Съдържание
10 отношения: Романски езици, Славянски езици, Сестерция, Талант (единица), Унция, Маса, Германски езици, Древноримски мерни единици, Древен Рим, Денарий.
Романски езици
Романските езици са подгрупа на италийските езици, произлезли от диалектите на простонародния латински, говорен в различните части на разпадащата се Римска империя.
Славянски езици
Славянските езици са езици от индоевропейското езиково семейство, които са обединени от съвременната лингвистика в една група.
Сестерция
Сестерция с образа на Каракала Сестерция в Древен Рим е бронзова (месингова) монета, равнявала се на два и половина аса, а четири сестерции се разменяли за един денарий.
Талант (единица)
Талант (talentum, от ст.гр.: τάλαντον „меря, баланс“) е всяка от няколко антични мерни единици: за маса, за тегло в търговията, както и за съответната им стойност в благороден метал (парична единица).
Виж Скрупул и Талант (единица)
Унция
1 тройунция ('''ozt''') злато – мярка за тегло на скъпоценни метали У̀нция (uncia, означение oz) е название на няколко извънсистемни единици за измерване на маса, а също на две мерки за обем на течности, на една единица за измерване на сила и няколко парични единици, образувани като дванадесета част от друга единица.
Виж Скрупул и Унция
Маса
Масата е скаларна физична величина, една от основните във физиката.
Виж Скрупул и Маса
Германски езици
Германските езици образуват един от клоновете на индоевропейското езиково семейство и са говорени от германските народи, които обитават Централна и Северна Европа, на север от границите на Римската империя.
Древноримски мерни единици
Древната римска система от мерки е основана на гръцката система, но има и египетско влияние.
Виж Скрупул и Древноримски мерни единици
Древен Рим
Древен Рим е една от основните цивилизации от Античността, получила своето название от главния си град Рим (Roma), наречен на свой ред на легендарния си основател – Ромул.
Денарий
Първи ред: ок. 157 пр.н.е. Римска република, 73 г. Веспасиан, 161 г. Марк Аврелий, 194 г. Септимий Север; Втори ред: 199 г. Каракала, 200 г. Юлия Домна, 219 г. Хелиогабал, 236 г. Максимин Тракиеца Денарий (лат.