Отваряне в Google MapsСъдържание
40 отношения: La Macédoine et sa Population Chrétienne, Кяфасан, Климент Групчев, Константинопол, Порфирий Шайнов, Поградец, Петър Карчев, Османска империя, Охрид, Охридско езеро, Афанасий Селишчев, Албания, Струга, Струга (община), Старово, Свети Архангел Михаил (Радожда), Свети Никола (Радожда), Северна Македония, Тимотей Дебърско-Кичевски, Цариградска патриаршия, Ябланица (планина), Яким Деребанов, Македония. Етнография и статистика, Македоно-одринско опълчение, Иван Дуриданов, Иван Димов Пашата, Българска екзархия, Балканска война, Божидар Видоески, Васил Кънчов, Виа Егнация, Виктор Шекероски, Вевчанско-радожденски говор, Душанова грамота за охридската църква „Света Богородица Перивлепта“, Драчка епархия, Димитър Мишев (публицист), Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника, Любомир Милетич, Лин (община Поградец), Йордан Заимов.
La Macédoine et sa Population Chrétienne
La Macédoine et sa Population Chrétienne (в превод на български „Македония и нейното християнско население“) e книга, отпечатана на френски език в 1905 година в Париж.
Виж Радожда и La Macédoine et sa Population Chrétienne
Кяфасан
Кяфасан (в по-стари източници срещано и като Кяфасхане, Ќафасан; Qafthanë) е името на планински проход, недалеч от границата между Северна Македония и Албания.
Климент Групчев
Климент Иванов Групчев е български революционер, дебърски деец на Вътрешната македонска революционна организация.
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Порфирий Шайнов
Порфирий И.
Поградец
По̀градец (стара форма на името Подградец, Pogradeci) е град в Източна Албания, център на община Поградец в област Корча.
Петър Карчев
Петър Георгиев Карчев е български публицист и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация (обединена).
Османска империя
Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.
Виж Радожда и Османска империя
Охрид
Охрид (Охрид) е град в югозападната част на Северна Македония, осми по големина в страната, център на Община Охрид.
Виж Радожда и Охрид
Охридско езеро
Охридското езеро (Охридско Езеро; Liqeni i Pogradecit) е най-дълбокото езеро на Балканския полуостров, разделено между Северна Македония и Албания.
Афанасий Селишчев
Афанасий Матвеевич Селишчев (Афанасий Матвеевич Селищев) е виден руски езиковед, специалист в областта на славянските езици и славянската (включително българската) диалектология, член-кореспондент на Българската академия на науките и Руската академия на науките.
Виж Радожда и Афанасий Селишчев
Албания
Република Албания (Republika e Shqipërisë, изговаря се Републѝка е Шкипърѝсъ, кратка форма Алба̀ния (Shqipëria, изговаря се Шкипърѝя) е страна в Южна Европа. Границите на Албания са с Черна гора на север, Косово на североизток, Северна Македония на изток и Гърция на юг.
Струга
Струга (Струга) е град в Северна Македония с население 16 559 жители (2002).
Виж Радожда и Струга
Струга (община)
Струга (Општина Струга; Komuna e Strugës) е община, разположена в югозападната част на Северна Македония и обхваща селищата по горното течение на река Черни Дрин.
Старово
Старово е село в Южна България.
Свети Архангел Михаил (Радожда)
„Свети Архангел Михаил“ е скална църква, разположена край стружкото село Радожда, Северна Македония.
Виж Радожда и Свети Архангел Михаил (Радожда)
Свети Никола (Радожда)
„Свети Никола“ („Свети Никола“), е възрожденска църква в стружкото село Радожда, Северна Македония.
Виж Радожда и Свети Никола (Радожда)
Северна Македония
Северна Македония (Северна Македонија; Maqedonia e Veriut), официално Република Северна Македония (Република Северна Македонија; Republika e Maqedonisë së Veriut), е независима държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа.
Виж Радожда и Северна Македония
Тимотей Дебърско-Кичевски
Тимотей (Тимотеј Дебарско-кичевски) е духовник на Македонската православна църква, дебърско-кичевски митрополит от 1981 година.
Виж Радожда и Тимотей Дебърско-Кичевски
Цариградска патриаршия
#пренасочване Вселенска патриаршия.
Виж Радожда и Цариградска патриаршия
Ябланица (планина)
Ябланица (Јабланица) е планина на границата между Албания и Северна Македония.
Виж Радожда и Ябланица (планина)
Яким Деребанов
Яким К.
Македония. Етнография и статистика
„Македония.
Виж Радожда и Македония. Етнография и статистика
Македоно-одринско опълчение
Македоно-одринското опълчение е специална българска военна част, действала по време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).
Виж Радожда и Македоно-одринско опълчение
Иван Дуриданов
Иван Василев Дуриданов е български учен, академик, един от най-утвърдените изследователи, преподаватели и автори на трудове по езикознание, етимология и ономастика в България, известен с диренията си в областта на езика на траките.
Иван Димов Пашата
Иван Найдов Димов или Йон Пашата, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Радожда и Иван Димов Пашата
Българска екзархия
Българската екзархия е върховна национална организация на Българската православна църква, учредена с ферман на султан Абдул Азис от 27 февруари 1870 година.
Виж Радожда и Българска екзархия
Балканска война
Балканската война, наричана още Първата балканска война, е военен конфликт между Османската империя, от една страна, и съюзените България, Сърбия, Гърция и Черна гора, от друга, продължил от 26 септември (9 октомври по нов стил) 1912 до 17 (30) май 1913 г.
Божидар Видоески
Родната къща на Видоески в Звеча Божидар Видоески (Божидар Видоески) е лингвист (македонист) от Република Македония, смятан за един от бащите на македонския литературен език, академик на Македонската академия на науките и изкуствата.
Виж Радожда и Божидар Видоески
Васил Кънчов
Васил Иванов Кънчов е български политик (министър) и учен (географ, историк, академик на БАН), автор на множество географски изследвания на Македония.
Виа Егнация
Виа Егнация при Радожда, Северна Македония Античният път Виа Егнатия. Виа Егнация (Via Egnatia; Εγνατία Οδός, Егнатия Одос) е сред най-известните военни пътища, построени от древните римляни през 145 г.
Виктор Шекероски
Виктор Б.
Виж Радожда и Виктор Шекероски
Вевчанско-радожденски говор
Вевчанско-радожденският говор е български диалект диалект от крайната югозападна група югозападни говори.
Виж Радожда и Вевчанско-радожденски говор
Душанова грамота за охридската църква „Света Богородица Перивлепта“
Грамотата на крал Стефан Душан за охридската църква „Света Богородица Перивлепта“ (Повеља краља Стефана Душана охридској Цркви Богородице Перивлепте) е дарствена грамота, издадена от сръбския крал Стефан Душан около 1342 – 1345 г., с която кралят потвърждава владенията на охридската църква „Света Богородица Перивлепта“, направени от неговите предшественици – византийските императори, и намиращи се главно около Охридското езеро, освобождава я от всякакви държавни данъци и я поставя под пряката отговорност на съпругата си Елена и на епископ Григорий Деволски.
Виж Радожда и Душанова грамота за охридската църква „Света Богородица Перивлепта“
Драчка епархия
Драчката епархия (Ιερά Μητρόπολη Δυρραχίου) е епархия на Вселенската патриарщия и след това епархия на Охридската архиепископия, а след закриването ѝ в 1767 година - на Вселенската патриаршия.
Димитър Мишев (публицист)
Димитър Мишев Димитров с псевдоним Бранков е български книжовник, публицист и политик, дългогодишен секретар на Българската екзархия, действителен член на Българската академия на науките.
Виж Радожда и Димитър Мишев (публицист)
Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника
„Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ (Ethnographie des Vilayets d'Andrinople, de Monastir et de Salonique) e статистика, отпечатана на френски език в 1878 година в Цариград като подлистник на излизащия там вестник „Курие д'Ориан“, а по-късно като отделна брошура.
Виж Радожда и Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника
Любомир Милетич
Любомир Георгиев Милетич е един от най-видните български учени и интелектуалци от края на XIX век и първата половина на XX век.
Лин (община Поградец)
Лин или Линче (Lini) е село в Източна Албания, община Поградец, област Корча.
Виж Радожда и Лин (община Поградец)
Йордан Заимов
Йордан Димов Заимов е български езиковед.