Съдържание
16 отношения: Плиний Стари, Помеция, Анофелес, Наполеон, Рим, Тит Ливий, Тиренско море, Фауст, Юлий Цезар, Мусолини, Виа Апия, Гьоте, Дюна, Лацио, 367 пр.н.е., 500 пр.н.е..
Плиний Стари
Гай Плиний Секунд (Gaius Plinius Secundus), наричан накратко Плиний Стари (или Старши) (Plinius maior), роден около 23 г.
Виж Понтийски блата и Плиний Стари
Помеция
Помеция (Pomezia, Pometia) е град и община в Централна Италия, в регион Лацио, провинция Рим, на 34 км южно от Рим.
Анофелес
#пренасочване Анофелеси.
Виж Понтийски блата и Анофелес
Наполеон
#виж Наполеон I.
Виж Понтийски блата и Наполеон
Рим
Рим (на италиански и латински: Roma, Ро̀ма; на готски: ̼̰͂̿; латинска транскрипция Ruma; Ρώμη) е столицата на Италия и област Лацио.
Тит Ливий
Тит Ливий (Titus Livius) е сред най-известните римски историци.
Виж Понтийски блата и Тит Ливий
Тиренско море
Тиренско море (Mari Tirrenu; Mer Tyrrhénienne; Mar Tirreno; Mare Tirreno; Mare Tirrenu; Mari Tirrenu) е съставно море на Средиземно море, разположено в централната му част.
Виж Понтийски блата и Тиренско море
Фауст
„Фауст и Мефистофел“, картина от Антон Каулбах„Фауст“, картина от Рембранд Фауст (Faust) е трагедия в две части от Йохан Волфганг фон Гьоте.
Юлий Цезар
Гай Юлий Цезар (Gaius Iulius Caesar;Официално име след 42 пр.н.е., Gaius Iulius Caesar Divus (латинско изписване: GAIVS IVLIVS CAESAR) (в надписи IMP•C•IVLIVS•CAESAR•DIVVS), на български: „Божественият император Гай Юлий Цезар“.
Виж Понтийски блата и Юлий Цезар
Мусолини
#виж Бенито Мусолини.
Виж Понтийски блата и Мусолини
Виа Апия
Античният път Виа Апия Адриан Вия Апия (Via Appia) е най-важният път в Древен Рим.
Виж Понтийски блата и Виа Апия
Гьоте
#виж Йохан Волфганг фон Гьоте.
Дюна
Дюна в Сосувслей, пустинята Намиб Във физическата география дюна се нарича пясъчен хълм, създаден от ветрови процеси.
Лацио
Лацио (Lazio, в исторически план се използва и латинската форма на името Лациум, Latium) е административен регион в Централна Италия, граничещ с Тоскана, Умбрия, Абруцо, Молизе, Кампания и Тиренско море.
367 пр.н.е.
#виж 4 век пр.н.е.
Виж Понтийски блата и 367 пр.н.е.
500 пр.н.е.
#виж 500 г. пр.н.е.