Съдържание
40 отношения: Ab urbe condita, Календар, Календи, Кирилица, Приемане на григорианския календар, Пасха, Петър I (Русия), Августин Блажени, Александрия, Антиохия, Нова година, Русия, Рождество Христово, Сътворение на света, Самария, Септуагинта, Теофил, Черноризец Храбър, Юдея, Иисус Христос, Индиктион, Западна Европа, Битолски надпис, Благовещение, Боянска църква, Вселенски събор, Византия, Грамота на бан Кулин, Григориански календар, Древен Рим, Евсевий Кесарийски, Йероним, 1 септември, 1 март, 10 век, 1700, 19 век, 20 век, 25 март, 31 март.
- Креационизъм
- Религиозна космология
Ab urbe condita
Ab urbe condita или Anno Urbis Conditae: AUC или a.u.c. или a.u.) е латински израз и означава „от основаването на града“, като се има предвид Рим. Този израз е използван от римските историци за летоброене, за чието начало се е смятал 21 април 753 пр.н.е., тоест третата година след шестата Олимпиада.
Виж От сътворението на света и Ab urbe condita
Календар
Страница от индуистки календар от края на 19 век Календарът (на, наименование на първия ден от всеки месец) е система за организиране на дните въз основа на периодични природни явления, обикновено с обществена, религиозна или административна цел.
Виж От сътворението на света и Календар
Календи
Календи (латински: Kalendae) е първият ден от месеца по римския календар, на който се разгласява дали следващата основна дата е на 5-ия или 7-ия ден от този месец.
Виж От сътворението на света и Календи
Кирилица
Кирилица в днешно време е наименованието на група сходни азбучни системи, използвани от различни езици в Източна Европа и Азия.
Виж От сътворението на света и Кирилица
Приемане на григорианския календар
Преминаването от юлианския към григорианския календар не става едновременно във всички страни.
Виж От сътворението на света и Приемане на григорианския календар
Пасха
Отбелязване на Пасха в Палестина през 1938 година Пасха или Песах(חג פסח "хаг - пе - сах) е еврейски празник, един от трите главни празника Шалош Регалим (наред с Шавуот и Сукот), на които, следвайки изискванията на Петокнижието, древните евреи са извършвали поклонничество в Йерусалимския храм.
Виж От сътворението на света и Пасха
Петър I (Русия)
Петър I Алексеевич (Пётр I Алексеевич) е последният цар на Руското царство (1682 – 1721) и първият император (1721 – 1725) на Руската империя от династията Романови.
Виж От сътворението на света и Петър I (Русия)
Августин Блажени
Аврелий Августин (Aurelius Augustinus), Августин Блажени или Августин от Хипон (13 ноември 354 – 28 август 430) е една от най-важните личности в развитието на западното християнство.
Виж От сътворението на света и Августин Блажени
Александрия
Александрия (الإسكندرية – al-’Iskandariya, إسكندريه – Eskendereyya, Ἀλεξάνδρεια, ⲁⲗⲉⲝⲁⲛⲇⲣⲓⲁ или ⲣⲁⲕⲟϯ, произнася се като Ракоди) е най-голямото морско пристанище и втори по големина град в Египет, административен център на мухафаза Александрия.
Виж От сътворението на света и Александрия
Антиохия
#виж Антакия.
Виж От сътворението на света и Антиохия
Нова година
Hова година е празник, характерен за използващите годишен календар култури, като отбелязване на края на текущата и началото на следващата календарна година.
Виж От сътворението на света и Нова година
Русия
Русѝя (Росси́я) или Ру̀ска федера̀ция (Росси́йская Федера́ция), съкратено РФ е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на Европа и северната част (30,7 %) на Азия.
Виж От сътворението на света и Русия
Рождество Христово
Рождество Христово, също Коледа, Божик или Божич, е един от най-големите християнски празници.
Виж От сътворението на света и Рождество Христово
Сътворение на света
Фреската „Сътворението на Адам“ от Микеланджело (Сикстинска капела) Сътворението на света е космогоничен мит и изначална легенда в митологията на почти всички религии, особено на „световните религии“ – тези претендиращи да са глобални, т.е.
Виж От сътворението на света и Сътворение на света
Самария
Самария (שומרון, Шомрон) е историческа област в Близкия Изток, включваща средната част на Ерец Израел, между Юдея на юг и Галилея на север.
Виж От сътворението на света и Самария
Септуагинта
Септуаги́нта (превод на 70-те) е най-ранният запазен до днес превод на Танах(еврейската Библия) на старогръцки език.
Виж От сътворението на света и Септуагинта
Теофил
Теофил е мъжко име.
Виж От сътворението на света и Теофил
Черноризец Храбър
Черноризец Храбър (Чрьноризьць Храбръ) е средновековен български духовник и писател.
Виж От сътворението на света и Черноризец Храбър
Юдея
Пясъчни хълмове и дюни в Юдейската пустиня Юдея (Judea, Judæa, иврит: יהודה, съвременен иврит Yəhuda тибериански иврит Yəhûḏāh, означаващо „прославена, знаменита“; гръцки: Ιουδαία, Ioudaía; Iudaea) е името, под което е позната планинската южна част на историческия Ерец Израел (ארץ ישראל Eretz Yisrael).
Виж От сътворението на света и Юдея
Иисус Христос
Иисус (Исус) Христос (Ἰησοῦς от еврейското יְהוֹשֻׁעַ, Йешуа, или по-точно староарамейското ܝܫܘܥ, Йешуа – "Йехова е спасение“, Χριστός от еврейското מָשִׁיחַ, Машиах, и староарамейското ܡܫܝܚܐ, Мешия, „помазаният“), наричан още Иисус от Назарет, е основоположник и централна историческа личност в християнството, както и една от най-влиятелните фигури в човешката история.
Виж От сътворението на света и Иисус Христос
Индиктион
Индиктионът (или индикт) е единица за измерване на времето в Римската империя, равен на 15 години.
Виж От сътворението на света и Индиктион
Западна Европа
Западна Европа Западна Европа е регионът, включващ западните страни в Европа.
Виж От сътворението на света и Западна Европа
Битолски надпис
Битолският надпис е надпис на старобългарски език от времето на Йоан Владислав (1015 – 1018), последният цар на Първото българско царство.
Виж От сътворението на света и Битолски надпис
Благовещение
Благовещение, Андрей Рубльов „Благовещение“. Илюстрация от края на XVI век от южнославянски зограф. Надписът Благовещение е славянски, сигнатурите са гръцки. Британската библиотека Благовещение (с народно име Благовец, Εὐαγγελισμός; Annuntiatio – възвестяване) е евангелско събитие и посветеният на него християнски празник: Възвестяването от Архангел Гавриил на Дева Мария за това, че тя ще роди по плът очаквания Спасител на човечеството, сина Божий – Иисус Христос.
Виж От сътворението на света и Благовещение
Боянска църква
Боянската църква „Св.
Виж От сътворението на света и Боянска църква
Вселенски събор
Вселенските събори са събрания на епископите от поместните църкви за постигане на единство и съгласие по въпросите на вярата и християнското учение.
Виж От сътворението на света и Вселенски събор
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Виж От сътворението на света и Византия
Грамота на бан Кулин
Грамотата на бан Кулин (Povelja Kulina bana) е средновековен документ, с който босненският бан Кулин предоставя свобода на придвижване и търговия в страната на гражданите на Дубровник.
Виж От сътворението на света и Грамота на бан Кулин
Григориански календар
Григорианският календар (понякога наричан и Грегориански календар или „нов стил“) е съвременният международно признат светски календар, на който се основава и международният стандарт ISO 8601.
Виж От сътворението на света и Григориански календар
Древен Рим
Древен Рим е една от основните цивилизации от Античността, получила своето название от главния си град Рим (Roma), наречен на свой ред на легендарния си основател – Ромул.
Виж От сътворението на света и Древен Рим
Евсевий Кесарийски
Евсевий Кесарийски (лат. Eusebius Pamphili, гр. Εὐσέβιος τῆς Καισαρείας) е раннохристиянски епископ и историк, наричан баща на църковната история.
Виж От сътворението на света и Евсевий Кесарийски
Йероним
#пренасочване Йероним Блажени.
Виж От сътворението на света и Йероним
1 септември
1 септември е 244-тият ден в годината според григорианския календар (245-и през високосна).
Виж От сътворението на света и 1 септември
1 март
1 март е 60-ият ден в годината според григорианския календар (61-ви през високосна година).
Виж От сътворението на света и 1 март
10 век
10 век започва на 1 януари 901 г.
Виж От сътворението на света и 10 век
1700
1700 (хиляда и седемстотна) година (MDCC) е.
Виж От сътворението на света и 1700
19 век
Карта на света mрез 1897 г. Британската империя е маркирана с червено Юлската революция от 1830 XIX век започва на 1 януари 1801 г.
Виж От сътворението на света и 19 век
20 век
20-и век започва на 1 януари 1901 г.
Виж От сътворението на света и 20 век
25 март
25 март е 84-тият ден в годината според григорианския календар (85-и през високосна година).
Виж От сътворението на света и 25 март
31 март
31 март е 90-ият ден в годината според григорианския календар (91-ви през високосна).
Виж От сътворението на света и 31 март
Вижте също
Креационизъм
- Креационизъм
- Майкъл Кремо
- От сътворението на света
- Сътворение или еволюция
- Фалун Гонг
- Хипотеза на Омфалос
Религиозна космология
- Дърво на живота
- Мидгард
- Мит за Ер
- От сътворението на света
- Плоска Земя
- Световно дърво
- Сътворение на света
- Чистилище
- Шеол