Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Позитивно право

Index Позитивно право

Позитивното право са действащите нормативни актове, приети от и за държавата по силата на волята на законодателя, в отличие от естественото право.

Съдържание

  1. 6 отношения: Конституция, Правен позитивизъм, Прецедент, Съдебна практика, Устен закон, Източник на правото.

  2. Правни теории
  3. Философия на правото

Конституция

Конституцията (или основен закон) е върховен закон и другите закони не могат да ѝ противоречат.

Виж Позитивно право и Конституция

Правен позитивизъм

Правният позитивизъм e школа на мисълта във философия на правото и юриспруденцията, която твърди че (1) Няма вътрешноприсъща или необходима връзка между законните положения на правото и етиката или морала, (2) Законите са правила, създадени от човешки същества.

Виж Позитивно право и Правен позитивизъм

Прецедент

В правните системи базирани на общото право прецедент е юридически случай, установен като принцип или правило, който/което съдът или друго юридическо тяло може да утилизира, когато решава по-нататък подобни случаи или случаи, базирани на сходни факти.

Виж Позитивно право и Прецедент

Съдебна практика

Съдебната практика е способ, съвкупност от съдебни актове или юридически похват (инструмент), чрез който съдилищата решават съдебни дела или постановяват други съдебни актове, правоприлагайки по закона, прецедента или правния обичай, или в комбинация, според възприетата национална правна система – Континентална, Право на Европейския съюз, Англосаксонска правна система или други.

Виж Позитивно право и Съдебна практика

Устен закон

Устният закон (תּוֹרָה שֶׁבְּעַל-פֶּה, Тора ше-бе-‘ал-пе) е набор от текстове в юдаизма, които не са включени в Писания закон – Петокнижието – но въпреки това се приемат от ортодоксалния юдаизъм за задължителни и дадени от Бог по същия начин.

Виж Позитивно право и Устен закон

Източник на правото

С доктриналния термин източници на правото се обозначават начините на формиране и изразяване на правните норми.

Виж Позитивно право и Източник на правото

Вижте също

Правни теории

Философия на правото