка (Горна Река) е историко-географска област в северозападна Македония, днес в Северна Македония.

Виж Стрезимир и Горна Река

Георги Пулевски

Георги М.

Виж Стрезимир и Георги Пулевски

Дрита Аголи

Дрита Аголи (Drita Agolli) е албанска театрална режисьорка и актриса.

Виж Стрезимир и Дрита Аголи

Димитър Мишев (публицист)

Димитър Мишев Димитров с псевдоним Бранков е български книжовник, публицист и политик, дългогодишен секретар на Българската екзархия, действителен член на Българската академия на науките.

Виж Стрезимир и Димитър Мишев (публицист)

Дебърски глас (1909 - 1911)

#пренасочване Дебърски глас (1909 – 1911).

Виж Стрезимир и Дебърски глас (1909 - 1911)

Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника

„Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ (Ethnographie des Vilayets d'Andrinople, de Monastir et de Salonique) e статистика, отпечатана на френски език в 1878 година в Цариград като подлистник на излизащия там вестник „Курие д'Ориан“, а по-късно като отделна брошура.

Виж Стрезимир и Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника