Съдържание
27 отношения: Куручешме, Княжество България, Котел, Прилеп (град), Прилепско българско духовно училище, Османска империя, Одрин, Антон Борлаков, Новобългарска просвета, Сремски Карловци, Сливен, София, Херман Шкорпил, Цариград, Цариградска българска духовна семинария, Шумен, Милтиадис Хурмузис, Илия Блъсков, Българска екзархия, Българско възраждане, Васил Друмев, Варненско археологическо дружество, Велика народна школа, Добруджа, Добри Войников, 19 април, 3 декември.
- Български драматурзи
- Български учители
- Османски писатели
Куручешме
Схематична карта на кварталите в район Бешикташ Куручешме (Kuruçeşme, Ξηροκρήνη) е квартал на Истанбул с население от 5434 души (1997).
Виж Сава Доброплодни и Куручешме
Княжество България
Княжество България е официалното наименование на България от приемането на Търновската конституция през 1879 г., последвано от Съединението на Източна Румелия, до обявяването на независимост през 1908 г.
Виж Сава Доброплодни и Княжество България
Котел
Ко̀тел е град, разположен в Източна България.
Прилеп (град)
Прилеп (Прилеп) е четвъртият по големина град в Северна Македония, след столицата Скопие, Куманово и Битоля.
Виж Сава Доброплодни и Прилеп (град)
Прилепско българско духовно училище
Прилепското българско духовно училище (семинария) е основано в 1884 година.
Виж Сава Доброплодни и Прилепско българско духовно училище
Османска империя
Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.
Виж Сава Доброплодни и Османска империя
Одрин
О̀дрин (наричан в исторически контекст Адрианопол, Edirne, Едирне, Αδριανούπολη, Адриануполи, катаревуса: Αδριανούπολις, Адриануполис), е град в турската част на Тракия, близо до границите с България и Гърция.
Антон Борлаков
Антон Борлаков – Антбо е български педагогически и обществен деец от началото на ХХ век.
Виж Сава Доброплодни и Антон Борлаков
Новобългарска просвета
Българска граматика“ от Неофит Рилски, 1835 Движението за новобългарска просвета е част от историческия процес на Българското възраждане за книжовност на новобългарски език.
Виж Сава Доброплодни и Новобългарска просвета
Сремски Карловци
Сремски Карловци (Сремски Карловци; Srijemski Karlovci; Karlóca) е град в Сърбия, АО Войводина, Южнобачки окръг.
Виж Сава Доброплодни и Сремски Карловци
Сливен
Слѝвен е град в Югоизточна България.
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Херман Шкорпил
Вацлав Херменгилд Шкорпил (1858 – 1923) (Václav Hermengild Škorpil, известен като Херман Шкорпил) е чешко-български археолог и музеен деец, геолог, ботаник, архитект, библиотекар, а заедно с братята си Карел и Владислав е сред създателите на българската археологическа наука и музейно дело.
Виж Сава Доброплодни и Херман Шкорпил
Цариград
#виж Истанбул.
Виж Сава Доброплодни и Цариград
Цариградска българска духовна семинария
Учители и ученици от българската семинария в Цариград (1908-1909) Цариградска българска духовна семинария е средно духовно училище (семинария), създадено от Българската екзархия, през учебната 1892-1893 година, след преместването на свещеническото училище от Одрин в Цариград.
Виж Сава Доброплодни и Цариградска българска духовна семинария
Шумен
Шу̀мен (Коларовград в периода 1950 – 1965 г.) е град в Североизточна България, административен и стопански център на едноименните община Шумен и област Шумен.
Милтиадис Хурмузис
Милтиадис (Михаил) Хурмузис (Μιλτιάδης Χουρμούζης, Μιχαήλ) e гръцки писател.
Виж Сава Доброплодни и Милтиадис Хурмузис
Илия Блъсков
Илия Рашков Блъсков е български писател.
Виж Сава Доброплодни и Илия Блъсков
Българска екзархия
Българската екзархия е върховна национална организация на Българската православна църква, учредена с ферман на султан Абдул Азис от 27 февруари 1870 година.
Виж Сава Доброплодни и Българска екзархия
Българско възраждане
Българското възраждане е период на националноосвободително движение на българския народ от Османската империя.
Виж Сава Доброплодни и Българско възраждане
Васил Друмев
Климент (светско име Васил Николов Друмев) е български писател, духовник и политик от Консервативната партия.
Виж Сава Доброплодни и Васил Друмев
Варненско археологическо дружество
Археологическото дружество във Варна е създадено в началото на 12 декември 1901 г.
Виж Сава Доброплодни и Варненско археологическо дружество
Велика народна школа
Квартал „Фенер“, Цариград с Великата школа на върха на хълма, 1900 година Великата народна школа (Μεγάλη τουΓένους Σχολή, Мегали ту Генус Схоли, Fener Rum Erkek Lisesi, Фенер Рум Еркек Лисеси) е най-старото и най-престижно гръцко училище в Истанбул, Турция, в което са учили и много видни българи.
Виж Сава Доброплодни и Велика народна школа
Добруджа
До̀бруджа (на старобългарски: До̀бротица, Dobrogea; произнася се: Доброджя) е историко-географска област, представляваща в голямата си част плато, заемаща площ над 23 000 км2 (9000 мили2).
Виж Сава Доброплодни и Добруджа
Добри Войников
Добри Попов Войников е български възрожденски учител, драматург, общественик и журналист, музикален и театрален деец.
Виж Сава Доброплодни и Добри Войников
19 април
19 април е 109-ият ден в годината според григорианския календар (110-и през високосна).
Виж Сава Доброплодни и 19 април
3 декември
3 декември е 337-ият ден в годината според григорианския календар (338-и през високосна година).
Виж Сава Доброплодни и 3 декември
Вижте също
Български драматурзи
- Александър Хаджихристов
- Валентин Пламенов
- Васил Друмев
- Войдан Чернодрински
- Гергана Димитрова (драматург)
- Добри Войников
- Иван Вазов
- Калин Илиев
- Крум Кюлявков
- Петко Тодоров
- Сава Доброплодни
- Станислав Стратиев
Български учители
- Александра Монеджикова
- Добри Чинтулов
- Иван Анастасов
- Иван Селимински
- Костадин Алакушев
- Мара Кинкел
- Методи Алексиев
- Никола Андреев (костурски войвода)
- Никола Андреев (одрински войвода)
- Рада Тодорова
- Сава Доброплодни
- Тодор Александров
- Тота Венкова
Османски писатели
- Александра Пападопулу
- Георги Пулевски
- Георги Раковски
- Григор Пърличев
- Григориос Заликис
- Дженап Шахабеттин
- Йоаким Груев
- Йордан Хаджиконстантинов – Джинот
- Кръсте Мисирков
- Левон Шант
- Манол Лазаров
- Михалаки Георгиев
- Рупен Зартарян
- Сава Доброплодни