Съдържание
19 отношения: Квестор (Древен Рим), Константинопол, Констанций II, Персия, Амиан Марцелин, Неоплатонизъм, Римската империя, Салустий (философ), Флавий Салустий, Цезар (титла), Юлиан Апостат, Валент (Римска империя), Валентиниан I, Гръцка литература, Галия, Либаний, Йовиан, 26 юни, 4 век.
- Неоплатоници
- Преториански префекти на Изтока
Квестор (Древен Рим)
Квестор (от лат. quaestor, от quaerere – букв. „разследва“) е избираема длъжност по време на Римската република, в чиито задължения влиза контрола над хазната и финансовите дела на държавата, армията и офицерите.
Виж Сатурнин Секунд Салуций и Квестор (Древен Рим)
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Виж Сатурнин Секунд Салуций и Константинопол
Констанций II
Флавий Юлий Констанций (лат. Flavius Iulius Constantius) е римски император в периода 337 – 361 година.
Виж Сатурнин Секунд Салуций и Констанций II
Персия
Пе́рсия произлиза от Персис – древногръцката форма на Парс (или Фарс) и е латинизирано название на историческата област Фарс в Южен Иран, използвана в западните страни до 1935 г.
Виж Сатурнин Секунд Салуций и Персия
Амиан Марцелин
Амиан Марцелин (Ammianus Marcellinus) е римски историк, автор на исторически труд, обхващащ периода 353 – 378.
Виж Сатурнин Секунд Салуций и Амиан Марцелин
Неоплатонизъм
Неоплатонизмът е философско течение, възникнало през III век сл.
Виж Сатурнин Секунд Салуций и Неоплатонизъм
Римската империя
#виж Римска империя.
Виж Сатурнин Секунд Салуций и Римската империя
Салустий (философ)
Салустий (Σαλούστιος, Salustios, Sal(l)ustius) е философ неоплатоник през шестдесетте години на IV век.
Виж Сатурнин Секунд Салуций и Салустий (философ)
Флавий Салустий
Флавий Салустий (Flavius Sallustius) е политик и философ от Римската империя през 4 век.
Виж Сатурнин Секунд Салуций и Флавий Салустий
Цезар (титла)
Цезар (кесар) е най-високата титла в йерархията на средновековните западноевропейски владетели със значение „император“.
Виж Сатурнин Секунд Салуций и Цезар (титла)
Юлиан Апостат
#пренасочване Юлиан.
Виж Сатурнин Секунд Салуций и Юлиан Апостат
Валент (Римска империя)
Флавий Юлий Валент (Flavius Iulius Valens) е император на Източната Римска империя от 364 до 378 година.
Виж Сатурнин Секунд Салуций и Валент (Римска империя)
Валентиниан I
Флавий Валентиниан (Flavius Valentinianus) е император на Западната римска империя от 364 до 375 година.
Виж Сатурнин Секунд Салуций и Валентиниан I
Гръцка литература
Гръцката литература е литература, писана на гръцки (или старогръцки) език от 8 век пр.
Виж Сатурнин Секунд Салуций и Гръцка литература
Галия
Галия е римското наименование на обширна област в Западна Европа, включваща днешните Франция, Белгия, Люксембург, Западна Швейцария, и частите от Нидерландия и Германия на западния бряг на река Рейн.
Виж Сатурнин Секунд Салуций и Галия
Либаний
Либаний (Λιβάνιος) е учител по реторика и представител на втората софистика.
Виж Сатурнин Секунд Салуций и Либаний
Йовиан
Флавий Клавдий Йовиан (Flavius Claudius Iovianus) е римски император в периода 363 - 364 година, около 8 месеца.
Виж Сатурнин Секунд Салуций и Йовиан
26 юни
26 юни е 177-ият ден в годината според григорианския календар (178-и през високосна).
Виж Сатурнин Секунд Салуций и 26 юни
4 век
4 век започва на 1 януари 301 г.
Виж Сатурнин Секунд Салуций и 4 век
Вижте също
Неоплатоници
- Августин Блажени
- Алексей Лосев
- Амбросий Теодосий Макробий
- Амелий
- Боеций
- Бонавентура
- Гай Марий Викторин
- Джовани Пико дела Мирандола
- Джон Скот Ериугена
- Евсевий Миндски
- Йоан Дамаскин
- Максим от Ефес
- Мардоний (ретор)
- Марсилио Фичино
- Марциан Капела
- Месий Феб Север
- Николай Лоски
- Плитон
- Плотин
- Порфирий (философ)
- Псевдо-Дионисий Ареопагит
- Роман Ингарден
- Сатурнин Секунд Салуций
- Фараби
- Юлиан
- Ямблих
Преториански префекти на Изтока
- Антемий (префект)
- Антемий Изидор
- Асклепиодот (консул 423 г.)
- Домиций Модест
- Евстаций (консул 421 г.)
- Илустрий Пусей
- Йоан Кападокийски (консул 538 г.)
- Квинт Клодий Хермогениан Олибрий
- Кир Панополски
- Константин (консул 457 г.)
- Матерн Кинегий
- Монаксий
- Помпей Проб
- Сатурнин Секунд Салуций
- Септимий Ациндин
- Тавър (консул 428 г.)
- Флавий Аблабий
- Флавий Аврелиан
- Флавий Антиох
- Флавий Вивиан
- Флавий Евтихиан
- Флавий Евтолмий Тациан
- Флавий Неотерий
- Флавий Руфин
- Флавий Филип
- Флавий Флоренций (консул 429 г.)
- Флавий Цезарий
- Хиерий (консул 427 г.)