Съдържание
18 отношения: Плана, Стара планина, Старопланинска зона, Средна гора, София, Физикогеографски зони и области на България, Хисар (възвишение), Завалска планина, Задбалкански котловини, Българска академия на науките, Бакаджиците, Вискяр (планина), Витоша, Гребен (планина), Енциклопедия „България“, Люлин (планина), Лаколит, 1988.
Плана
Плана е малка и средна по височина планина в Западна България, разположена в най-източната част на Завалско-Планската планинска редица.
Виж Средногорие (физикогеографска област) и Плана
Стара планина
Стара планина (в Античността: Хемос или Хемус, Αίμος, Haemus, на славянски: Маторни гори, Коджабалкан или Балкан) е планинска верига на Балканския полуостров, на територията на България (предимно) и Сърбия.
Виж Средногорие (физикогеографска област) и Стара планина
Старопланинска зона
600x600px Старопланинската зона е една от физикогеографските зони на България.
Виж Средногорие (физикогеографска област) и Старопланинска зона
Средна гора
Изглед от хълма със светилището край Старосел към Средна гора Средна гора е средновисока планина в централната част на България, успоредно на Старопланинската верига.
Виж Средногорие (физикогеографска област) и Средна гора
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Виж Средногорие (физикогеографска област) и София
Физикогеографски зони и области на България
Характерните черти на съвременната българска природа са резултат от взаимодействието между всички природни компоненти, както и от нейното палеогеографско развитие.
Виж Средногорие (физикогеографска област) и Физикогеографски зони и области на България
Хисар (възвишение)
Хисар е възвишение в Средногорието, разположено на северозапад от Бургаската низина, в Бургаска област.
Виж Средногорие (физикогеографска област) и Хисар (възвишение)
Завалска планина
Завалска планина (или Кози гребен, Козя гърбина) е планина в Западна България, Пернишка област, най-западната от Завалско-Планската планинска редица на Средногорието.
Виж Средногорие (физикогеографска област) и Завалска планина
Задбалкански котловини
440x440пкс Задбалканските котловини (също Подбалкански котловини или Подбалкански полета) са група от котловини полета в България, оградени от планинските вериги Стара планина на север и Средна гора на юг.
Виж Средногорие (физикогеографска област) и Задбалкански котловини
Българска академия на науките
Българската академия на науките (БАН) е най-голямата научна организация в България.
Виж Средногорие (физикогеографска област) и Българска академия на науките
Бакаджиците
Бакаджиците (още Бакаджик, Бакаджика, до 29 юни 1946 г. Бакаджици, до 5 януари 1946 г. Гледките) е верига от ниски хълмове в Тунджанско-Странджанската подобласт, която е част от Тракийско-Странджанската област.
Виж Средногорие (физикогеографска област) и Бакаджиците
Вискяр (планина)
#пренасочване Вискяр.
Виж Средногорие (физикогеографска област) и Вискяр (планина)
Витоша
Витоша е планина в Западна България.
Виж Средногорие (физикогеографска област) и Витоша
Гребен (планина)
Грѐбен е гранична планина между България и Република Сърбия.
Виж Средногорие (физикогеографска област) и Гребен (планина)
Енциклопедия „България“
Енциклопедия „България“ е енциклопедия в седем тома, издание на секция „Българска енциклопедия“ към Българската академия на науките, посветено на 1300-годишнината от основаването на българската държава.
Виж Средногорие (физикогеографска област) и Енциклопедия „България“
Люлин (планина)
Люлин е планина в Западна България, на границата между Софийска градска, Софийска и Пернишка област и е част от Завалско-Планската планинска редица на Средногорието.
Виж Средногорие (физикогеографска област) и Люлин (планина)
Лаколит
Дайка, по която се е изкачила магмата и е формирала лаколит Пловдивските тепета Бунарджика, Джендем тепе и Сахат тепе Лаколитът е куполовидно, гъбообразно скално образувание с приблизително плоска основа и издута горна повърхност, вложено сред пластове от по-стари скали.
Виж Средногорие (физикогеографска област) и Лаколит
1988
1988 (MCMLXXXVIII) е високосна година, която започва в петък, според Григорианския календар.