Съдържание
15 отношения: Ab Urbe Condita, Куриации, Алба Лонга, Рим, Тул Хостилий, Фидена, Хорации, Валерий Максим, Вергилий, Вейи, Гай Клуилий, Енеида, Ливий, 660 пр.н.е., 665 пр.н.е..
Ab Urbe Condita
#виж Ab urbe condita.
Виж Метий Фуфеций и Ab Urbe Condita
Куриации
Куриациите (Curiatii) са патриции фамилия от Древен Рим.
Алба Лонга
Алба Лонга (Alba Longa) е древен латински град, разположен югоизточно от Рим, на западния склон на планината Алба (Албанската планина).
Виж Метий Фуфеций и Алба Лонга
Рим
Рим (на италиански и латински: Roma, Ро̀ма; на готски: ̼̰͂̿; латинска транскрипция Ruma; Ρώμη) е столицата на Италия и област Лацио.
Тул Хостилий
Тул Хостилий (Tullus Hostilius) според легендата е трети цар на Рим.
Виж Метий Фуфеций и Тул Хостилий
Фидена
Фидена (Fidenae; Fidena, гръцки: Φιδῆναι, Φιδήνη, Φιδήνα) е исторически град в Лацио северно от Рим на левия бряг на Тибър.
Хорации
Клетвата на Хорациите, от Жак-Луи Давид (1784) Хорациите (Horatii) са от най-старите патриции фамилия на gens Horatia на Древен Рим, която измира още през 5 век пр.н.е.
Валерий Максим
#пренасочване Луций Валерий Максим Василий.
Виж Метий Фуфеций и Валерий Максим
Вергилий
Публий Вергилий Марон (Publius Vergilius Maro) е древноримски поет, най-известен с трите си големи поеми „Буколики“ (или „Еклоги“), „Георгики“ и „Енеида“, макар че му се приписват и няколко по-кратки произведения, обикновено обединявани под името „Вергилиев сборник“.
Вейи
Вейи (Veii) е древен град, един от главните етруски градове, разположен на 18 км северно от Рим, покрай река Кремера.
Гай Клуилий
Гай Клуилий (Gaius Cluilius) е цар на Алба Лонга по време на управлението на римския цар Тул Хостилий (673 – 642 пр.н.е.) през средата на 7 век пр.н.е. Алба Лонга е бил древен град в Лацио в югоизточна Италия.
Виж Метий Фуфеций и Гай Клуилий
Енеида
„Енеида“ е латинска епическа поема, написана от Вергилий през 1 век пр.н.е. (между 29 и 19 пр.н.е.), която разказва легендата за Еней, троянеца, който отива в Италия и става родоначалник на римляните.
Ливий
#виж Тит Ливий.
660 пр.н.е.
#виж 660 г. пр.н.е.
Виж Метий Фуфеций и 660 пр.н.е.
665 пр.н.е.
#виж 665 г. пр.н.е.