По-бързо от браузъра!
13 отношения: Рупци (етнографска група), Родопите, Странджа, Света Екатерина, Свети Нестор, Свети Димитър, Тракия, Трифон Зарезан, Изба, България, 24 ноември, 27 октомври, 3 февруари.
Рупци (етнографска група)
Рупците са българска етнографска група, населяваща дебрите на Средните Родопи, в областта Рупчос (между басейните на р. Въча (Кричимска река) и р. Чая (Станимашка река). Съществуват различни легенди и опити за обяснението на етнонима рупци. Едни автори го извеждат от „ропа“, „рупа“ в смисъл на дупка, ров, в каквито дупки населението е горило дърва за въглища, а други – от славянския глагол „рубить“ – сека дърва, т. е. в етнонима е отразен поминъкът на местното население. Проучването на културата на този район ще позволи както изясняването на етимологията на думата, така и наличието или отсъствието на специфична рупска култура. Обитаващи предимно планински терен, рупците имали в миналото като основен поминък скотовъдството. Слабото планинско, предимно мотично земеделие е било недостатъчно за изхранването, затова със зърнени храни се снабдявали чрез размяна на животински продукти на пазарите и панаирите. Недоходните поминъци (животновъдство и слабо земеделие) и наличието на суровини подтиквали местното население към развитието на някои занаяти – абаджийство, медникарство, казанджийство и зидарство. Значителна част от населението изкарва прехраната си с гурбетчийство, като ходи на гурбет главно към Беломорието, а по-късно към вътрешността на страната. Икономическото развитие и замогване на занаятчии и овцевъди през XVIII—XIX в. довеждат до значителни промени в жилищната архитектура – започнали да строят вече високи, многоетажни каменни сгради. Жилищният етаж станал многоделен. Сламените покриви били заменени с каменни плочи. Родопската архитектура е издържана в единен и значително усъвършенствуван стил вътрешно и външно. Вътрешната украса се постига с красиво изработени долапи и най-вече с художествени тъкани и подредбата на медни съдове по лавиците. Облеклото за мъжете е чернодрешно, а за жените – саичено, с типична пъстроцветна карирана престилка. Забраждането в миналото е ставало с огромни бели, домашно тъкани кърпи, свободно спускани по плещите. Храната у рупците е предимно млечна и ръжен хляб. Развитото пастирство е позволило да се утвърди като представително ястие печеното на шиш агне, т.нар. чевермьо. Навлезлите отрано капиталистически отношения в устройството на едрото пастирство и на развитите занаяти довежда и до установяване на малкото семейство, но, от друга страна, и до склонността към коопериране и засилена взаимоспомагателност. Характерният поминък на сезонното гурбетчийство е допринесъл за установяването на големи празници през лятото. У рупците не съществува коледуване на възрастни мъже. При новогодишното сурвакане само тук се практикува носенето и оставянето по домовете на тежък камък за „тежко“ щастие. Кукерските игри са слабо застъпени (в Широколъшко), затова заговезнишките огньове са придружени с хора и песни, с прескачане на огньове, а в някои райони (Хасковско, Разложко) и с хвърлянето на огнени стрели, наричани чевги. Голям празник на рупците е Гергьовден, когато посрещали връщащите се от зимуване край Беломорието овчари със стадата си, и денят, в който овцете са изкарвани на мандра. Костадиновден, Илинден и др. летни празници са изпълнени с много веселия, свързани с големи районни събори в Родопите, най-голям от които е Роженският събор. Народната песен е лирична с преобладаване на любовни мотиви. В музиката на рупците най-важно място заема пентатониката. Тук е предпочитана голямата с нисък регистър гайда, т.нар. каба гайда. Характерна черта на танците на рупците е спокойното, както у тракийците, несключено хоро, съпроводено с песен или гайда. В говора на рупците е запазена употребата на три вида определителен член: -ът, -та, -то (за средно отдалечени предмети), -ъс, -са, -со (за близки предмети), -ън, -на, -но (за отдалечени, невиждащи се предмети). С тези особености на езика и останалата си битова култура рупската група се оказва най-архаичната у българите.
New!!: Миши празници и Рупци (етнографска група) · Виж повече »
Родопите
#виж Родопи.
New!!: Миши празници и Родопите · Виж повече »
Странджа
Географска карта на Странджа Странджа е планина в Югоизточна България (Бургаска и Ямболска област) и Европейска Турция.
New!!: Миши празници и Странджа · Виж повече »
Света Екатерина
#пренасочване Екатерина (светица).
New!!: Миши празници и Света Екатерина · Виж повече »
Свети Нестор
#виж Нестор Солунски.
New!!: Миши празници и Свети Нестор · Виж повече »
Свети Димитър
#виж Димитър Солунски.
New!!: Миши празници и Свети Димитър · Виж повече »
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
New!!: Миши празници и Тракия · Виж повече »
Трифон Зарезан
Трифон Зарезан (или Ден на лозаря) е български народен празник в чест на свети Трифон.
New!!: Миши празници и Трифон Зарезан · Виж повече »
Изба
Изба за съхранение на вино Изба (още мазе, маза, зимник и др.) е помещение в селска къща (в съвремието и в жилищен блок), където се съхраняват зимнина, компоти, алкохол (като вино, ракия и пр.), както и други предмети или инструменти от бита.
New!!: Миши празници и Изба · Виж повече »
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
New!!: Миши празници и България · Виж повече »
24 ноември
24 ноември е 328-ият ден в годината според григорианския календар (329-и през високосна).
New!!: Миши празници и 24 ноември · Виж повече »
27 октомври
27 октомври е 300-ият ден в годината според григорианския календар (301-ви през високосна).
New!!: Миши празници и 27 октомври · Виж повече »
3 февруари
3 февруари е 34-тият ден в годината според григорианския календар.
New!!: Миши празници и 3 февруари · Виж повече »
