Съдържание
38 отношения: Княжество Молдова, Княжество Влахия, Прут, Париж, Органически регламент, Обединено княжество Влашко и Молдова, Александру Йоан Куза, Николай I (Русия), Руска империя, Румънска православна църква, Румънци, Романтичен национализъм, Революции от 1848 година, Стурдза, Санкт Петербург, Трансилвания, Френска революция (1848), Чернивци, Яш, Михаил Когълничану, Михаил Стурдза, Министър-председатели на Румъния, Молдова (област), Истанбул, Букурещ, Буковина, Болярин, Берлин, Василе Александри, Виена, Влашка революция, Влашко, Велик везир, Дунавски княжества, Либерализъм, 1 май, 1848, 8 април.
Княжество Молдова
Княжество Молдавия, Княжество Молдова или Молдовското княжество е държавно образувание просъществувало на територията на историческа Молдова, Бесарабия и Буковина през XIV-XIX век.
Виж Молдовска революция (1848) и Княжество Молдова
Княжество Влахия
Княжество Влахия или Влашкото княжество (църковносл. Землѧ̀ Ѹ҆гровлахі́йска, на старорумънски език: Цѣ́ра Рȣмѫнѣ́скъ (Ця́ра Румъня́скъ)) е самостоятелно, сравнително и относително административно образувание на/във Влашко просъществувало в периода 1330 – 1861, т.е.
Виж Молдовска революция (1848) и Княжество Влахия
Прут
ляво Карта на средното и долното течение на река Дунав и на река Прут Прут (Прут; Prut; Prut; Прут) е река в Украйна (Ивано-Франкивска и Черновицка област), Румъния (окръзи Ботошани, Яш, Васлуй и Галац) и Молдова, ляв приток на Дунав, с дължина 989 km и площ на водосборния басейн 27 500 km².
Виж Молдовска революция (1848) и Прут
Париж
Шан-з-Елизе с Триумфалната арка и бизнес квартала Дефанс в далечината Люксембургската градина, изглед от Монпарнас. Вляво в далечината е катедралата „Нотр Дам“ Париж (Paris) е столицата и най-големият град на Франция.
Виж Молдовска революция (1848) и Париж
Органически регламент
Органическият регламент на румънска кирилица (1832) Органическият регламент (Règlement Organique; Regulamentul Organic) е основен закон и на практика първа конституция на дунавските княжества (Княжество Влахия и Княжество Молдова).
Виж Молдовска революция (1848) и Органически регламент
Обединено княжество Влашко и Молдова
Обединеното княжество Влашко и Молдова (Principatele Unite ale Valahiei şi Moldovei) е названието на румънската държава след утвърждаване обединението на Влашко и Молдова на Цариградската конференция от есента на 1861 г.
Виж Молдовска революция (1848) и Обединено княжество Влашко и Молдова
Александру Йоан Куза
Александру Йоан Куза (Alexandru Ioan Cuza, Александру Йоан I; * 20 март 1820, Галац / Бърлад (според други източници) Румъния; † 15 май 1873, Хайделберг, Германия), е основателят на съвременна Румъния, обединил страната, и първи владетел на Румъния (1859 – 1866).
Виж Молдовска революция (1848) и Александру Йоан Куза
Николай I (Русия)
Николай I Павлович (Николай I Павлович) е император на Русия и велик княз на Финландия от 1825 до 1855 и цар на Полша от 1825 до 1831.
Виж Молдовска революция (1848) и Николай I (Русия)
Руска империя
Руска империя (Российская империя) e официално название на Русия от 1721 до 1917 г.
Виж Молдовска революция (1848) и Руска империя
Румънска православна църква
Румънската православна църква (Biserica Ortodoxă Română) е автокефална поместна православна църква.
Виж Молдовска революция (1848) и Румънска православна църква
Румънци
Румънците (в по-старата литература понякога ромънци или румъни/ромъни, români, исторически също rumâni) са народ, чийто основен език е румънският, индоевропейски език от романската група.
Виж Молдовска революция (1848) и Румънци
Романтичен национализъм
„Странник над море от мъгла“ (1818), символизира класическото европейско начало на немския романтизъм довел до обединение на Германия (1871). Романтичният национализъм (Volkstum — «народност») е жажда за идеализация на народното/националното минало и култура, характерни за късната фаза на романтизма.
Виж Молдовска революция (1848) и Романтичен национализъм
Революции от 1848 година
Революциите от 1848 година, или Пролетта на народите, както и Годината на революциите са поредица от обществени трусове с различен мащаб и характер, които засягат почти целия европейски континент с изключение на Англия, Русия и Османската империя.
Виж Молдовска революция (1848) и Революции от 1848 година
Стурдза
Герб на рода Стурдза Сту̀рдза (Sturdza) е молдовски благороднически род, представители на който са князе на Молдова, а други по-късно участват активно в румънския обществен и политически живот.
Виж Молдовска революция (1848) и Стурдза
Санкт Петербург
Санкт Петербург (Санкт-Петербург|r.
Виж Молдовска революция (1848) и Санкт Петербург
Трансилвания
Трансилвания или Седмиградско, Седмоградско (Transilvania или Ardeal, Erdély; Siebenbürgen; Τρανσυλβανία) е историко-географска област, обхващаща северозападната част на днешна Румъния.
Виж Молдовска революция (1848) и Трансилвания
Френска революция (1848)
Френската революция от 1848 г. е буржоазно-демократическа революция, избухнала през февруари 1848 г.
Виж Молдовска революция (1848) и Френска революция (1848)
Чернивци
Черновци́ (Чернівці; Cernăuţi; Черновцы) е град в Югозападна Украйна, административен център на Чернивецка област.
Виж Молдовска революция (1848) и Чернивци
Яш
Яш (Iași) е град в Североизточна Румъния в историческата област Молдавия.
Виж Молдовска революция (1848) и Яш
Михаил Когълничану
Михаил Когълничану (Mihail Kogălniceanu) е бележит румънски политик (министър-председател, външен министър), учен (академик, историк) и публицист.
Виж Молдовска революция (1848) и Михаил Когълничану
Михаил Стурдза
Михаил Стурдза (Mihail Sturdza) е княз на Молдова, управлявал през 1834 – 1849 година.
Виж Молдовска революция (1848) и Михаил Стурдза
Министър-председатели на Румъния
Министър-председателят на Румъния е глава на правителството в страната.
Виж Молдовска революция (1848) и Министър-председатели на Румъния
Молдова (област)
246п Молдова или по-рядко Молдавия (Moldova) е историческа област, която през Средновековието е самостоятелно Княжество Молдова, а днес е разделена между Румъния, Република Молдова и Украйна.
Виж Молдовска революция (1848) и Молдова (област)
Истанбул
Истанбу̀л (İstanbul, /isˈtanbuɫ/), известен в миналото още като Цариград, Константинопол и Византион, е най-големият град в Турция, който служи като икономически, културен и исторически център на страната.
Виж Молдовска революция (1848) и Истанбул
Букурещ
Букурѐщ (București) е столицата на Румъния, най-големият град и основният културен, промишлен и финансов център на страната.
Виж Молдовска революция (1848) и Букурещ
Буковина
Буковина е историко-географска област в Югоизточна Европа.
Виж Молдовска революция (1848) и Буковина
Болярин
Болярин е средновековна наследствена титла, носена от най-висшата прослойка на феодалната аристокрация на България, Русия, Влашко и Молдова между X и XVII век.
Виж Молдовска революция (1848) и Болярин
Берлин
Берлѝн (Berlin) е столицата и една от 16-те провинции на Германия.
Виж Молдовска революция (1848) и Берлин
Василе Александри
Васѝле Александрѝ (Vasile Alecsandri) е румънски писател, общественик и дипломат.
Виж Молдовска революция (1848) и Василе Александри
Виена
Виена (Wien; на австро-баварски: Wean, Bécs) е столицата и най-големият град на Австрия, със статут на една от нейните девет провинции.
Виж Молдовска революция (1848) и Виена
Влашка революция
Революцията във Влахия от 1848 година започва от Олтения по инициатива на дружеството „Справедливост и братство“, образувано като тайна революционна организация през 1840 г.
Виж Молдовска революция (1848) и Влашка революция
Влашко
Влашко или Влахия (Țara Românească, в превод „Романска страна“) е историко-географска област, разположена в съвременна Румъния.
Виж Молдовска революция (1848) и Влашко
Велик везир
Великият везир дава аудиенция „под купола“ в Топкапъ сарай (картина от 18 век). Великият везир (صدر اعظم,وزیر اعظم; Sadrazam) с етимология от персийската дума „везир“ (وزير), е главният министър на султана на Османската империя (подобно на министър-председател), ползвайки се с абсолютното персонално доверие на държавния глава.
Виж Молдовска революция (1848) и Велик везир
Дунавски княжества
Дунавските княжества през 1600 г. (с Трансилвания) Дунавски княжества (Principatele Dunărene) е термин, въведен в употреба за означение на княжествата Влашко и Молдова, които са съществували в периода XIV-XIX век.
Виж Молдовска революция (1848) и Дунавски княжества
Либерализъм
Български либерали, Севлиево, 1915 Либерализмът (от латинската дума liberalis, означаваща „присъщ на свободата“, „благовъзпитан“, „учтив“, „щедър“) е морална концепция и политическа философия, също идеологическо течение, което се отстоява свободата и равенството като основни човешки ценности.
Виж Молдовска революция (1848) и Либерализъм
1 май
1 май е 121-вият ден в годината според григорианския календар (122-ри през високосна).
Виж Молдовска революция (1848) и 1 май
1848
Тази година е от много голямо значение в исторически план поради вълната от революции.
Виж Молдовска революция (1848) и 1848
8 април
8 април е 98-ият ден в годината според григорианския календар (99-и през високосна).
Виж Молдовска революция (1848) и 8 април