Отваряне в Google MapsСъдържание
16 отношения: La Macédoine et sa Population Chrétienne, Караорман (планина), Константинопол, Османска империя, Охрид, Струга (община), Северна Македония, Тимотей Дебърско-Кичевски, Македония. Етнография и статистика, Македоно-одринско опълчение, Малесия (Стружко), Българска екзархия, Балканска война, Васил Кънчов, Димитър Мишев (публицист), Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника.
La Macédoine et sa Population Chrétienne
La Macédoine et sa Population Chrétienne (в превод на български „Македония и нейното християнско население“) e книга, отпечатана на френски език в 1905 година в Париж.
Виж Локов и La Macédoine et sa Population Chrétienne
Караорман (планина)
Караорман (Караорман) е планина в западната част на Северна Македония.
Виж Локов и Караорман (планина)
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Османска империя
Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.
Охрид
Охрид (Охрид) е град в югозападната част на Северна Македония, осми по големина в страната, център на Община Охрид.
Виж Локов и Охрид
Струга (община)
Струга (Општина Струга; Komuna e Strugës) е община, разположена в югозападната част на Северна Македония и обхваща селищата по горното течение на река Черни Дрин.
Северна Македония
Северна Македония (Северна Македонија; Maqedonia e Veriut), официално Република Северна Македония (Република Северна Македонија; Republika e Maqedonisë së Veriut), е независима държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа.
Тимотей Дебърско-Кичевски
Тимотей (Тимотеј Дебарско-кичевски) е духовник на Македонската православна църква, дебърско-кичевски митрополит от 1981 година.
Виж Локов и Тимотей Дебърско-Кичевски
Македония. Етнография и статистика
„Македония.
Виж Локов и Македония. Етнография и статистика
Македоно-одринско опълчение
Македоно-одринското опълчение е специална българска военна част, действала по време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).
Виж Локов и Македоно-одринско опълчение
Малесия (Стружко)
Малесията на картата на Северна Македония. Имената са изписани на македонска книжовна норма Малесия (Малесија) е историко-географска област в югозападната част на Северна Македония.
Българска екзархия
Българската екзархия е върховна национална организация на Българската православна църква, учредена с ферман на султан Абдул Азис от 27 февруари 1870 година.
Виж Локов и Българска екзархия
Балканска война
Балканската война, наричана още Първата балканска война, е военен конфликт между Османската империя, от една страна, и съюзените България, Сърбия, Гърция и Черна гора, от друга, продължил от 26 септември (9 октомври по нов стил) 1912 до 17 (30) май 1913 г.
Васил Кънчов
Васил Иванов Кънчов е български политик (министър) и учен (географ, историк, академик на БАН), автор на множество географски изследвания на Македония.
Димитър Мишев (публицист)
Димитър Мишев Димитров с псевдоним Бранков е български книжовник, публицист и политик, дългогодишен секретар на Българската екзархия, действителен член на Българската академия на науките.
Виж Локов и Димитър Мишев (публицист)
Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника
„Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ (Ethnographie des Vilayets d'Andrinople, de Monastir et de Salonique) e статистика, отпечатана на френски език в 1878 година в Цариград като подлистник на излизащия там вестник „Курие д'Ориан“, а по-късно като отделна брошура.
Виж Локов и Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника