Съдържание
18 отношения: Константинопол, Никола Жеков (революционер), Струмишко поле, Струмица (община), Стамен Темелков, Северна Македония, Трета солунска дружина, Шеста охридска дружина, Македония. Етнография и статистика, Македоно-одринско опълчение, Българска екзархия, Българи, Балканска война, Васил Кънчов, ВМОРО, Георги Наумов (революционер), Димитър Мишев (публицист), Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника.
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Виж Просениково и Константинопол
Никола Жеков (революционер)
Никола Костов Жеков (Жекоолу) е български революционер, радовишки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Просениково и Никола Жеков (революционер)
Струмишко поле
#виж Струмишко-радовишка котловина.
Виж Просениково и Струмишко поле
Струмица (община)
Струмица (Општина Струмица) е община, разположена в югозападната част на Северна Македония с център град Струмица.
Виж Просениково и Струмица (община)
Стамен Темелков
Дякон Евстатий, Стамен Темелков и Христо Цветков. Стамен Георгиев Темелков, известен като Ораовски, Радовишки или Чолака, е български революционер, терорист и радовишки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Просениково и Стамен Темелков
Северна Македония
Северна Македония (Северна Македонија; Maqedonia e Veriut), официално Република Северна Македония (Република Северна Македонија; Republika e Maqedonisë së Veriut), е независима държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа.
Виж Просениково и Северна Македония
Трета солунска дружина
Трета солунска дружина е военна част от Македоно-одринското опълчение.
Виж Просениково и Трета солунска дружина
Шеста охридска дружина
Шеста охридска дружина е военна част от Македоно-одринското опълчение.
Виж Просениково и Шеста охридска дружина
Македония. Етнография и статистика
„Македония.
Виж Просениково и Македония. Етнография и статистика
Македоно-одринско опълчение
Македоно-одринското опълчение е специална българска военна част, действала по време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).
Виж Просениково и Македоно-одринско опълчение
Българска екзархия
Българската екзархия е върховна национална организация на Българската православна църква, учредена с ферман на султан Абдул Азис от 27 февруари 1870 година.
Виж Просениково и Българска екзархия
Българи
Българите са южнославянски, балкански народ, чийто майчин език е българският.
Балканска война
Балканската война, наричана още Първата балканска война, е военен конфликт между Османската империя, от една страна, и съюзените България, Сърбия, Гърция и Черна гора, от друга, продължил от 26 септември (9 октомври по нов стил) 1912 до 17 (30) май 1913 г.
Виж Просениково и Балканска война
Васил Кънчов
Васил Иванов Кънчов е български политик (министър) и учен (географ, историк, академик на БАН), автор на множество географски изследвания на Македония.
Виж Просениково и Васил Кънчов
ВМОРО
#виж Вътрешна македоно-одринска революционна организация.
Георги Наумов (революционер)
Георги Наумов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Просениково и Георги Наумов (революционер)
Димитър Мишев (публицист)
Димитър Мишев Димитров с псевдоним Бранков е български книжовник, публицист и политик, дългогодишен секретар на Българската екзархия, действителен член на Българската академия на науките.
Виж Просениково и Димитър Мишев (публицист)
Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника
„Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ (Ethnographie des Vilayets d'Andrinople, de Monastir et de Salonique) e статистика, отпечатана на френски език в 1878 година в Цариград като подлистник на излизащия там вестник „Курие д'Ориан“, а по-късно като отделна брошура.
Виж Просениково и Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника