Съдържание
41 отношения: Потоп, Ашур, Ага, Акад, Амореи, Ану, Анунаки, Набу, Нана, Нана (митология), Нин, Нингал, Нинкаси, Суд, Син (митология), Тиамат, Уту, Урук, Хумбаба, Шумери, Мардук, Мари, Ме, Ищар, Инана, Венера, Гира, Гилгамеш, Даган, Дагон, Дилмун, Етана, Ера, Ерешкигал, Еа, Енки, Енкиду, Енлил, Епос за Гилгамеш, Лахар, Ламасу.
- Месопотамски божества
Потоп
#пренасочване Всемирен потоп.
Виж Списък на божества от шумеро-акадската митология и Потоп
Ашур
Ашур е древен град в Месопотамия, възникнал в средата на III хилядолетие пр.н.е.
Виж Списък на божества от шумеро-акадската митология и Ашур
Ага
---- Неизвестен автор, ''Ага на еничарите'', между 1700 и 1737 г. Ага̀ е официална титла в Османската империя.
Виж Списък на божества от шумеро-акадската митология и Ага
Акад
#пренасочване Акадска империя.
Виж Списък на божества от шумеро-акадската митология и Акад
Амореи
Амореите или Аморейците (асирийски: Amurru), наричани също аморити, са семитска народност, населявала Плодородния полумесец през 3-1 хилядолетие пр.н.е. Аморейският език е близък до акадския и днес е известен само от отделни запазени в тогавашните текстове имена.
Виж Списък на божества от шумеро-акадската митология и Амореи
Ану
Ан (от шумерски: небе) или Ану (акадски) е небесен бог, бог на рая, господар на съзвездията, крал на боговете, духовете и демоните в шумерската и акадската митология и по-късно в Асирийската и Вавилонската.
Виж Списък на божества от шумеро-акадската митология и Ану
Анунаки
Анунаки (също Ануна, Ананаки) са група шумерски, акадски, асирийски и вавилонски божества, известни от най-древните писмени източници.
Виж Списък на божества от шумеро-акадската митология и Анунаки
Набу
Набу е планета от вселената на Междузвездни войни, която присъства в първите три епизода на поредицата – Невидима заплаха, Клонираните атакуват и Отмъщението на ситите, и е спомената в Завръщането на джедаите.
Виж Списък на божества от шумеро-акадската митология и Набу
Нана
#пренасочване Нана (рапър).
Виж Списък на божества от шумеро-акадската митология и Нана
Нана (митология)
Нана (Νάνα, Nana) в древногръцката митология и фригийската митология е речна нимфа, дъщеря на речния бог Сангарий (локализирана река в Мала Азия, Турция) и майка на Атис, синът на Агдистис, родила го от семката на бадемово дърво.
Виж Списък на божества от шумеро-акадската митология и Нана (митология)
Нин
Нин (Nin) е град в Хърватия, Задарска жупания.
Виж Списък на божества от шумеро-акадската митология и Нин
Нингал
Нингал (от шумерски – „Велика господарка“) е шумерска богиня.
Виж Списък на божества от шумеро-акадската митология и Нингал
Нинкаси
Нинкаси е шумерска богиня от шумеро-акадската митология, покровителка на бирата и пивоварството.
Виж Списък на божества от шумеро-акадската митология и Нинкаси
Суд
Разположение в Южен Судан. Спътникова снимка на блатото Суд. Суд (سد), известно и като Бахър ал Джабал, Ас Суд или Ал Суд, е обширно блато в Южен Судан, формирано от разлива на Бели Нил.
Виж Списък на божества от шумеро-акадската митология и Суд
Син (митология)
Отпечатък от цилиндричния печат на ''Хашхамер'', ''патеси'' (първожрец) на ''Син'' от Ишкун-Си, около 2100 пр.н.е. Седналата фигура най-вероятно е Ур-Наму, полагащ управлението в ръцете на Хашхамер, предвождан от ламма.
Виж Списък на божества от шумеро-акадската митология и Син (митология)
Тиамат
Тиамат (или Гана) е древната богиня-майка във вавилонската и шумерската митология, централна фигура в епопеята за сътворението „Енума Елиш“.
Виж Списък на божества от шумеро-акадската митология и Тиамат
Уту
Уту е шумерски бог на слънцето и справедливостта, потомък на Нана и Нингал.
Виж Списък на божества от шумеро-акадската митология и Уту
Урук
Градовете в Месопотамия през II хил. пр. Хр. Керамична плочка от Урук, III хил. пр. Хр. Урук (на шумерски Unug, библ. Erech)Trevor Bryce: The Routledge Handbook of the Peoples and Places of Ancient Western Asia: From the Early Bronze Age to the Fall of the Persian Empire, Taylor & Francis Group (2009), pp.
Виж Списък на божества от шумеро-акадската митология и Урук
Хумбаба
Хумбаба е чудовище от шумерската митология бил едноок и огнедишащ, с поглед превръщал всяко живо същество в камък, гласът му бил като вой на буря, дъхът му-като ураган.
Виж Списък на божества от шумеро-акадската митология и Хумбаба
Шумери
#пренасочване Шумер.
Виж Списък на божества от шумеро-акадската митология и Шумери
Мардук
Мардук (Клинопис: 𒀭𒀫𒌓 dAMAR.UTU; шумерски: amar utu.k „теле на слънцето; слънчево теле“; класически сирийски: ܡܪܘܿܕ݂ܵܟܼ (Mrōḏāḵ), еврейски: מְרֹדַךְ, съвременен: Mərōdaḵ, тибирийски: Merōḏaḵ) е бог от древна Месопотамия и божество покровител на град Вавилон.
Виж Списък на божества от шумеро-акадската митология и Мардук
Мари
Мари (Mary) е град в югоизточен Туркменистан, административен център на вилаета Мари.
Виж Списък на божества от шумеро-акадската митология и Мари
Ме
В шумерската митология ме (шумерски, /me/ или /mi/) или ŋe (/ŋе/) или парсу (акадски) са законите и правилата на боговете, божествени, тайнствени сили, даващи основата на онези социални институции, религиозни практики, технологии, поведения и човешки състояния, които правят цивилизацията възможна, каквито представи са имали шумерите за нея.
Виж Списък на божества от шумеро-акадската митология и Ме
Ищар
Ищар-Инана Възстановка на храма на Ищар с храмов инвентар и статуетки на молещи се. Ашур, ок. 2400 г. пр. н. е., Музей Пергамон, Берлин Ищар е акадска и вавилонска богиня, съответстваща на шумерската Инана/ Ининин.
Виж Списък на божества от шумеро-акадската митология и Ищар
Инана
Инана (Inanna, също Нинана, вероятна етимология – „владетелка на ветровете“) е шумерска богиня на плодородието, плътската любов, битките и раздора, господарка на планетата Венера.
Виж Списък на божества от шумеро-акадската митология и Инана
Венера
Венера е италийска богиня на пролетта, а по-късно – на красотата, любовта и живота.
Виж Списък на божества от шумеро-акадската митология и Венера
Гира
#виж Дъмбел.
Виж Списък на божества от шумеро-акадската митология и Гира
Гилгамеш
Гилгамеш е шумерски и акадски митологико-епичен герой.
Виж Списък на божества от шумеро-акадската митология и Гилгамеш
Даган
#пренасочване Дагон.
Виж Списък на божества от шумеро-акадската митология и Даган
Дагон
Дагон или Даган (דָּגוֹן; דָּגָן – „житно растение“; или по народна етимология דג – „риба“) е древно семитско божество на плодородието.
Виж Списък на божества от шумеро-акадската митология и Дагон
Дилмун
Биволска глава, изработена от мед от ранния период на Дилмун (около 2000 пр.н.е.) Дилмун, също Телмун (шумер: 𒉌𒌇𒆠, دلمون, Τύλος - Тилос) е названието в дълбоката древност на остров Бахрейн в Персийския залив, а също и название на едноименната държава, заедно с крайбрежните райони и острови, известна от третото хилядолетие преди новата ера.
Виж Списък на божества от шумеро-акадската митология и Дилмун
Етана
Етана или Ентена; (men.te.na lugal.e lu bi.in.e.de; me-ta-na) е митичен цар (лугал) на древния шумерски град-държава Киш, управлявал в началото на III хил. пр.н.е. Според „Царския списък“ Етана е 13-ия владетел от I династия Киш, според по-стара традиция е първия цар на тази династия.
Виж Списък на божества от шумеро-акадската митология и Етана
Ера
Ера е често използван термин, означаващ дълъг период от време.
Виж Списък на божества от шумеро-акадската митология и Ера
Ерешкигал
Ерешкигал в месопотамската митология е повелителка на Иркала – земята на мъртвите или подземния свят.
Виж Списък на божества от шумеро-акадската митология и Ерешкигал
Еа
#виж Енки.
Виж Списък на божества от шумеро-акадската митология и Еа
Енки
Енки (шумерски: владетел на земята), или Еа (Ейя) на акадски език и във вавилонската религия, е един от главните богове в шумеро-акадския пантеон.
Виж Списък на божества от шумеро-акадската митология и Енки
Енкиду
Енкиду (на – „владетел, създал земята“; но е възможно и от „Енкидуг“, „великият Енки“, „добрият Енки“) е герой от Епос за Гилгамеш останал като символ на приятеля от Плачът на Гилгамеш.
Виж Списък на божества от шумеро-акадската митология и Енкиду
Енлил
Енлил (Еллил, вероятна етимология – „владетел на ветровете“) е шумерски и вавилонски бог на въздуха и бурите, владетел на пространството между небето и земята, господар на света.
Виж Списък на божества от шумеро-акадската митология и Енлил
Епос за Гилгамеш
Фрагмент от акадска плочка с описание на Потопа в Епоса за Гилгамеш Епосът за Гилгамеш е епична поема от Месопотамия и една от най-древните литературни творби, запазени до наши дни.
Виж Списък на божества от шумеро-акадската митология и Епос за Гилгамеш
Лахар
Лахар след изригването на вулкана Св. Елена в САЩ през 1982, достигнал на дължина 80 km Лахар на вулканичната група Унзен на о. Кюсю, Япония Лахарите са кални потоци с вулканичен произход, размесени с вода, вулканична пепел, пемза и различни минерали, които се движат много бързо, достигат на големи разстояния и унищожават всичко по пътя си.
Виж Списък на божества от шумеро-акадската митология и Лахар
Ламасу
Лама, защитно крилато божество, шумерски период Исин-Ларса (2000 – 1800 г. пр. н.е.) Ламасу, сирийски неоасирийски период, ок. 721 – 705 г. пр. н.е. Ламасу, още Алад, Лама или Ламма (клинопис: 𒀭𒆗; dlammař; по-късно lamassu; понякога наричан lamassus), е асирийско защитно божество – низше божество или демон с охранителни функции.
Виж Списък на божества от шумеро-акадската митология и Ламасу