Съдържание
53 отношения: I, IPA, Ѡ, Ѧ, Ѩ, Ѫ, Ѭ, Ѯ, Ѱ, Ѳ, Ѵ, К, Кирилски цифри, Кирилица, Киевска Рус, П, О, Ё, А, Н, Р, Руска редакция на старобългарския език, Руски език, С, Т, У, Уникод, Ф, Х, Ц, Църковнославянски език, Ч, Ш, Щ, Ъ, Ы, Ь, Э, Ю, Я, Ят, М, И, Ж, З, Б, В, Г, Д, Е, ... Разширете индекс (3 Повече ▼) »
- Руски език
I
I е деветата буква от латинската азбука.
Виж Руска азбука и I
IPA
#виж Международна фонетична азбука.
Ѡ
Ѡ, ѡ или Омега е буква от старобългарската и църковнославянска азбука.
Виж Руска азбука и Ѡ
Ѧ
#виж Малък юс.
Виж Руска азбука и Ѧ
Ѩ
#виж Йотиран малък юс.
Виж Руска азбука и Ѩ
Ѫ
#виж Голям юс.
Виж Руска азбука и Ѫ
Ѭ
Йотуваният голям юс, или йотуваната голяма носовка (Ѭ,ѭ), е производен на буквата голям юс, съществувала в кирилицата и глаголицата.
Виж Руска азбука и Ѭ
Ѯ
Ѯ (Кси) е буква от старославянското писмо, създадена по подобие на гръцката буква Кси (Ξ ξ).
Виж Руска азбука и Ѯ
Ѱ
Пси (Ѱ ѱ)е буква от старославянското писмо, по подобие на гръцката буква Пси (Ψ, ψ).
Виж Руска азбука и Ѱ
Ѳ
Ѳ, ѳ или Тита е буква от ранната кирилица, произхождаща от гръцката тета (Θ, θ).
Виж Руска азбука и Ѳ
Ѵ
#виж Ижица.
Виж Руска азбука и Ѵ
К
К, к e буква от кирилицата.
Виж Руска азбука и К
Кирилски цифри
Часовникова кула с кирилски числа в Суздал Циферблатът на кулата в Суздал Кирилските цифри са бройна система, основана на кирилицата, използвана в Първата българска държава и от южните и източните славяни.
Виж Руска азбука и Кирилски цифри
Кирилица
Кирилица в днешно време е наименованието на група сходни азбучни системи, използвани от различни езици в Източна Европа и Азия.
Киевска Рус
Киевска Рус между 1015 и 1113 г. Киевска Рус през 11 векКиевска Рус (на староруски: Кїѥвскаіа Рѹсь; на украински: Київська Русь; на руски: Киевская Русь; на беларуски: Кіеўская Русь; на латински: Ruthenia) е термин, въведен в употреба от по-късни историци за обозначаване на периода от съществуването на източнославянската държава Рус в Източна Европа от края на 9 век, като резултат от пренасянето на столицата ѝ от Ладога в Киев през 882 г.
Виж Руска азбука и Киевска Рус
П
П, п е буква от кирилицата.
Виж Руска азбука и П
О
О, о е буква от кирилицата (15-а в българската, 16-а в руската и беларуската, 18-а в сръбската, 19-а в македонската и украинската).
Виж Руска азбука и О
Ё
Ё е седмата буква от руската и беларуската азбука и обозначава йотирания звук jɵ.
Виж Руска азбука и Ё
А
А, а e първата буква от българската и всички кирилски азбуки.
Виж Руска азбука и А
Н
Н, н е буква от кирилицата.
Виж Руска азбука и Н
Р
Р, р e буква от кирилицата.
Виж Руска азбука и Р
Руска редакция на старобългарския език
През 10 век в Киевска Рус е прието християнството.
Виж Руска азбука и Руска редакция на старобългарския език
Руски език
Ру̀ски езѝк – географски най-разпространеният език в Евразия, също така е и най-използваният славянски език в света.
С
С, с е буква от кирилицата, осемнадесетата буква от българската азбука.
Виж Руска азбука и С
Т
Т, т е буква от кирилицата (19-а в българската, 20-а в руската и беларуската азбука, 22-рата в сръбската и 23-та в украинската азбука).
Виж Руска азбука и Т
У
У, у е буква от кирилицата, двадесета поредна в българската азбука.
Виж Руска азбука и У
Уникод
Лого на Консорциум Уникод Уникод (Unicode) е стандарт в компютърната индустрия за кодиране, представяне и обработка на текст на повечето писмености в света.
Ф
Ф, ф e буква от кирилицата.
Виж Руска азбука и Ф
Х
Х, хe буква от кирилицата.
Виж Руска азбука и Х
Ц
Ц, ц e буква от кирилицата.
Виж Руска азбука и Ц
Църковнославянски език
Старобългарският език или църковнославянският език е основният богослужебен език на част от православните църкви, главно в Източна и Югоизточна Европа.
Виж Руска азбука и Църковнославянски език
Ч
Ч, ч е буква от кирилицата и обозначава беззвучната задвенечна преградно-проходна съгласна.
Виж Руска азбука и Ч
Ш
Ш, ш e буква от кирилицата.
Виж Руска азбука и Ш
Щ
Щ, щ е буква от кирилицата, представяща съчетанието от звукове в българския език, или в руския и в украинския.
Виж Руска азбука и Щ
Ъ
Ъ, ъ или ер голям е буква от кирилицата, 27-а в българската азбука.
Виж Руска азбука и Ъ
Ы
Ы, ы е буква от кирилицата.
Виж Руска азбука и Ы
Ь
Буквата ь, наричана ер малък, е двадесет и осмата буква от българската азбука.
Виж Руска азбука и Ь
Э
Э, э (е оборотное, „обратно е“) е буква от кирилицата.
Виж Руска азбука и Э
Ю
Ю, ю е буква в много от славянските кирилски азбуки (29-а в българската, 31-ва в беларуската, 32-ра в руската и украинската азбука) и в зависимост от положението ѝ обозначава звука или.
Виж Руска азбука и Ю
Я
Я, я е буква от кирилицата.
Виж Руска азбука и Я
Ят
Ѣ, ѣ или Ят, двойно Е или Е-двойно (на старобългарски: ѣть, на руски и ять; jat) е името на тридесет и втората буква от старата кирилица ѣ или на тридесет и третата буква от глаголицата, както и на звука, който те предават.
М
М, м е буква от всички кирилски азбуки, обикновено обозначаваща звучна двубърнена носова съгласна.
Виж Руска азбука и М
И
И, и e буква от кирилицата.
Виж Руска азбука и И
Ж
Ж, ж e буква от кирилицата.
Виж Руска азбука и Ж
З
З, з e буква от кирилицата.
Виж Руска азбука и З
Б
Б, б е втората буква от всички славянски езици и в голяма част от кирилицата.
Виж Руска азбука и Б
В
В, в е третата буква в кирилицата, която представя звука /в/.
Виж Руска азбука и В
Г
Различните форми на буквата г отгоре надолуːнормален шрифт; българска кирилица; курсивна форма в руската и българската кирилица; сръбски/македонски курсив Г, г е четвъртата буква в кирилицата.
Виж Руска азбука и Г
Д
Д, д е петата буква в почти всички славянски кирилски азбуки (само в украинската азбука е шеста).
Виж Руска азбука и Д
Е
Е, е е буква от кирилицата.
Виж Руска азбука и Е
Ѕ
S, ѕ (произнася се дзе) e буква от кирилицата.
Виж Руска азбука и Ѕ
Л
Л, л e буква от кирилицата.
Виж Руска азбука и Л
Й
Й, й или И кратко или И с кратка (И кратко; И краткое; I нескладовае; Iй, йот) е буква от кирилицата.
Виж Руска азбука и Й
Вижте също
Руски език
- Анекдот
- Макс Фасмер
- Резолюция 263 на Съвета за сигурност на ООН
- Руска азбука
- Руска академия
- Руска брайлова азбука
- Руски език
- Староруски език