Отваряне в Google MapsСъдържание
26 отношения: La Macédoine et sa Population Chrétienne, Константин Иречек, Константинопол, Прилеп (град), Преспанско езеро, Османска империя, Османски дефтер от 1530 година, Наум Темчев, Ристо Василевски, Ресен (община), Стефан Душан, Свети Никола (Наколец), Северна Македония, Търпо Поповски, Македония. Етнография и статистика, История на българите (Константин Иречек), Илинденско въстание, Българска екзархия, Баба (планина), Битоля, Васил Кънчов, Гърция, Григорий Пелагонийски, Димитър Мишев (публицист), Долна Преспа, Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника.
- Села в община Ресен
La Macédoine et sa Population Chrétienne
La Macédoine et sa Population Chrétienne (в превод на български „Македония и нейното християнско население“) e книга, отпечатана на френски език в 1905 година в Париж.
Виж Наколец и La Macédoine et sa Population Chrétienne
Константин Иречек
Константин Йозеф Иречек (Konstantin Josef Jireček) е чешки историк и български политик.
Виж Наколец и Константин Иречек
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Прилеп (град)
Прилеп (Прилеп) е четвъртият по големина град в Северна Македония, след столицата Скопие, Куманово и Битоля.
Преспанско езеро
Охридското, Голямото и Малкото Преспанско езеро Преспанското езеро или Голямо Преспанско езеро ((Големо) Преспанско Езеро; Liqeni i Prespës; Λίμνη Μεγάλη Πρέσπα) е езеро в Северна Македония, Гърция и Албания и е второто по големина езеро в географската област Македония.
Виж Наколец и Преспанско езеро
Османска империя
Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.
Виж Наколец и Османска империя
Османски дефтер от 1530 година
Османският дефтер от 1530 година (Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri 937/1530) е обширно преброяване на населението в Румелийското бейлербейство, Османската империя.
Виж Наколец и Османски дефтер от 1530 година
Наум Темчев
Наум Христов Темчев е български просветен деец от късното Българско възраждане в Македония.
Ристо Василевски
Ристо Василевски (Ристо Василевски) е поет, есеист, литературен критик и преводач от Северна Македония.
Виж Наколец и Ристо Василевски
Ресен (община)
Ресен (Општина Ресен) е община, разположена в историко-географската област Горна Преспа и северната част на Долна Преспа в югозападната част на Северна Македония около Голямото Преспанско езеро на площ от 550,77 km2 със седалище едноименният град Ресен.
Стефан Душан
Елена, съпругата на Стефан Душан Стефан Урош IV Душан (Цар Душан/ Стефан Урош IV Душан Немањић/ Стефан Душан/ Душан Силни) е средновековен сръбски цар от 8 септември 1331 до 20 декември 1355 г., създател на Душановото царство през 1346 г.
Свети Никола (Наколец)
„Свети Никола“ („Свети Никола“) е възрожденска църква в село Наколец, Преспа, част от Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.
Виж Наколец и Свети Никола (Наколец)
Северна Македония
Северна Македония (Северна Македонија; Maqedonia e Veriut), официално Република Северна Македония (Република Северна Македонија; Republika e Maqedonisë së Veriut), е независима държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа.
Виж Наколец и Северна Македония
Търпо Поповски
Търпо Иванов Поповски с псевдоним Мирабо е български свещеник, учител, основател на едно от първите български училища в Костурско, борец срещу гръцката пропаганда в Македония, революционер от Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Македония. Етнография и статистика
„Македония.
Виж Наколец и Македония. Етнография и статистика
История на българите (Константин Иречек)
История на българите е историографско изследване (Дисертацията на Иречек е озаглавена „История на българите“. През 1875 г. завършва история с докторат в Карловия университет в Прага) излязло на чешки и немски за първи път през 1876 г. – годината на Априлското въстание.
Виж Наколец и История на българите (Константин Иречек)
Илинденско въстание
#виж Илинденско-Преображенско въстание.
Виж Наколец и Илинденско въстание
Българска екзархия
Българската екзархия е върховна национална организация на Българската православна църква, учредена с ферман на султан Абдул Азис от 27 февруари 1870 година.
Виж Наколец и Българска екзархия
Баба (планина)
Баба или Баба планина (Βαρνούντας, Варнундас или Περιστέρι, Перистери, катаревуса: Βαρνούς, Варнус) е планина в северозападна Гърция и югозападната част на Северна Македония, разположена на няколко километра западно от Битоля.
Битоля
Битоля (на местния говор: Битола, Битола; Bitolj; Μοναστήρι; Manastır; Manastiri; Bitule, Bituli) е град в югозападната част на Северна Македония, център е на община Битоля.
Виж Наколец и Битоля
Васил Кънчов
Васил Иванов Кънчов е български политик (министър) и учен (географ, историк, академик на БАН), автор на множество географски изследвания на Македония.
Гърция
Гърция, официално Република Гърция (Ελλάδα, Елада или катаревуса: Ελλάς, Елас, пълно име: Ελληνική Δημοκρατία, Елиники Димократия, Гръцка република), е държава в Югоизточна Европа, заемаща най-южната част на Балканския полуостров.
Виж Наколец и Гърция
Григорий Пелагонийски
Григорий е висш български православен духовник, охридски (1894 – 1897) и пелагонийски митрополит (1897 – 1906) на Българската екзархия.
Виж Наколец и Григорий Пелагонийски
Димитър Мишев (публицист)
Димитър Мишев Димитров с псевдоним Бранков е български книжовник, публицист и политик, дългогодишен секретар на Българската екзархия, действителен член на Българската академия на науките.
Виж Наколец и Димитър Мишев (публицист)
Долна Преспа
Носия от Долна Преспа Долна Преспа е историко-географска област в Централните Балкани, около Малкото Преспанско езеро, разделена след Балканската война през 1912 година между Гърция, Албания и Сърбия.
Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника
„Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ (Ethnographie des Vilayets d'Andrinople, de Monastir et de Salonique) e статистика, отпечатана на френски език в 1878 година в Цариград като подлистник на излизащия там вестник „Курие д'Ориан“, а по-късно като отделна брошура.
Виж Наколец и Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника
Вижте също
Села в община Ресен
- Асамати
- Болно
- Брайчино
- Вълкодери
- Горна Бела църква
- Горно Дупени
- Горно Круше (община Ресен)
- Грънчари
- Долна Бела църква
- Долно Дупени
- Долно Перово
- Дърмени
- Евла (община Ресен)
- Езерани
- Златари (община Ресен)
- Избища (община Ресен)
- Илино
- Козяк (община Ресен)
- Конско (община Ресен)
- Крани
- Кривени
- Курбиново
- Лавци (община Ресен)
- Лева река (община Ресен)
- Лескоец (община Ресен)
- Любойно
- Наколец
- Отешево
- Петрино (община Ресен)
- Подмочани
- Покървеник
- Прелюбе
- Претор (село)
- Райца
- Сливница (община Ресен)
- Сопотско
- Стение
- Стипона
- Царев двор
- Шурленци
- Щърбово
- Ървати
- Янковец