Съдържание
20 отношения: Карл Мартел, Карл Велики, Карлман (Каролинги), Париж, Пипин III, Австразия, Неустрия, Ротруда от Трир, Робертини, Реймс, Саар, Трир, Хилтруда (Бавария), Милон (епископ), Басин (епископ на Трир), Бавария, Бенедиктински орден, Гвидони, Лаон, 23 септември.
- Архиепископи на Трир
- Робертини
- Родени през 660 година
Карл Мартел
Битката при Поатие и кампаниите си, спиращи инвазията на Омеядите в Европа Карл Мартел (Carolus Martellus, Карл Чука) е франкски държавник, роден около 686/688 в Ерстал, Валония, Белгия, незаконен син на Пипин II (Пипин Средни) и неговата наложница Алпаида.
Карл Велики
Карл Велики (Carolus Magnus, Karolus Magnus; Charlemagne; Karl der Große; * вероятно на 2 април 747 или 748; † 28 януари 814 в Аахен) от фамилията на Каролингите е от 9 октомври 768 г.
Карлман (Каролинги)
Карлман (Karlmann; * 706 – 716, † 17 юли 754, Виен) е от 742 до 747 майордом на франките от династията на Каролингите.
Виж Лиутвин и Карлман (Каролинги)
Париж
Шан-з-Елизе с Триумфалната арка и бизнес квартала Дефанс в далечината Люксембургската градина, изглед от Монпарнас. Вляво в далечината е катедралата „Нотр Дам“ Париж (Paris) е столицата и най-големият град на Франция.
Виж Лиутвин и Париж
Пипин III
Сен-Дени. Пипин III Къси също Пипин Млади и Пипин Малкия (Pippinus Brevis; Pépin le Bref; Pippin der Jüngere, Pippin III, Pippin der Kurze, Pippin der Kleine) от династията на Каролингите е майордом на франките в периода 741 – 751 г., а от 751 г. – крал на франките.
Австразия
Австразия (по-рядко наричана Австрия със значение на „източна земя“) се оформя в североизточните дялове на кралството на Меровингите, като се състои от територии, днес принадлежащи на Източна Франция, Западна Германия, на Белгия, Люксембург и Холандия.
Неустрия
Неустрия, Нейстрия или Неустразия, означаващо „нова земя“, е франкско кралство, възникнало през 511 в територията между Аквитания и Ламанш с главни градове Париж и Соасон.
Ротруда от Трир
Ротруда от Трир (Rotrude von Trier; * 690 в Австразия; † 724).
Робертини
Династията на Робертините е монархическа линия, дала трима крале на Франкското кралство.
Реймс
Реймс (Reims – Ренс) е град в Североизточна Франция, регион Гранд Ест.
Виж Лиутвин и Реймс
Саар
Карта на водосборния басейн на река Мозел Саар (Sarre, френско произношение Сар; Saar, немско произношение Заар) е река в Североизточна Франция (126 km, департаменти Мозел и Долен Рейн) и Германия (120 km, провинции Саарланд и Рейнланд-Пфалц), десен приток на Мозел (ляв приток на Рейн).
Виж Лиутвин и Саар
Трир
Трир (Trier) е най-старият град в Германия.
Виж Лиутвин и Трир
Хилтруда (Бавария)
Хилтруда (Hiltrud; * 715; † 754) е херцогиня на Бавария.
Виж Лиутвин и Хилтруда (Бавария)
Милон (епископ)
#пренасочване Милон Трирски.
Басин (епископ на Трир)
Басин (Basinus, Basin; † 4 март 705 г.) е епископ и архиепископ на Трир през 671 – 697 г.
Виж Лиутвин и Басин (епископ на Трир)
Бавария
Свободна държава Бавария (Freistaat Bayern, произношение или само Бавария е една от шестнадесетте федерални провинции на Германия. Има население от 12,5 милиона жители и е най-голямата по площ германска провинция – площта ѝ е 70 551 km².
Бенедиктински орден
Бенедиктинският орден (Ordo Sancti Benedicti, OSB) е най-старият западен католически орден.
Виж Лиутвин и Бенедиктински орден
Гвидони
Гвидоните или Видоните, Ламбертините (Guidonen, Widonen, Widonides, Lambertiner) са благородна фамилия от франкски произход от Австразия, която от средата до края на 9 век владее лангобардското херцогство Сполето в Южна Италия.
Лаон
#пренасочване Лан (град, Франция).
Виж Лиутвин и Лаон
23 септември
23 септември е 266-ият ден в годината според григорианския календар (267-и през високосна).
Вижте също
Архиепископи на Трир
- Арнолд II фон Изенбург
- Бертолф фон Трир
- Бруно фон Лауфен
- Еберхард фон Трир
- Егберт фон Трир
- Йохан I (Трир)
- Куно I фон Пфулинген
- Лиутвин
- Милон Трирски
- Попо (архиепископ на Трир)
- Теодерих II фон Вид
- Удо фон Неленбург
- Фолмар фон Карден
- Хайнрих I (Трир)
Робертини
- Анри Велики
- Беатрис Френска
- Емма Френска
- Канкор
- Лиутвин
- Одо
- Робер I
- Робер Силни
- Роберт II (Хеспенгау)
- Роберт III (Вормс)
- Робертини
- Хуго Велики
Родени през 660 година
- Лиутвин
- Руперт от Залцбург