7 отношения: Lex posterior derogat priori, Lex specialis derogat generali, Lex superior derogat legi inferiori, Колизия в правото, Конституция, Обратна сила на закон, Международен договор.
Lex posterior derogat priori
Lex posterior derogat priori в превод от латински значи Последващ закон отменя предходния е принцип в правото.
New!!: Правна сила и Lex posterior derogat priori · Виж повече »
Lex specialis derogat generali
Lex specialis derogat generali (от латински: специалния закон отменя (замества) общия) е принцип на правото, датиращ от римско време и възприет от римското право.
New!!: Правна сила и Lex specialis derogat generali · Виж повече »
Lex superior derogat legi inferiori
Lex superior derogat legi inferiori или Lex superior derogat inferiori означава, че закон или нормативен акт (или правна норма от такъв акт) от по-висока степен отменя нормативен акт или подзаконов нормативен акт по приложението на закона (или правна норма от такъв акт) в случаите на колизия в правото.
New!!: Правна сила и Lex superior derogat legi inferiori · Виж повече »
Колизия в правото
Колизията в правото (лат. collisio – стълкновение, сблъсък) е противоречие между правни норми, регулиращи едни и същи обществени отношения или компетенции на органи на власт (виж и Буквата на закона спрямо духа на закона).
New!!: Правна сила и Колизия в правото · Виж повече »
Конституция
Конституцията (или основен закон) е върховен закон и другите закони не могат да ѝ противоречат.
New!!: Правна сила и Конституция · Виж повече »
Обратна сила на закон
Под обратна сила на закон или закон „пост фактум“ (ex post facto – нещо направено след това) се разбира нормативен акт, който ретроспективно променя правните последствия за вече извършени действия или правния статус на факти и взаимоотношения, съществували преди влизането в сила на съответния закон.
New!!: Правна сила и Обратна сила на закон · Виж повече »
Международен договор
Международният договор, или още международно споразумение, е облигационна уговорка, която е източник на правото в международното публично право, където правоотношенията като права и задължения се развиват между суверенни субекти в случая – държави или други международни организации на които се признава по силата на международното право качеството правосубектност.