Съдържание
49 отношения: Agentes in rebus, Касий Дион, Касиодор, Консул (Древен Рим), Константин VII Багренородни, Константин Велики, Константинопол, Констанций II, Прокопий Кесарийски, Преторианска префектура на Изтока, Пети Вселенски събор, Остготско кралство, Аталарих, Атанасий (преториански префект), Амалазунта, Анастасиева война, Нусайбин, Нарсе, Равена, Римски сенат, Сасанидска империя, Сванети, Сицилия, Солун, Тайната история, Теофилакт Симоката, Теодахад, Теодора (съпруга на Юстиниан I), Хосров I Ануширван, Юстиниан I, Юлий Цезар, Мунд, Магистър на официите, Менандер Протектор, История, За церемониите, За държавата, Витигис, Вигилий, Византийска империя, Вльора, Велизарий, Галерий, Готска война (535-554), Държавата (Платон), Дара, Далмация, Лазика, Лазка война.
- Илири
- Починали през 565 година
- Родени през 500 година
Agentes in rebus
Agentes in rebus (ἀγγελιαφόροι or μαγιστριανοί) са държавна служба, създадена в края на 3 или началото на 4 век – най-късно 319 година /вероятно по време на управлението на Диоклециан.
Виж Петър Патриций и Agentes in rebus
Касий Дион
#виж Дион Касий.
Виж Петър Патриций и Касий Дион
Касиодор
Касиодор (Flavius Magnus Aurelius Cassiodorus Senator, * 485 в Скилациум, Брутиум; † 580 в манастира Вивариум при Скилациум) е римски писател и учен, държавник по времето на управлението на ТеодорихВелики, крал на остготите в Италия.
Консул (Древен Рим)
Консул (consul; незнаеноцт) е най-висшата избираема длъжност по време на Римската република в древен Рим.
Виж Петър Патриций и Консул (Древен Рим)
Константин VII Багренородни
Константин VII Порфирогенит (Κωνσταντίνος Ζ' ο Πορφυρογέννητος; Constantinus VII Porphyrogenitus) е ромейски (източноримски) император (василевс), управлявал Източната римска империя (Византия) от 913 г.
Виж Петър Патриций и Константин VII Багренородни
Константин Велики
#пренасочване Константин I.
Виж Петър Патриций и Константин Велики
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Виж Петър Патриций и Константинопол
Констанций II
Флавий Юлий Констанций (лат. Flavius Iulius Constantius) е римски император в периода 337 – 361 година.
Виж Петър Патриций и Констанций II
Прокопий Кесарийски
Прокопий Кесарийски (Προκόπιος; Procopius, ок. 500 г. – ок. 565 г.) е бележит източноримски учен от семейството на Прокопиите.
Виж Петър Патриций и Прокопий Кесарийски
Преторианска префектура на Изтока
Преторианската префектура на Изтока е една от четирите основни административно-териториални единици-префектурата на късната Римската империя.
Виж Петър Патриций и Преторианска префектура на Изтока
Пети Вселенски събор
#пренасочване Пети вселенски събор.
Виж Петър Патриций и Пети Вселенски събор
Остготско кралство
Остготското кралство (готски: Ostrogutans þiudangardi) е късноантично държавно образувание формирало се на част от територията на Западната Римска империя.
Виж Петър Патриций и Остготско кралство
Аталарих
Аталарих(Athalarich; * 516; † 2 октомври 534, Равена) е крал на остготите в Италия през 526 – 534 г.
Атанасий (преториански префект)
Атанасий (Ἀθανάσιος; Athanasius) през 6 век византийски чиновник и преториански префект на Италия (539 – 542) и Африка (545 – 548) по времето на император Юстиниан I (упр.
Виж Петър Патриций и Атанасий (преториански префект)
Амалазунта
Амалазунта (Amalasuntha, също Amalasuentha, Amalaswintha, Amalasuintha; * 496; † 30 април 535, убита на остров Мартана в Болсенското езеро, Лациум) е кралица на остготите (526 – 535).
Виж Петър Патриций и Амалазунта
Анастасиева война
Персийско-византийската война (502 – 506) е война между перси и византийци.
Виж Петър Патриций и Анастасиева война
Нусайбин
Нусайбин (– Мцбин) е град, център на община и административен център на околия Нусайбин, във вилает Мардин, разположен в Турски Кюрдистан, югоизточна Турция.
Нарсе
Нарсе (نرسه), или Нарсех, е владетел от Сасанидската династия на Персия.
Равена
Равѐна (Ravenna) е град в източната част на Северна Италия, регион Емилия-Романя, център на провинция Равена.
Римски сенат
#виж Сенат.
Виж Петър Патриций и Римски сенат
Сасанидска империя
Сасанидската империя, наричана още Втора персийска империя и Неоперсийска империя, е персийска държава, съществувала от началото на 3 век до средата на 7 век.
Виж Петър Патриций и Сасанидска империя
Сванети
#виж Сванетия.
Сицилия
Сицилия (Sicilia) е единият от двата острова, съставящи Островна Италия.
Солун
Солун (Θεσσαλονίκη, Тесалоники) е вторият по големина град в Гърция след столицата Атина.
Тайната история
„Тайната история“ (Ἀνέκδοτα, Historia Arcana) е произведение на Прокопий Кесарийски, написано през 550-те години.
Виж Петър Патриций и Тайната история
Теофилакт Симоката
Теофилакт Симоката (на гръцки: Θεοφύλακτος Σιμοκάτ(τ)ης; Theophylaktos Simokates; на лат.: Theophylactus Simocatta; 580/585 - ок. 636/640) e късноантичен ранновизантийски историк от началото на 7 век.
Виж Петър Патриций и Теофилакт Симоката
Теодахад
Теодахад или Теодат (Theodahadus Flavius, Theodatus) e граф на Тусциен и крал на остроготите в периода 534 – 536 г.
Теодора (съпруга на Юстиниан I)
Теодора (Θεοδώρα – „Божи дар“; * ок. 500, Фамагуста, Кипър ; † 28 юни 548, Константинопол, Византийска империя) е византийска императрица, съпруга на император Юстиниан I.
Виж Петър Патриций и Теодора (съпруга на Юстиниан I)
Хосров I Ануширван
Хосрой I или Хозров I Справедливи, възхваляван като Ануширван („Безсмъртната душа“), е владетел от Сасанидската династия на Персия.
Виж Петър Патриций и Хосров I Ануширван
Юстиниан I
Юстиниан I Велики (Iustinianus I) е император на Източната римска империя (Византия) от 1 април 527 до 11 ноември 565 г.
Виж Петър Патриций и Юстиниан I
Юлий Цезар
Гай Юлий Цезар (Gaius Iulius Caesar;Официално име след 42 пр.н.е., Gaius Iulius Caesar Divus (латинско изписване: GAIVS IVLIVS CAESAR) (в надписи IMP•C•IVLIVS•CAESAR•DIVVS), на български: „Божественият император Гай Юлий Цезар“.
Виж Петър Патриций и Юлий Цезар
Мунд
Мунд (Mundus; гръцки: Μούνδος; † 536 г.) e източноримски генерал при император Юстиниан I. Той е гепид и е син на Гиесмус, крал на гепидите и племенник на другия гепидски крал Трапстила.
Магистър на официите
Инсигния на ''magister officiorum'' във Източната Римска империя, в Notitia Dignitatum Magister officiorum е службата на държавен служител (на латински: „Майстор (Надзирател) на службите“) в късната Римска империя и Византийската империя.
Виж Петър Патриций и Магистър на официите
Менандер Протектор
#пренасочване Менандър Протектор.
Виж Петър Патриций и Менандер Протектор
История
Historia (алегория на историята) от Никола Гисис (1892) ''Gesta Danorum'' („Дела на датчаните“), стр. 1 от Саксо Граматикът, 12 век История (ιστορία – „проучване, познание, придобито чрез изследване“) е наука, занимаваща се с изучаване на миналото, фокусирана върху човека и неговите действия, състояния, мирогледи, социални взаимоотношения и организации от миналото до наши дни.
За церемониите
Книга за церемониите (De cerimoniis aulae byzantinae) е сборник, съставен за византийския василевс Константин Багренородни (913 – 959) и частично преработен или допълнен при Никифор II Фока (963 – 969).
Виж Петър Патриций и За церемониите
За държавата
„За държавата“ (De re publica) е най-известният трактат на Цицерон, написан под формата на диалог и открояващ се сред три негови теоретични трактата, написани през периода от 55 до 51 г.
Виж Петър Патриций и За държавата
Витигис
Витигис или Витихис (Vitigis, Witichis, Witiges, Vitiges, Vitige; * ок. 470/ 480 † ок. 542) e от 536 до 540 г.
Вигилий
Вигилий (Vigilius PP.) е римски папа от 29 март 537 г.
Византийска империя
Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са въведени през XVI век съвременни названия, обозначаващи източната част от Римската империя, просъществувала до 1453 г.
Виж Петър Патриций и Византийска империя
Вльора
Вльора или Валона (на албански Vlorë или Vlora; Valona) е второто по големина пристанище в Албания.
Велизарий
Флавий Велизарий (Βελισάριος; Flavius Belisarius) (505 – 565) или Белисарий или Белисариус е един от най-великите военачалници на Източната Римска империя и един от най-известните пълководци.
Виж Петър Патриций и Велизарий
Галерий
Гай Галерий Валерий Максимиан (Gaius Galerius Valerius Maximianus), понякога наричан с прозвището Арментарий (Armentarius – лат., говедар/пастир), е римски император.
Готска война (535-554)
Първата фаза на Готската война (535 – 540) Готската война (Gotenkrieg) е войната между остготите и Източната Римска империя по времето на император Юстиниан I през 535 – 554 или 535 – 552 г.
Виж Петър Патриций и Готска война (535-554)
Държавата (Платон)
Издание на „Държавата“ от 1713 „Държавата“ (380 г. пр.н.е, Πολιτεία, Политея), от Платон, е сократически диалог за природата на реда и справедливостта, и характера на праведния град-държава и на праведния човек.
Виж Петър Патриций и Държавата (Платон)
Дара
Останки в Дара Цистерните в Дара Римски мост близо до Дара Дара-Анастасиуполис (Dara-Anastasiupolis) е важен късноантичен византийски крепостен град в Северна Месопотамия между Нисибис и Мардин.
Далмация
Далмация (Dalmacija) е историко-географска област на източното крайбрежие на Адриатическо море в днешна Хърватия, разположена между остров Раб на северозапад и залива на Котор (Бока Которска) на югоизток.
Лазика
#виж Егриси.
Лазка война
Лазката война (ეგრისის დიდი ომი., Egrisis Didi Omi) се провежда през 542 – 562 г.
Виж Петър Патриций и Лазка война
Вижте също
Илири
- Аврелиан
- Анастасий I (Византийска империя)
- Анастасия Узорешителница
- Валент (Римска империя)
- Валентиниан I
- Валентиниан II
- Грациан
- Грациан Старши
- Йероним Блажени
- Йоан IV (папа)
- Йовиан
- Кай
- Квинтил (император)
- Константин I
- Констанций I Хлор
- Констанций II
- Максимиан
- Марк Клавдий Тацит
- Маркиан
- Марцелин Комес
- Никита Ремесиански
- Петър Патриций
- Сабиниан Магн
- Списък на владетелите на Илирия
- Флавий Павел (консул 496 г.)
- Флавий Целер
- Юстин I
- Юстиниан I
Починали през 565 година
- Велизарий
- Петър Патриций
- Прокопий Кесарийски
- Юстиниан I
Родени през 500 година
- Бхававивека
- Велизарий
- Клотилда Млада
- Петър Патриций
- Прокопий Кесарийски
- Теодеберт I
- Теодора (съпруга на Юстиниан I)
- Трибониан