Съдържание
17 отношения: Квиет, Палмира, Оденат, Авреол, Азия, Рим, Римска империя, София, Тракия, Фулвии, Хомс, Макриан Младши, Балиста (преториански префект), Валериан I, Галиен, Едеса, Йоан Зонара.
- Починали през 261 година
- Тридесетте тирани
- Фулвии
Квиет
Квиет или Тит Фулвий Юний Квиет (Titus Fulvius Iunius Quietus) е римски узурпатор през 260 г.
Палмира
Монументалната арка на Палмира Тадмор (на арабски: تدمر), известен на Запад предимно като Палмира, е град в Централна Сирия, административен център на едноименна околия в област Хомс.
Оденат
Луций Септимий Оденат (Lucius Septimius Odaenathus, Odenathus, Odenatus; Οδαίναθος, Hodainathos; أذينة – Othayna; † края на 267, Емеса или Хераклея Понтика) е владетел на град Палмира (в дн.
Авреол
Авреол (Aureolus; † 268 г. в Милано) е през 260 г.
Азия
Азия е най-големият и най-населеният континент на планетата Земя.
Рим
Рим (на италиански и латински: Roma, Ро̀ма; на готски: ̼̰͂̿; латинска транскрипция Ruma; Ρώμη) е столицата на Италия и област Лацио.
Римска империя
Римска империя (Imperium Romanum, Res publica Romana,; 27 г. пр.н.е. – 476/1453 г.) обикновено се нарича Римската държава през столетията след реорганизацията при Октавиан Август.
Виж Макриан Старши и Римска империя
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
Фулвии
Фулвии (Fulvier; Fulvius; Fulvia) e името на римския род (gens) Фулвия, плебейска фамилия в Римската република, идваща от гр.
Хомс
Хомс (حمص; произношение: Хумс – на книжовен арабски, Хомс, дори Химс на сирийски арабски) е град в Западна Сирия.
Макриан Младши
Тит Фулвий Юний Макриан, наричан Макриан Младши (Macrianus Minor) е римски узурпатор.
Виж Макриан Старши и Макриан Младши
Балиста (преториански префект)
#пренасочване Балиста (узурпатор).
Виж Макриан Старши и Балиста (преториански префект)
Валериан I
Публий Лициний Валериан (Publius Licinius Valerianus), познат като Валериан I, е римски император в периода 253 – 260 г.
Виж Макриан Старши и Валериан I
Галиен
Публий Лициний Егнаций Галиен (Publius Licinius Egnatius Gallienus) е римски император, управлявал Римската империя, отначало съвместно със своя баща Валериан I – от 253 до 260 г., а после и като единствен император през 260-268 година.
Едеса
Римските стени на Едеса Шанлъурфа в Турция Едеса (Έδεσσα) е исторически град на територията на Северна Месопотамия, днес в Турция, основан от Селевк I Никатор.
Йоан Зонара
Страница от печатно издание на ''Всемирна история'' с превод на латински от 16 век на Йероним Волф Йоан Зонара (Ιωάννης Ζωναράς; на византийски гръцки: Ἰωάννης Ζωναρᾶς) е византийски хронист и теолог, живял приблизително от края на XI до средата на XII в.
Виж Макриан Старши и Йоан Зонара
Вижте също
Починали през 261 година
- Балиста (узурпатор)
- Валент Солонийски
- Квиет
- Макриан Младши
- Макриан Старши
Тридесетте тирани
- Авреол
- Балиста (узурпатор)
- Валент Солонийски
- Викторин
- Викторин II
- Виктория (Галия)
- Зенобия
- Инген
- Квиет
- Лелиан
- Луций Калпурний Пизон Фруги (узурпатор)
- Макриан Младши
- Макриан Старши
- Марк Аврелий Марий
- Мусий Емилиан
- Оденат
- Постум
- Постум II
- Регалиан
- Тетрик I
- Тетрик II
- Требелиан
- Тридесетте тирани (Рим)
- Целс (узурпатор)
- Цензорин (узурпатор)
Фулвии
- Гай Брутий Презенс
- Гай Брутий Презенс (консул 153 г.)
- Гай Фулвий Плавциан
- Гней Фулвий Максим Центумал
- Гней Фулвий Центумал (консул 229 пр.н.е.)
- Гней Фулвий Центумал Максим
- Йотапиан
- Квиет
- Квинт Фулвий Нобилиор
- Луций Манлий Ацидин Фулвиан
- Луций Фулвий Курв
- Макриан Младши
- Макриан Старши
- Марк Фулвий Курв Петин
- Марк Фулвий Нобилиор (консул 159 пр.н.е.)
- Марк Фулвий Нобилиор (консул 189 пр.н.е.)
- Сервий Фулвий Петин Нобилиор
- Фулвии
- Фулвия
- Фулвия Плавцила