Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Стопанска история на Османската империя

Index Стопанска история на Османската империя

Важен фактор в стопанската история на Османската империя е откриването от Васко да Гама на нов морски път от Западна Европа към Индия, с което пада османския монопол върху европейската търговия с Ориента.

Съдържание

  1. 39 отношения: Кърджалийство, Кюстендил и Кюстендилско, Кючуккайнарджийски договор, Кралство Франция, Кайзери, Кайнарджа, Капитулации, Константинопол, Ориент, Абдул Хамид I, Амасия, Руско-турска война (1768 – 1774), Сивас, Сливен, Селскостопанска култура, Селим III, Табак, Токат, Фиск, Хамза бей, Шариат, Ялова, Мустафа III, Малатия, Изник, Индия, Западна Европа, Бурса, Белградски мирен договор, Васко да Гама, Високата порта, Добри Желязков, Елбасан, 15 век, 16 век, 18 век, 1906, 1914, 1919.

  2. Икономика на Османската империя
  3. История на Османската империя

Кърджалийство

Кърджалийството е част от феодалните размирици в Османската империя в края на XVIII и началото на XIX век, поради което периодът е наречен „кърджалийско време“Стоянов, 1999.

Виж Стопанска история на Османската империя и Кърджалийство

Кюстендил и Кюстендилско

„Кюстендил и Кюстендилско“ e сборник от статии и изследвания в чест на 100-годишнината от основаването на читалището в Кюстендил (1869-1969).

Виж Стопанска история на Османската империя и Кюстендил и Кюстендилско

Кючуккайнарджийски договор

#пренасочване Кючуккайнарджийски мирен договор.

Виж Стопанска история на Османската империя и Кючуккайнарджийски договор

Кралство Франция

Кралство Франция (на старофренски: Reaume de France; Royaume de France) е кралство, съществувало през Средновековието и ранното съвремие и е една от най-мощните държави в Европа от края на Средновековието.

Виж Стопанска история на Османската империя и Кралство Франция

Кайзери

#виж Кайсери.

Виж Стопанска история на Османската империя и Кайзери

Кайнарджа

Кайнарджа е село в Североизточна България.

Виж Стопанска история на Османската империя и Кайнарджа

Капитулации

#пренасочване Капитулации на Османската империя.

Виж Стопанска история на Османската империя и Капитулации

Константинопол

Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).

Виж Стопанска история на Османската империя и Константинопол

Ориент

Ориент е географско понятие, с което се означават страните на изток от Европа, главно в Близкия Изток или на изток и югоизток от Средиземноморието.

Виж Стопанска история на Османската империя и Ориент

Абдул Хамид I

Абдул Хамид I (Birinci Abdülhamit), наричан Реформатора, е 27-ия султан на Османската империя, наследил брат си Мустафа III.

Виж Стопанска история на Османската империя и Абдул Хамид I

Амасия

Ама̀сия (Amasya; Ἀμάσεια) е град в централната част на Северна Турция.

Виж Стопанска история на Османската империя и Амасия

Руско-турска война (1768 – 1774)

Руско-турската война от 1768 – 1774 г. (на турски език: 1768 – 1774 Osmanlı-Rus Savaşı) е една от ключовите по значение войни между Русия, с подкрепящите я Дания, Британия и Италия (херцогство Тоскана) от една страна, и Османската империя и Полската шляхта от друга, в резултат на която Русия получава правото на закрилник на православните в Османската империя и присъединява Южна Украйна, Северен Кавказ и Крим.

Виж Стопанска история на Османската империя и Руско-турска война (1768 – 1774)

Сивас

Сивас (Sivas) е град в Източноцентрална Турция, административен център на едноименния вилает Сивас.

Виж Стопанска история на Османската империя и Сивас

Сливен

Слѝвен е град в Югоизточна България.

Виж Стопанска история на Османската империя и Сливен

Селскостопанска култура

#виж Културно растение.

Виж Стопанска история на Османската империя и Селскостопанска култура

Селим III

Селим III (سليمثالث) е 28-ият султан на Османската империя от 7 април 1789 до 29 май 1807 година.

Виж Стопанска история на Османската империя и Селим III

Табак

#виж Табаки.

Виж Стопанска история на Османската империя и Табак

Токат

Токат (Tokat) е град и административен център на вилает Токат в Северна Турция в черноморският регион на страната.

Виж Стопанска история на Османската империя и Токат

Фиск

Фиск във финансовото право означава същинските приходи, предвидени и заложени в приходната част на бюджета (държавен бюджет или друг бюджет в публичните финанси), а именно тези от данъци, мита и държавни такси.

Виж Стопанска история на Османската империя и Фиск

Хамза бей

Хамза бей джамия в Солун, 1467/68 г. Хамза бей или Хамза бег (Hamza Bey) е османски пълководец от XV век.

Виж Стопанска история на Османската империя и Хамза бей

Шариат

Шариатът (شريعة – пряк, правилен), на български изписвано също като шериат, е ислямското право, което урежда всички аспекти на живота и обществото.

Виж Стопанска история на Османската империя и Шариат

Ялова

Ялова (Yalova) е град и административен център на вилает Ялова в Северозападна Турция на източния бряг на Мраморно море.

Виж Стопанска история на Османската империя и Ялова

Мустафа III

Мустафа III, наричан Иновативния, е 26-ият султан на Османската империя.

Виж Стопанска история на Османската империя и Мустафа III

Малатия

Мала̀тия (Malatya) е град в Югоизточна Турция, административен център на вилает Малатия.

Виж Стопанска история на Османската империя и Малатия

Изник

Изник (İznik) е град в Турция, разположен на езерото Изник (İznik Gölu) на малоазиатския бряг срещу Истанбул.

Виж Стопанска история на Османската империя и Изник

Индия

Индия, официално Република Индия (भारत गणराज्य Bhārat Gaṇarājya; Republic of India), е държава в Южна Азия.

Виж Стопанска история на Османската империя и Индия

Западна Европа

Западна Европа Западна Европа е регионът, включващ западните страни в Европа.

Виж Стопанска история на Османската империя и Западна Европа

Бурса

Зафер плаза – търговски център Централният площад с търговския център Часовниковата кула в Топхане Крепостта на Бурса Бурса (Bursa, по-рано известна като Бруса, Προύσσα) е град в Северозападна Турция, на четвърто място по големина в страната, административен център на едноименния вилает.

Виж Стопанска история на Османската империя и Бурса

Белградски мирен договор

#пренасочване Белградски мирен договор (1739).

Виж Стопанска история на Османската империя и Белградски мирен договор

Васко да Гама

#пренасочване Вашку да Гама.

Виж Стопанска история на Османската империя и Васко да Гама

Високата порта

#виж Висока порта.

Виж Стопанска история на Османската империя и Високата порта

Добри Желязков

Фабриката на Добри Желязков, строена 1843 г. Добри Желязков Фотисов – Фабрикаджията, известен и с турското си прозвище Ислименли (тоест Сливенеца), е български предприемач, считан за родоначалник на българската текстилна индустрия, основал през 30-те години на 19 век първото предприятие за фабрично текстилно производство в Сливен и на Балканите, в рамките на Османската империя.

Виж Стопанска история на Османската империя и Добри Желязков

Елбасан

Елбасан или Конюх(Elbasani) е град в централните части на Албания.

Виж Стопанска история на Османската империя и Елбасан

15 век

15 век започва на 1 януари 1401 г.

Виж Стопанска история на Османската империя и 15 век

16 век

16 век започва на 1 януари 1501 г.

Виж Стопанска история на Османската империя и 16 век

18 век

18 век започва на 1 януари 1701 г.

Виж Стопанска история на Османската империя и 18 век

1906

Музей за изящни изкуства (Будапеща).

Виж Стопанска история на Османската империя и 1906

1914

Календар за 1914.

Виж Стопанска история на Османската империя и 1914

1919

Църквата Сакре кьор.

Виж Стопанска история на Османската империя и 1919

Вижте също

Икономика на Османската империя

История на Османската империя