Съдържание
25 отношения: Кронос, Картаген, Калигула, Капитолий, Овидий, Октавиан Август, Олимпийски богове, Амбросий Теодосий Макробий, Непобедимото слънце, Римска империя, Религия в Древен Рим, Сатурн (митология), Слънцестоене, Тразименско езеро, Фригийска шапка, Форум, Херкулес, Юлий Цезар, Янус, Макробий, Златен век (митология), Зевс, Брумалия, Диоклециан, Лациум.
- Празници в Древен Рим
Кронос
Кронос (Κρόνος) в древногръцката митология е титан, роден от Гея (Земя) в кръвосмешателството ѝ с Уран (Небе).
Картаген
Картаген (قرطاج – Картаж) е тунизийски град в столичната област Тунис.
Калигула
Гай Цезар Германик (Gaius Julius Caesar Augustus Germanicus; 31 август 12 – 24 януари, 41 г.), познат още като Гай Цезар или Калигула, е третият принцепс и римски император.
Капитолий
Капитолият (Campidoglio или Monte Capitolino) е един от седемте хълма на Рим.
Овидий
Публий Овидий Назон (Publius Ovidius Naso) е древноримски поет.
Октавиан Август
Октавиан Август (IMPERATOR•CAESAR•DIVI•FILIVS•AVGVSTVS) е първият римски император.
Виж Сатурналии и Октавиан Август
Олимпийски богове
Олимпийските богове в древногръцката митология са основните богове в гръцкия пантеон, обитавали планината Олимп.
Виж Сатурналии и Олимпийски богове
Амбросий Теодосий Макробий
Амбросий Теодосий Макробий е латински писател и неоплатонически философ през IV век.
Виж Сатурналии и Амбросий Теодосий Макробий
Непобедимото слънце
#пренасочване Непобедимо Слънце.
Виж Сатурналии и Непобедимото слънце
Римска империя
Римска империя (Imperium Romanum, Res publica Romana,; 27 г. пр.н.е. – 476/1453 г.) обикновено се нарича Римската държава през столетията след реорганизацията при Октавиан Август.
Виж Сатурналии и Римска империя
Религия в Древен Рим
Марк Аврелий пред храма на Юпитер Религията в Древен Рим датира от 1 хилядолетие пр.н.е. Тя е политеистична религия и, подобно на религията в Древна Гърция, няма единна църква и догматика, а се състои от култове към различни божества.
Виж Сатурналии и Религия в Древен Рим
Сатурн (митология)
Сатурн (satus или satio – „сеене“) е бог на земеделието, в гръцката митология Кронос.
Виж Сатурналии и Сатурн (митология)
Слънцестоене
лятно (червено) слънцестоене, и при равноденствие (черно) Слънцестоене се наричат два дни в годината, при които наблюдаемите точки на изгрев и залез видимо престават да се движат върху линията на хоризонта, след което сменят посоката на движението си.
Тразименско езеро
Тразименското езеро (Lago Trasimeno) е най-голямото езеро на Апенинския полуостров и четвърто по големина в Италия.
Виж Сатурналии и Тразименско езеро
Фригийска шапка
Фригийската шапка с трицветна кокарда по време на Френската революция Фригийската шапка е мека шапка с конична форма и с издаден напред връх.
Виж Сатурналии и Фригийска шапка
Форум
#пренасочване Древноримски форум.
Херкулес
Херкулес (Herculës) е древноримското име на героя от древногръцката митология Херакъл (или Хераклес), надарен с необичайна сила.
Юлий Цезар
Гай Юлий Цезар (Gaius Iulius Caesar;Официално име след 42 пр.н.е., Gaius Iulius Caesar Divus (латинско изписване: GAIVS IVLIVS CAESAR) (в надписи IMP•C•IVLIVS•CAESAR•DIVVS), на български: „Божественият император Гай Юлий Цезар“.
Янус
Янус е един от най-древните богове в римския пантеон.
Макробий
#виж Амбросий Теодосий Макробий.
Златен век (митология)
''Златната епоха'' Картина от Лукас КранахСтари, 1530,Старата пинакотека, Мюнхен Златната епоха или Златен век (χρύσεον γένος chrýseon génos „Златен род“, aurea aetas, aurea saecula „Златна епоха“) е понятие от древната митология.
Виж Сатурналии и Златен век (митология)
Зевс
Зевс (Ζεύς), наричан още гръмовержец, в древногръцката митология е богът на небето, гръмотевиците и светкавиците, отговарящ за целия свят.
Брумалия
Брумалия (или брумалии; Brumalia) са празненства зa края на годината, познати в източната част на Римската Империя.
Диоклециан
Диоклециан, чието пълно име е Гай Аврелий Валерий Диоклециан (Gaius Aurelius Valerius Diocletianus), е римски император от 20 ноември 284 г.
Лациум
#виж Лацио.
Вижте също
Празници в Древен Рим
- Августалия
- Агоналии
- Амбарвалия
- Амбурбиум
- Брумалия
- Вакханалия
- Венералия
- Виналия
- Волтурналия
- Дивалия
- Епулум Йовис
- Капротиния
- Каристия
- Карменталия
- Квинкватрия
- Квинквиналия Нерония
- Компиталия
- Консуалия
- Ларенталия
- Лемурия (фестивал)
- Либералия
- Лукария
- Луперкалии
- Матроналия
- Мегалензия
- Медитриналия
- Меркуралия
- Нептуналия
- Опиконсивия
- Паренталия
- Парилия
- Римски фестивали
- Робигалия
- Сатурналии
- Сементиве
- Септимонтиум
- Терминалии
- Фералия
- Флоралия
- Фордицидия
- Фуриналия