Съдържание
17 отношения: Католицизъм, Покръстване на русите, Полска православна църква, Руска империя, Руска православна църква, Съюз на съветските социалистически републики, Шляхта, Брестка уния, Вселенската патриаршия, Втора подялба на Жечпосполита, Втора полска република, Волиния, Велико литовско княжество, Галицко-Волинско княжество, Луцк, Йоан Богослов, 1945.
Католицизъм
Католицизъм е най-разпространеният клон на християнството, наброяващ приблизително 1,3 милиарда последователи.
Виж Луцка и Волинска епархия и Католицизъм
Покръстване на русите
„Свети Владимир“ в Киев Покръстването на русите (Крещение Руси – Покръстване на Рус/русите) в християнската вяра се случва през Х век.
Виж Луцка и Волинска епархия и Покръстване на русите
Полска православна църква
Катедралата Александър Невски в Лодз. Полската православна църква е автокефална православна църква в Полша.
Виж Луцка и Волинска епархия и Полска православна църква
Руска империя
Руска империя (Российская империя) e официално название на Русия от 1721 до 1917 г.
Виж Луцка и Волинска епархия и Руска империя
Руска православна църква
Руската православна църква (Русская Православная Церковь) е една от 15-те автокефални православни църкви, чийто предстоятел е Патриархът на Москва и цяла Русия.
Виж Луцка и Волинска епархия и Руска православна църква
Съюз на съветските социалистически републики
Съю̀зът на съвѐтските социалистѝчески репу̀блики (СССР) (Сою́з Сове́тскихСоциалисти́ческихРеспу́блик, СССР), наричан още Съвѐтски съю̀з (Сове́тский Сою́з) е бивша държава, разположена в северната част на Евразия.
Виж Луцка и Волинска епархия и Съюз на съветските социалистически републики
Шляхта
Представител на полската шляхта Полски кафтан Шля́хта (szlachta, произхожда или от старо-високонемското slahta – род, или Schlacht – сражение) е названието на дворянството в Кралство Полша, Великото литовско княжество, а после и в Люблинската уния и Жечпосполита.
Виж Луцка и Волинска епархия и Шляхта
Брестка уния
калвинисти Брестката уния е решение на редица епископи на Киевската митрополия на Вселенската патриаршия, начело с митрополита Михаил Рогоза, да приемат католическата доктрина и по-специално номинално върховенството на папата, но при запазване византийската литургична традиция и църковнославянския език.
Виж Луцка и Волинска епархия и Брестка уния
Вселенската патриаршия
#виж Вселенска патриаршия.
Виж Луцка и Волинска епархия и Вселенската патриаршия
Втора подялба на Жечпосполита
Втората подялба на Жечпосполита, наричана също Втора подялба на Полша, през 1793 г.
Виж Луцка и Волинска епархия и Втора подялба на Жечпосполита
Втора полска република
Битката при Варшава, 1920 г. Лвов по времето на полското управление, 1930 г. Националният музей във Варшава отваря врати през 1938 г. Полски войници с противовъздушна артилерия близо до централната жп гара във Варшава в началото на септември 1939 г.
Виж Луцка и Волинска епархия и Втора полска република
Волиния
Волиния (Волинь; Wołyń) е историческа област в Северозападна Украйна.
Виж Луцка и Волинска епархия и Волиния
Велико литовско княжество
Великото литовско, руско и жемайтско княжество (Велїкое кнꙗзство Лїтовское; Wielkie Księstwo Litewskie; Magnvs Dvx Litvaniae, Rvssiae, Prvssiae, Samogitiae) е историческа монархическа държава в Източна Европа, съществувала от XIII век до 1795 г., когато територията ѝ е поделена между Руската империя, Прусия и Австрия.
Виж Луцка и Волинска епархия и Велико литовско княжество
Галицко-Волинско княжество
Галицко-Волинското княжество (Га́лицько-Воли́нське князівство) или Кралство Рус, е късносредновековна монархия в Източна Европа, съществуваща като самостоятелна единица между 1199 г.
Виж Луцка и Волинска епархия и Галицко-Волинско княжество
Луцк
Луцк (Луцьк; Луцк; Łuck) е град в Украйна, административен център на Волинска област.
Виж Луцка и Волинска епархия и Луцк
Йоан Богослов
Йоан Богослов, според повечето християнски деноминации – „Свети Йоан Богослов“, е един от 12-те апостоли на Иисус Христос, а както може да се съди според евангелския разказ – и един от най-приближените му ученици.
Виж Луцка и Волинска епархия и Йоан Богослов
1945
Иван Багрянов Димитър Шишманов.