Съдържание
18 отношения: La Macédoine et sa Population Chrétienne, Кичевска котловина, Кичево, Кичево (община), Константинопол, Османска империя, Афанасий Селишчев, Северна Македония, Треска (река), Тимотей Дебърско-Кичевски, Македония. Етнография и статистика, Междусъюзническа война, Българска екзархия, Баба Сач, Вранещица (община), Васил Кънчов, Димитър Мишев (публицист), Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника.
- Села в община Кичево
La Macédoine et sa Population Chrétienne
La Macédoine et sa Population Chrétienne (в превод на български „Македония и нейното християнско население“) e книга, отпечатана на френски език в 1905 година в Париж.
Виж Староец и La Macédoine et sa Population Chrétienne
Кичевска котловина
Кичевската котловина в западната част на Северна Македония е планинска речна долина, която се простира от запад на изток.
Виж Староец и Кичевска котловина
Кичево
Кичево (понякога Кичово, наричан до XX век също и Кърчово, Кичево; Kërçova, Кърчова) е град в Северна Македония.
Виж Староец и Кичево
Кичево (община)
Кичево (Општина Кичево; Komuna e Kërçovës) е община в западната част на Северна Македония.
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Османска империя
Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.
Виж Староец и Османска империя
Афанасий Селишчев
Афанасий Матвеевич Селишчев (Афанасий Матвеевич Селищев) е виден руски езиковед, специалист в областта на славянските езици и славянската (включително българската) диалектология, член-кореспондент на Българската академия на науките и Руската академия на науките.
Виж Староец и Афанасий Селишчев
Северна Македония
Северна Македония (Северна Македонија; Maqedonia e Veriut), официално Република Северна Македония (Република Северна Македонија; Republika e Maqedonisë së Veriut), е независима държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа.
Виж Староец и Северна Македония
Треска (река)
Треска или Голема е река в Северна Македония, десен приток на Вардар.
Тимотей Дебърско-Кичевски
Тимотей (Тимотеј Дебарско-кичевски) е духовник на Македонската православна църква, дебърско-кичевски митрополит от 1981 година.
Виж Староец и Тимотей Дебърско-Кичевски
Македония. Етнография и статистика
„Македония.
Виж Староец и Македония. Етнография и статистика
Междусъюзническа война
Междусъюзническата или Втората балканска война е въоръжен конфликт между България, от една страна, и Сърбия, Гърция, Черна гора, Румъния и Османската империя, от друга, през лятото на 1913 година.
Виж Староец и Междусъюзническа война
Българска екзархия
Българската екзархия е върховна национална организация на Българската православна църква, учредена с ферман на султан Абдул Азис от 27 февруари 1870 година.
Виж Староец и Българска екзархия
Баба Сач
Баба Сач е планина в Северна Македония.
Вранещица (община)
Вранещица (Општина Вранештица) е община в централната част на Северна Македония, съществувала от 1996 до 2013 година, когато е присъединена към община Кичево.
Виж Староец и Вранещица (община)
Васил Кънчов
Васил Иванов Кънчов е български политик (министър) и учен (географ, историк, академик на БАН), автор на множество географски изследвания на Македония.
Димитър Мишев (публицист)
Димитър Мишев Димитров с псевдоним Бранков е български книжовник, публицист и политик, дългогодишен секретар на Българската екзархия, действителен член на Българската академия на науките.
Виж Староец и Димитър Мишев (публицист)
Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника
„Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ (Ethnographie des Vilayets d'Andrinople, de Monastir et de Salonique) e статистика, отпечатана на френски език в 1878 година в Цариград като подлистник на излизащия там вестник „Курие д'Ориан“, а по-късно като отделна брошура.
Виж Староец и Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника
Вижте също
Села в община Кичево
- Архангел (село)
- Атища
- Бачища
- Белица (община Кичево)
- Бериково
- Бигор Доленци
- Букойчани
- Бърждани
- Вранещица
- Гарани
- Горно Строгомище
- Грешница (община Кичево)
- Длабкин дол
- Долно Строгомище
- Другово
- Ехловец
- Жубрино
- Заяс
- Колари (община Кичево)
- Колибари
- Лазаровци
- Лешница (община Кичево)
- Манастирско Доленци
- Махмудовци
- Мидинци
- Ново село (община Кичево)
- Осломей
- Осой (община Кичево)
- Папрадище (община Кичево)
- Патец
- Поповяни
- Пополжани (община Кичево)
- Премка
- Рабетино
- Ращани (община Кичево)
- Речани (Горно Кичево)
- Староец
- Стрелци (община Кичево)
- Сърбица
- Сърбяни
- Таймище (община Кичево)
- Трапчин дол
- Туин
- Цер (община Кичево)
- Цървивци
- Челопеци
- Шутово
- Ягол