Отваряне в Google MapsСъдържание
15 отношения: La Macédoine et sa Population Chrétienne, Константинопол, Прилеп (град), Прилеп (община), Пелагония, Османска империя, Рождество Богородично (Мало Коняри), Северна Македония, Мажучище, Македония. Етнография и статистика, Мирчо Найденов, Българска екзархия, Васил Кънчов, Димитър Мишев (публицист), Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника.
La Macédoine et sa Population Chrétienne
La Macédoine et sa Population Chrétienne (в превод на български „Македония и нейното християнско население“) e книга, отпечатана на френски език в 1905 година в Париж.
Виж Мало Коняри и La Macédoine et sa Population Chrétienne
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Виж Мало Коняри и Константинопол
Прилеп (град)
Прилеп (Прилеп) е четвъртият по големина град в Северна Македония, след столицата Скопие, Куманово и Битоля.
Виж Мало Коняри и Прилеп (град)
Прилеп (община)
Прилеп (Општина Прилеп) е община, разположена в южната част на Северна Македония със седалище едноименният град Прилеп.
Виж Мало Коняри и Прилеп (община)
Пелагония
Котловината Пелагония, снимана от сателит. Жълтата линия е границата между Северна Македония и Гърция Пелагония (Пелагонија) или Прилепското, Битолското (Северна Македония) и Леринското поле (Гърция), наричани от българите просто Поле, е най-голямата котловина в географската област Македония, разделена днес между Северна Македония - северната част и Република Гърция – южната.
Османска империя
Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.
Виж Мало Коняри и Османска империя
Рождество Богородично (Мало Коняри)
„Рождество на Пресвета Богородица“ („Рождество на Пресвета Богородица“) е възрожденска православна църква в прилепското село Мало Коняри, Северна Македония.
Виж Мало Коняри и Рождество Богородично (Мало Коняри)
Северна Македония
Северна Македония (Северна Македонија; Maqedonia e Veriut), официално Република Северна Македония (Република Северна Македонија; Republika e Maqedonisë së Veriut), е независима държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа.
Виж Мало Коняри и Северна Македония
Мажучище
Мажучище (Мажучиште) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.
Македония. Етнография и статистика
„Македония.
Виж Мало Коняри и Македония. Етнография и статистика
Мирчо Найденов
Мирчо Найденов Георгиев, известен като Мирчо Найдов и Свакярчето, е български революционер, прилепски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Мало Коняри и Мирчо Найденов
Българска екзархия
Българската екзархия е върховна национална организация на Българската православна църква, учредена с ферман на султан Абдул Азис от 27 февруари 1870 година.
Виж Мало Коняри и Българска екзархия
Васил Кънчов
Васил Иванов Кънчов е български политик (министър) и учен (географ, историк, академик на БАН), автор на множество географски изследвания на Македония.
Виж Мало Коняри и Васил Кънчов
Димитър Мишев (публицист)
Димитър Мишев Димитров с псевдоним Бранков е български книжовник, публицист и политик, дългогодишен секретар на Българската екзархия, действителен член на Българската академия на науките.
Виж Мало Коняри и Димитър Мишев (публицист)
Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника
„Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ (Ethnographie des Vilayets d'Andrinople, de Monastir et de Salonique) e статистика, отпечатана на френски език в 1878 година в Цариград като подлистник на излизащия там вестник „Курие д'Ориан“, а по-късно като отделна брошура.
Виж Мало Коняри и Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника