Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Славянци

Index Славянци

Славянци (старото Чиркишлий, Фердинандово) е село в Югоизточна България, община Сунгурларе, област Бургас.

Отваряне в Google Maps

Съдържание

  1. 42 отношения: Крум, Карнобат, Котел, Константин Иречек, Пчеларство, Промишленост, Преброяване на населението в България (2011), Почва, Петолъчката, Освобождение на България, Аренда, Александър Радолов, Александър Стамболийски, Никифор I Геник, Руско-турски войни, Сунгурларе, Скала (област Бургас), Турци в България, Трифон Зарезан, Тревненска художествена школа, Феликс Каниц, Хайдутин, Цвете, Цигани в България, Читалище, Черно море, Шумен, Шкорпил, Българи в България, България, Бургас, Бубарство, Битка при Върбишкия проход, Георги Първанов, Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, Ден на лозаря, Етническа група, 14 февруари, 15 май, 1919, 2011, 24 май.

Крум

Крум е средновековен български монарх, възкачил се на престола след Кардам.

Виж Славянци и Крум

Карнобат

Сградата на Община Карнобат Площад „Трети март“ и читалище „Димитър Полянов“ Карноба̀т е град в Югоизточна България.

Виж Славянци и Карнобат

Котел

Ко̀тел е град, разположен в Източна България.

Виж Славянци и Котел

Константин Иречек

Константин Йозеф Иречек (Konstantin Josef Jireček) е чешки историк и български политик.

Виж Славянци и Константин Иречек

Пчеларство

Пчелàрството е дейност за отглеждане и развъждане на медоносни пчели – обикновено в специално направени кошери, с цел да се добиват за ползване от хората продуктите, събирани и произвеждани от пчелите, както и да се подпомогне опрашването на ентомофилните растения.

Виж Славянци и Пчеларство

Промишленост

Промишлеността (или индустрията) е сектор от икономиката, включващ добива на полезни изкопаеми (добивна промишленост) и преработката на суровини в междинни или крайни продукти (преработваща промишленост).

Виж Славянци и Промишленост

Преброяване на населението в България (2011)

Преброяването на населението в България през 2011 г.

Виж Славянци и Преброяване на населението в България (2011)

Почва

Почва Почва е повърхностният рохкав изветрен пласт на земната кора, в който се развиват растенията.

Виж Славянци и Почва

Петолъчката

Петолъчката е важен пътен възел в Източна България.

Виж Славянци и Петолъчката

Освобождение на България

Освобождението на България обхваща събитията, свързани с възстановяването на българската държавност след почти петстотингодишно османско владичество.

Виж Славянци и Освобождение на България

Аренда

Аре́нда (Arrendare, арендаре – отдаване под наем) е вид сделка между земевладелец (арендодател) и земеползвател (арендатор).

Виж Славянци и Аренда

Александър Радолов

Александър Христов Радолов е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС).

Виж Славянци и Александър Радолов

Александър Стамболийски

Александър Стоименов Стамболийски (1 март 1879 – 14 юни 1923) е български политик, водач на Българския земеделски народен съюз (БЗНС).

Виж Славянци и Александър Стамболийски

Никифор I Геник

Никифор I Геник (Νικηφόρος Α΄; * 760; † 26 юли 811), наричан по-рядко Никифор I Логотет, е византийски император управлявал от 31 октомври 802 до смъртта си на 26 юли 811 година.

Виж Славянци и Никифор I Геник

Руско-турски войни

Руско-турските войни са низ от войни между Русия и Османската империя, водени през XVII – XIX век.

Виж Славянци и Руско-турски войни

Сунгурларе

Сунгурла̀ре е град в Югоизточна България.

Виж Славянци и Сунгурларе

Скала (област Бургас)

Скала е село в Югоизточна България.

Виж Славянци и Скала (област Бургас)

Турци в България

Българските турци (Bulgaristan Türkleri) представляват най-голямото етническо малцинство в страната.

Виж Славянци и Турци в България

Трифон Зарезан

Трифон Зарезан (или Ден на лозаря) е български народен празник в чест на свети Трифон.

Виж Славянци и Трифон Зарезан

Тревненска художествена школа

Тревненската школа е възрожденска художествена школа, която води началото си от XVII – XVIII век, възникнала в град Трявна.

Виж Славянци и Тревненска художествена школа

Феликс Каниц

Феликс Филип Емануел Каниц (Felix Philipp Emanuel Kanitz) е австрийски и австро-унгарски учен (археолог, етнограф, географ) и художник.

Виж Славянци и Феликс Каниц

Хайдутин

Хайдут Велко – българин от Зайчарско, изявен балкански хайдутин от първата половина на 19 век Ильо войвода често е сочен като „последният хайдутин“ Хайду̀тите (haydùt) са групи от нередовна пехота в европейската част на Османската империя през XVII-XIX век.

Виж Славянци и Хайдутин

Цвете

Цветята са разнообразни по аромати, цветове и форми Цветя е общо понятие, което обхваща всички храстовидни или тревисти растения, които се размножават посредством цветове.

Виж Славянци и Цвете

Цигани в България

Цигански оркестър, нает за сватба в София кв. Филиповци, София Циганин в каруца (Долна баня) Циганите, или ромите, в Република България са третата по численост народност след българите и турците, а според някои сведения и втората – след българите и преди турците.

Виж Славянци и Цигани в България

Читалище

Сградата на читалище „Постоянство“ в Лом Читалище „Заря“ в Хасково Читалището е типично българска обществена институция, която изпълнява учебно-просветителски функции и самодейност.

Виж Славянци и Читалище

Черно море

Изключителни икономически зони в Черно море към 2015 г. Черно море (შავი ზღვა) е вътрешноконтинентално море между Югоизточна Европа и Мала Азия.

Виж Славянци и Черно море

Шумен

Шу̀мен (Коларовград в периода 1950 – 1965 г.) е град в Североизточна България, административен и стопански център на едноименните община Шумен и област Шумен.

Виж Славянци и Шумен

Шкорпил

Шкорпил може да се отнася за някого от чешките братя Шкорпил (Škorpil) – историци и основатели на научната археология в България.

Виж Славянци и Шкорпил

Българи в България

Българите са основна етническа група в България, според преброяването на населението през 2011 г. те са 5 664 624 души, или 76,9% от населението на страната.

Виж Славянци и Българи в България

България

Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.

Виж Славянци и България

Бургас

Бурга̀с е най-големият град в Югоизточна България и вторият по големина на българското Черноморие, а със своето землище от 253,644 km², той е вторият град по площ в България (след София).

Виж Славянци и Бургас

Бубарство

Бубарството е специфичен дял от животновъдството за отглеждане на копринени буби и производство на коприна.

Виж Славянци и Бубарство

Битка при Върбишкия проход

Битката във Върбишкия проход се разиграва на 26 юли 811 г. между български войски, водени от хан Крум, и войските на Византийската империя.

Виж Славянци и Битка при Върбишкия проход

Георги Първанов

Гео̀рги Седѐфчов Първа̀нов е 3-ти президент на Република България, между 22 януари 2002 (преизбран през 2006 г.) и 22 януари 2012 г., по образование историк.

Виж Славянци и Георги Първанов

Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост

#пренасочване Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

Виж Славянци и Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост

Ден на лозаря

#виж Трифон Зарезан.

Виж Славянци и Ден на лозаря

Етническа група

Етническа група, етнос или народност, е обособила се група от хора, членовете на която се идентифицират един с друг въз основа на действително или предполагаемо общо наследство – история, раса, родствени връзки, религия, език, култура, територия, националност или външен вид.

Виж Славянци и Етническа група

14 февруари

14 февруари е 45-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Славянци и 14 февруари

15 май

15 май е 135-ият ден в годината според григорианския календар (136-и през високосна година).

Виж Славянци и 15 май

1919

Църквата Сакре кьор.

Виж Славянци и 1919

2011

2011 ('''MMXI''') е обикновена година, започваща в събота според Григорианския календар.

Виж Славянци и 2011

24 май

24 май е 144-тият ден в годината според григорианския календар (145-и през високосна година).

Виж Славянци и 24 май