Съдържание
27 отношения: La Macédoine et sa Population Chrétienne, Константинопол, Османска империя, Афанасий Селишчев, Нестор Алексиев, Рилски манастир, Река (област), Стогово, Свети Георги (Осой), Северна Македония, Филип Аврамов (резбар), Филипови (осойски род), Македония. Етнография и статистика, Македоно-одринско опълчение, Българска екзархия, Балканска война, Борис III, Васил Кънчов, Васил Аврамов (резбар), ВМОРО, Гешко Стаматоски, Димитър Мишев (публицист), Дебър (община), Дебърска художествена школа, Дебърски глас (1909 - 1911), Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника, Евстатий Попдимитров.
La Macédoine et sa Population Chrétienne
La Macédoine et sa Population Chrétienne (в превод на български „Македония и нейното християнско население“) e книга, отпечатана на френски език в 1905 година в Париж.
Виж Осой (община Дебър) и La Macédoine et sa Population Chrétienne
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Виж Осой (община Дебър) и Константинопол
Османска империя
Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.
Виж Осой (община Дебър) и Османска империя
Афанасий Селишчев
Афанасий Матвеевич Селишчев (Афанасий Матвеевич Селищев) е виден руски езиковед, специалист в областта на славянските езици и славянската (включително българската) диалектология, член-кореспондент на Българската академия на науките и Руската академия на науките.
Виж Осой (община Дебър) и Афанасий Селишчев
Нестор Алексиев
Нестор Алексиев Мирчев е български дърворезбар, един от последните представители на Дебърската художествена школа.
Виж Осой (община Дебър) и Нестор Алексиев
Рилски манастир
Рилски манастир „Свети Иван Рилски“ е български ставропигиален манастир, сред най-значимите културни паметници в България, символ на страната, включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Виж Осой (община Дебър) и Рилски манастир
Река (област)
Панорама на Лазарополе. Река или Рекански регион (Река) е географско-историческа местност в северозападна Македония, днес в Северна Македония.
Виж Осой (община Дебър) и Река (област)
Стогово
Стогово е планина в западната част на Северна Македония.
Виж Осой (община Дебър) и Стогово
Свети Георги (Осой)
„Свети Георги“ („Свети Ѓорѓија“) е възрожденска православна църква в мияшкото село Осой, община Дебър, Северна Македония.
Виж Осой (община Дебър) и Свети Георги (Осой)
Северна Македония
Северна Македония (Северна Македонија; Maqedonia e Veriut), официално Република Северна Македония (Република Северна Македонија; Republika e Maqedonisë së Veriut), е независима държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа.
Виж Осой (община Дебър) и Северна Македония
Филип Аврамов (резбар)
Филип Аврамов Дичов е български строител и резбар, най-видният представител на голям резбарски род от Дебърската художествена школа, който получава неговото име - Филипови.
Виж Осой (община Дебър) и Филип Аврамов (резбар)
Филипови (осойски род)
Филипови в Дебър, 1902 г. Фотограф Георги Кузманов Филипови или Филиповци са български мияшки резбарски род, по произход от малореканското село Осой, Дебърско.
Виж Осой (община Дебър) и Филипови (осойски род)
Македония. Етнография и статистика
„Македония.
Виж Осой (община Дебър) и Македония. Етнография и статистика
Македоно-одринско опълчение
Македоно-одринското опълчение е специална българска военна част, действала по време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).
Виж Осой (община Дебър) и Македоно-одринско опълчение
Българска екзархия
Българската екзархия е върховна национална организация на Българската православна църква, учредена с ферман на султан Абдул Азис от 27 февруари 1870 година.
Виж Осой (община Дебър) и Българска екзархия
Балканска война
Балканската война, наричана още Първата балканска война, е военен конфликт между Османската империя, от една страна, и съюзените България, Сърбия, Гърция и Черна гора, от друга, продължил от 26 септември (9 октомври по нов стил) 1912 до 17 (30) май 1913 г.
Виж Осой (община Дебър) и Балканска война
Борис III
Борѝс III Обединител (официално: Негово Величество Борисъ III, по Божията милость и Народната воля, Царь на Българитѣ, Принцъ Саксъ-Кобургъ-Гота и Херцогъ Саксонски) е престолонаследник и княз Търновски от раждането си на 30 януари 1894 до 2 октомври 1918 г.
Виж Осой (община Дебър) и Борис III
Васил Кънчов
Васил Иванов Кънчов е български политик (министър) и учен (географ, историк, академик на БАН), автор на множество географски изследвания на Македония.
Виж Осой (община Дебър) и Васил Кънчов
Васил Аврамов (резбар)
Васил Аврамов Дичов е български строител и резбар, представител на голям резбарски род от Дебърската художествена школа.
Виж Осой (община Дебър) и Васил Аврамов (резбар)
ВМОРО
#виж Вътрешна македоно-одринска революционна организация.
Виж Осой (община Дебър) и ВМОРО
Гешко Стаматоски
Гешко Стаматоски е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Осой (община Дебър) и Гешко Стаматоски
Димитър Мишев (публицист)
Димитър Мишев Димитров с псевдоним Бранков е български книжовник, публицист и политик, дългогодишен секретар на Българската екзархия, действителен член на Българската академия на науките.
Виж Осой (община Дебър) и Димитър Мишев (публицист)
Дебър (община)
Дебър (Komuna e Dibrës; Општина Дебар) е община, разположена в северозападната част на Северна Македония и обхваща селата в македонската част на областта Дебър (Горни Дебър), две села от Голо бърдо (Отишани и Джепище) и от 2004 година и три от селата в Мала Река (Могорче, Осой и Гари), които преди това са част от община Ростуша.
Виж Осой (община Дебър) и Дебър (община)
Дебърска художествена школа
Дебърската школа е художествена школа от XVIII – XIX век, която възниква и се развива в дебърските селища: Галичник, Гари, Лазарополе, Осой, Требище, Тресонче.
Виж Осой (община Дебър) и Дебърска художествена школа
Дебърски глас (1909 - 1911)
#пренасочване Дебърски глас (1909 – 1911).
Виж Осой (община Дебър) и Дебърски глас (1909 - 1911)
Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника
„Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ (Ethnographie des Vilayets d'Andrinople, de Monastir et de Salonique) e статистика, отпечатана на френски език в 1878 година в Цариград като подлистник на излизащия там вестник „Курие д'Ориан“, а по-късно като отделна брошура.
Виж Осой (община Дебър) и Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника
Евстатий Попдимитров
Евстатий (Евстати, Евстрати, Страти) Попдимитров е български иконописец, представител на Дебърската художествена школа.
Виж Осой (община Дебър) и Евстатий Попдимитров