Съдържание
24 отношения: La Macédoine et sa Population Chrétienne, Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique, Константинопол, Копаново, Османска империя, Александър Синве, Негуш, Негуш (дем), Сланица, Солунско поле, Турция, Тодор Симовски, Централна Македония, Македония. Етнография и статистика, Миеза, Междусъюзническа война, Българска екзархия, Балканска война, Боривое Милоевич, Вселенска патриаршия, Васил Кънчов, Гърция, Димитър Мишев (публицист), Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника.
La Macédoine et sa Population Chrétienne
La Macédoine et sa Population Chrétienne (в превод на български „Македония и нейното християнско население“) e книга, отпечатана на френски език в 1905 година в Париж.
Виж Пископия и La Macédoine et sa Population Chrétienne
Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique
Les Grecs de l’Empire Ottoman.
Виж Пископия и Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Копаново
Берския археологически музей Бюстове на мъж и жена от края на IV век, открити в Копаново, Солунски археологически музей Копаново или Горно Копаново (среща се и формата Купаново, Κοπανός, Копанос, до 1953 година Άνω Κοπανός, Ано Копанос) е село в Република Гърция, част от дем Негуш в област Централна Македония.
Османска империя
Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.
Виж Пископия и Османска империя
Александър Синве
Александър Синве (Alexandre Synvet или Sinvet, известен в литературата като A. Synvet) е френски географ и картограф.
Виж Пископия и Александър Синве
Негуш
Нѐгуш (Νάουσα, Науса, Ağostos, Агостос, Niausta, Няуста) е град в Гърция, център на дем Негуш в област Централна Македония.
Виж Пископия и Негуш
Негуш (дем)
Нѐгуш (Δήμος Νάουσας, Димос Наусас, официално Δήμος Ηρωικής Πόλης Νάουσας, Дем на града-герой Негуш) е дем в област Централна Македония на Република Гърция.
Сланица
Сланицата от парка „Кьошк“ (''Киоски'') в Негуш Сланицата от Воден. Сла̀ница или членувано Сланицата (Σλάνιτσα) е историко-географска област в Егейска Македония, Гърция.
Солунско поле
Солунското поле или Солунската равнина (Ο κάμπος της Θεσσαλονίκης) е най-голямата равнина в Гърция, разположена в центъра на Егейска Македония и обградена от Солунския залив на юг, планините Голен и Фламбуро (Пиерия) на юг и югозапад, Каракамен (Вермио) на запад, Паяк (Пайко) и Круша (Дисоро) на север, Карадаг (Мавровуни) на североизток и Хортач (Хортиатис) на изток.
Турция
Ту̀рция (Türkiye) или Репу̀блика Ту̀рция (Türkiye Cumhuriyeti) е държава, чиято територия е почти изцяло разположена в Азия (97%), а останалите 3% – на Балканския полуостров в Югоизточна Европа, но повече от 20% от населението ѝ живее на Балканския полуостров.
Тодор Симовски
Тодор Христов Симовски е комунистически деец и историк от Република Македония.
Централна Македония
Централна Македония (Κεντρική Μακεδονία) е една от 13-те области на Гърция.
Виж Пископия и Централна Македония
Македония. Етнография и статистика
„Македония.
Виж Пископия и Македония. Етнография и статистика
Миеза
Миеза или Меза (Μίεζα, Μέζα) е малък античен македонски град, разположен в Ботиая, близо до днешното село Голишани (Левкадия), на три километра североизточно от град Негуш (Науса).
Виж Пископия и Миеза
Междусъюзническа война
Междусъюзническата или Втората балканска война е въоръжен конфликт между България, от една страна, и Сърбия, Гърция, Черна гора, Румъния и Османската империя, от друга, през лятото на 1913 година.
Виж Пископия и Междусъюзническа война
Българска екзархия
Българската екзархия е върховна национална организация на Българската православна църква, учредена с ферман на султан Абдул Азис от 27 февруари 1870 година.
Виж Пископия и Българска екзархия
Балканска война
Балканската война, наричана още Първата балканска война, е военен конфликт между Османската империя, от една страна, и съюзените България, Сърбия, Гърция и Черна гора, от друга, продължил от 26 септември (9 октомври по нов стил) 1912 до 17 (30) май 1913 г.
Виж Пископия и Балканска война
Боривое Милоевич
Боривое Ж.
Виж Пископия и Боривое Милоевич
Вселенска патриаршия
Вселенската, наричана още Цариградската или Константинополската патриаршия (Oικουμενικό Πατριαρχείο Kωνσταντινουπόλεως, катаревуса: Οἰκουμενικόν Πατριαρχεῖον Κωνσταντινουπόλεως, İstanbul Ekümenik Patrikhanesi) е автокефална поместна православна църква със седалище в Истанбул, Турция.
Виж Пископия и Вселенска патриаршия
Васил Кънчов
Васил Иванов Кънчов е български политик (министър) и учен (географ, историк, академик на БАН), автор на множество географски изследвания на Македония.
Гърция
Гърция, официално Република Гърция (Ελλάδα, Елада или катаревуса: Ελλάς, Елас, пълно име: Ελληνική Δημοκρατία, Елиники Димократия, Гръцка република), е държава в Югоизточна Европа, заемаща най-южната част на Балканския полуостров.
Димитър Мишев (публицист)
Димитър Мишев Димитров с псевдоним Бранков е български книжовник, публицист и политик, дългогодишен секретар на Българската екзархия, действителен член на Българската академия на науките.
Виж Пископия и Димитър Мишев (публицист)
Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника
„Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ (Ethnographie des Vilayets d'Andrinople, de Monastir et de Salonique) e статистика, отпечатана на френски език в 1878 година в Цариград като подлистник на излизащия там вестник „Курие д'Ориан“, а по-късно като отделна брошура.
Виж Пископия и Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника