Съдържание
38 отношения: Кралство Прусия, Кайзери, Кайнарджа, Константинопол, Кония, Печка патриаршия, Османска армия (15 – 19 век), Османската империя, Охридска архиепископия, Одрински мирен договор (1829), Абдул Хамид I, Анадол, Анкара, Наполеон Бонапарт, Низам-и Джедид, Руско-турска война (1768 – 1774), Руско-турска война (1806 – 1812), Селим III, Топкапъ, Ункярискелесийски договор, Фридрих Велики, Фазъл Мустафа паша, Хиподрум (Константинопол), Черно море, Мустафа III, Мустафа IV, Махмуд II, Балкани, Белградски мирен договор, Високата порта, Велик везир, Диван (учреждение), Договор от Кючук Кайнарджа, Екатерина Велика, Еничарски корпус, 15 юни, 1807, 29 май.
Кралство Прусия
Кралство Прусия (Königreich Preußen) е немско кралство, просъществувало в периода 1701 – 1918 г.
Виж Османски военни реформи и Кралство Прусия
Кайзери
#виж Кайсери.
Виж Османски военни реформи и Кайзери
Кайнарджа
Кайнарджа е село в Североизточна България.
Виж Османски военни реформи и Кайнарджа
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Виж Османски военни реформи и Константинопол
Кония
Кония (Konya; Ικόνιο; Ικόνιον; Iconium) е град в Турция, който е седми по големина в страната и е разположен на централното Анадолско плато.
Виж Османски военни реформи и Кония
Печка патриаршия
Катедралният храм на Печката патриаршия Граници на Печката патриаршия през 16 – 17 век Печката патриаршия (Пећка патријаршија), Пекската патриаршия, още и Ипечка патриаршия или Ипекска патриаршия, е историческа южнославянска автокефална православна църква, конструирана като такава през 1346 г.
Виж Османски военни реформи и Печка патриаршия
Османска армия (15 – 19 век)
Дарданелският топ Класическата османска армия просъществува от формирането през 1451 г., непосредствено преди превземането на Константинопол (1453), от Мехмед II на редовна османска държавно-военна структура, и завършва с ликвидирането на еничарския корпус (1826).
Виж Османски военни реформи и Османска армия (15 – 19 век)
Османската империя
#виж Османска империя.
Виж Османски военни реформи и Османската империя
Охридска архиепископия
Печат на Архиепископията от 1516 г. 55 Стенописи от интериора на катедралната църква на Охридската архиепископия „Света София“ Алексей, 4 февруари 1654 г. Архиепископия Охридска на Първа Юстиниана и на цяла България, съкратено наричана и Охридската архиепископия е наименованието на българската автокефална православна църква подчинена на Цариградската Вселенска патриаршия в завоюваните от Византия в 1018 г.
Виж Османски военни реформи и Охридска архиепископия
Одрински мирен договор (1829)
Одринският мирен договор от 14 (по стар стил от 2) септември 1829 година е мирен договор между Руската и Османската империя, който поставя край на Руско-турската война от 1828 – 1829 година.
Виж Османски военни реформи и Одрински мирен договор (1829)
Абдул Хамид I
Абдул Хамид I (Birinci Abdülhamit), наричан Реформатора, е 27-ия султан на Османската империя, наследил брат си Мустафа III.
Виж Османски военни реформи и Абдул Хамид I
Анадол
18 май 2001Stephen Mitchell, ''Anatolia: Land, Men, and Gods in Asia Minor. The Celts in Anatolia and the impact of Roman rule''. Clarendon Press, Aug 24, 1995 – 296 pages. ISBN 978-0-19-815029-9 http://books.google.com/books?id.
Виж Османски военни реформи и Анадол
Анкара
А̀нкара (Ankara, до 1930 г. известен под името Ангора, а в античността като Анкира) е столицата на Турция, има 25 административни района, които образуват населението на града и на едноименния вилает.
Виж Османски военни реформи и Анкара
Наполеон Бонапарт
#виж Наполеон I.
Виж Османски военни реформи и Наполеон Бонапарт
Низам-и Джедид
Низам-и Джедид (النظامالجديد, An-Niẓām Al-Jadīd – нов ред) са поредица военно-административни реформи в Османската империя в края на XVIII и началото на XIX век.
Виж Османски военни реформи и Низам-и Джедид
Руско-турска война (1768 – 1774)
Руско-турската война от 1768 – 1774 г. (на турски език: 1768 – 1774 Osmanlı-Rus Savaşı) е една от ключовите по значение войни между Русия, с подкрепящите я Дания, Британия и Италия (херцогство Тоскана) от една страна, и Османската империя и Полската шляхта от друга, в резултат на която Русия получава правото на закрилник на православните в Османската империя и присъединява Южна Украйна, Северен Кавказ и Крим.
Виж Османски военни реформи и Руско-турска война (1768 – 1774)
Руско-турска война (1806 – 1812)
Руско-турската война от 1806 – 1812 започва през декември 1806 г., когато Османската империя заставя владетелите на дружествено настроените към Русия Молдова и Влашко да се откажат от престола.
Виж Османски военни реформи и Руско-турска война (1806 – 1812)
Селим III
Селим III (سليمثالث) е 28-ият султан на Османската империя от 7 април 1789 до 29 май 1807 година.
Виж Османски военни реформи и Селим III
Топкапъ
#виж Топкапъ сарай.
Виж Османски военни реформи и Топкапъ
Ункярискелесийски договор
Ункярискелесийският договор е международен договор, сключен между Османската и Руската империя на 8 юли (26 юни стар стил) 1833 година в местността Hünkâr İskelesi (Султанския пристан) край Константинопол, с който се създава военен съюз между двете държави.
Виж Османски военни реформи и Ункярискелесийски договор
Фридрих Велики
#виж ФридрихII (Прусия).
Виж Османски военни реформи и Фридрих Велики
Фазъл Мустафа паша
Фазъл Мустафа паша Кьопрюлю (Köprülü Fazıl Mustafa Paşa) е велик везир на Османската империя.
Виж Османски военни реформи и Фазъл Мустафа паша
Хиподрум (Константинопол)
Хиподрумът на Константинопол (Ιππόδρομος της Κωνσταντινούπολης) е римски хиподрум, спортно и социално средище на Константинопол, столицата на Византия.
Виж Османски военни реформи и Хиподрум (Константинопол)
Черно море
Изключителни икономически зони в Черно море към 2015 г. Черно море (შავი ზღვა) е вътрешноконтинентално море между Югоизточна Европа и Мала Азия.
Виж Османски военни реформи и Черно море
Мустафа III
Мустафа III, наричан Иновативния, е 26-ият султан на Османската империя.
Виж Османски военни реформи и Мустафа III
Мустафа IV
Мустафа IV е 29-ия султан на Османската империя.
Виж Османски военни реформи и Мустафа IV
Махмуд II
Махмуд II (II.) е 30-ият султан на Османската империя от 28 юли 1808 до 1 юли 1839 година.
Виж Османски военни реформи и Махмуд II
Балкани
#виж Балкански полуостров.
Виж Османски военни реформи и Балкани
Белградски мирен договор
#пренасочване Белградски мирен договор (1739).
Виж Османски военни реформи и Белградски мирен договор
Високата порта
#виж Висока порта.
Виж Османски военни реформи и Високата порта
Велик везир
Великият везир дава аудиенция „под купола“ в Топкапъ сарай (картина от 18 век). Великият везир (صدر اعظم,وزیر اعظم; Sadrazam) с етимология от персийската дума „везир“ (وزير), е главният министър на султана на Османската империя (подобно на министър-председател), ползвайки се с абсолютното персонално доверие на държавния глава.
Виж Османски военни реформи и Велик везир
Диван (учреждение)
Аудиенция при великия везир в Топкапъ сарай, картина от 18 век Диванът (دیوان) е висш законодателен, изпълнителен и съвещателен орган в ислямски страни, както и титла на ръководителя на такъв орган.
Виж Османски военни реформи и Диван (учреждение)
Договор от Кючук Кайнарджа
#пренасочване Кючуккайнарджийски мирен договор.
Виж Османски военни реформи и Договор от Кючук Кайнарджа
Екатерина Велика
#виж Екатерина II.
Виж Османски военни реформи и Екатерина Велика
Еничарски корпус
Еничарският корпус е основен род войска в Османската империя, създадена на базата на отряди от еничари (يڭيچرى, yeni çeri, означаващо „нов войник“).
Виж Османски военни реформи и Еничарски корпус
15 юни
15 юни е 166-ият ден в годината според григорианския календар (167-и през високосна).
Виж Османски военни реформи и 15 юни
1807
1807 (MDCCCVII) година е обикновена година, започваща в четвъртък според Григорианския календар.
Виж Османски военни реформи и 1807
29 май
29 май е 149-ият ден в годината според григорианския календар (150-и през високосна година).
Виж Османски военни реформи и 29 май