Отваряне в Google MapsСъдържание
20 отношения: La Macédoine et sa Population Chrétienne, Константинопол, Охрид, Охридски говор, Наум Радически, Сатеска, Св. св. Петър и Павел (Мешеища), Сируля, Северна Македония, Тимотей Дебърско-Кичевски, Македония. Етнография и статистика, Иван Андреев (опълченец), Българска екзархия, Българско опълчение, Васил Кънчов, Гурко Динев, Димитър Мишев (публицист), Дебърца, Дебърца (община), Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника.
- Села в община Дебърца
La Macédoine et sa Population Chrétienne
La Macédoine et sa Population Chrétienne (в превод на български „Македония и нейното християнско население“) e книга, отпечатана на френски език в 1905 година в Париж.
Виж Мешеища и La Macédoine et sa Population Chrétienne
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Охрид
Охрид (Охрид) е град в югозападната част на Северна Македония, осми по големина в страната, център на Община Охрид.
Виж Мешеища и Охрид
Охридски говор
Охридският говор (наричан още градски охридски говор) е македонски диалект от крайната югозападна група югозападни говори.
Наум Радически
Наум (Науме, Наумче) Радически (Наум Радически) е писател и поет от Северна Македония.
Сатеска
#пренасочване Сътеска.
Св. св. Петър и Павел (Мешеища)
„Св.
Виж Мешеища и Св. св. Петър и Павел (Мешеища)
Сируля
Сируля или Сирула (Сирула) е село в община Охрид на Северна Македония.
Виж Мешеища и Сируля
Северна Македония
Северна Македония (Северна Македонија; Maqedonia e Veriut), официално Република Северна Македония (Република Северна Македонија; Republika e Maqedonisë së Veriut), е независима държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа.
Виж Мешеища и Северна Македония
Тимотей Дебърско-Кичевски
Тимотей (Тимотеј Дебарско-кичевски) е духовник на Македонската православна църква, дебърско-кичевски митрополит от 1981 година.
Виж Мешеища и Тимотей Дебърско-Кичевски
Македония. Етнография и статистика
„Македония.
Виж Мешеища и Македония. Етнография и статистика
Иван Андреев (опълченец)
Иван Андреев е български опълченец (1877 – 1878) от Македония.
Виж Мешеища и Иван Андреев (опълченец)
Българска екзархия
Българската екзархия е върховна национална организация на Българската православна църква, учредена с ферман на султан Абдул Азис от 27 февруари 1870 година.
Виж Мешеища и Българска екзархия
Българско опълчение
Българското опълчение е българско военно съединение в състава на Действащата руска армия на Балканския полуостров в Руско-турската война от 1877 – 1878 г. Съставът му включва български доброволци – войници, българи – офицери от Руската армия, и редовни руски военнослужещи – офицери, унтерофицери и войници.
Виж Мешеища и Българско опълчение
Васил Кънчов
Васил Иванов Кънчов е български политик (министър) и учен (географ, историк, академик на БАН), автор на множество географски изследвания на Македония.
Гурко Динев
Гурко Динев Садилов е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Димитър Мишев (публицист)
Димитър Мишев Димитров с псевдоним Бранков е български книжовник, публицист и политик, дългогодишен секретар на Българската екзархия, действителен член на Българската академия на науките.
Виж Мешеища и Димитър Мишев (публицист)
Дебърца
Дебърцата (Дебрца) е историко-географска област в югозападната част на Северна Македония.
Дебърца (община)
Дебърца (Општина Дебрца) е община и историко-географска област, разположена в западната част на Северна Македония.
Виж Мешеища и Дебърца (община)
Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника
„Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ (Ethnographie des Vilayets d'Andrinople, de Monastir et de Salonique) e статистика, отпечатана на френски език в 1878 година в Цариград като подлистник на излизащия там вестник „Курие д'Ориан“, а по-късно като отделна брошура.
Виж Мешеища и Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника