Съдържание
6 отношения: Книжовен език, Идиолект, Жаргон, Български книжовен език, Говор, Диалект.
Книжовен език
Книжовният (литературният) език е кодифицирана (тоест с правен, юридически или квази-правен статус) разновидност на езика, за разлика от наречията, диалектите, говорите, жаргона и т.н.
Виж Разговорен език и Книжовен език
Идиолект
Идиолектът представлява индивидуалният вариант на езика, използван от един човек.
Виж Разговорен език и Идиолект
Жаргон
Под жаргон обикновено се разбира неформалното общуване и език, а в по-широк социолингвистичен смисъл – това е социален говор (понякога наричано и социален диалект) на лица, обединени от определена близост в професията, образованието, интересите, начина на живот и др., което ще рече, че може да става дума напр.
Български книжовен език
Български книжовен език, а също и български литературен език, се нарича кодифицираният вариант на общата езикова система на българския език, която е съвкупност едновременно от литературния език, но и от териториалните български диалекти, професионални говори, просторечие, жаргон и т.н.
Виж Разговорен език и Български книжовен език
Говор
Говорът, още и субдиалектът, е разновидност на езика и социолингвистичен термин (идиолект) за обозначение на неголяма, като правило териториално свързана общност от носители на даден език.
Диалект
Диалектът (от гръцки διάλεκτος) е разновидност на езика, която не е кодифицирана (за разлика от книжовния език) и която се използва за неформално общуване (устно, а понякога и писмено) между хората от дадена териториално или социално обусловена езикова общност.
Известен като Разговорна реч.