По-бързо от браузъра!
32 отношения: Клементина Бурбон-Орлеанска, Памплона, Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота, Никола I, Роберто I Бурбон-Пармски, Симеон II, София, Токуда болница София, Умберто I, Фердинанд I, Матю Фестинг, Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела, Мария-Пия Бурбонска, Мария-Луиза Бурбон-Пармска, Мадрид, Малтийски орден, Испания, Борис III, Виктор Емануил III, Велик магистър на Малтийския орден, Елена Петрович Негош, Йоанна Българска, 15 юли, 1965, 1993, 1995, 1997, 2 юли, 2002, 26 април, 3 юни, 5 ноември.
Клементина Бурбон-Орлеанска
Княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска (Мари-Клементина-Леополдина-Каролина-Клотилда, херцогиня Саксонска, родена принцеса д'Орлеан) е майката на българския княз, а по-късно цар Фердинанд I. Тя вплита в себе си двете последни династии на френския трон – Бурбоните и Орлеаните.
New!!: Кубрат Сакскобургготски и Клементина Бурбон-Орлеанска · Виж повече »
Памплона
Пампло̀на (Pamplona, на баски: Iruña, Ируня) е испански град, административен център на Навара.
New!!: Кубрат Сакскобургготски и Памплона · Виж повече »
Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота
#пренасочване Август фон Сакс-Кобург-Гота.
New!!: Кубрат Сакскобургготски и Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота · Виж повече »
Никола I
Никола I Петрович (Никола I Мирков Петровић-Његош) e княз (1860 – 1910), а след това крал (1910 до 1918) на Черна гора.
New!!: Кубрат Сакскобургготски и Никола I · Виж повече »
Роберто I Бурбон-Пармски
Роберто I Бурбон-Пармски, с рождено име Роберто Карло Луиджи Мария де Бурбон (Roberto I Carlo Luigi Maria; * 9 юли 1848, † 16 ноември 1907) е последният суверен херцог на Парма и Пиаченца от 1854 до 1859, когато херцогството е анексирано от Италия.
New!!: Кубрат Сакскобургготски и Роберто I Бурбон-Пармски · Виж повече »
Симеон II
#виж Симеон Сакскобургготски.
New!!: Кубрат Сакскобургготски и Симеон II · Виж повече »
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
New!!: Кубрат Сакскобургготски и София · Виж повече »
Токуда болница София
#пренасочване Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда.
New!!: Кубрат Сакскобургготски и Токуда болница София · Виж повече »
Умберто I
#пренасочване Умберто I Савойски.
New!!: Кубрат Сакскобургготски и Умберто I · Виж повече »
Фердинанд I
#пренасочване Фердинанд I Български.
New!!: Кубрат Сакскобургготски и Фердинанд I · Виж повече »
Матю Фестинг
Негово Високопреосвещенство Височество фра Матю Фестинг (Matthew Festing) е 79-ият княз и велик магистър на Суверения Малтийски орден.
New!!: Кубрат Сакскобургготски и Матю Фестинг · Виж повече »
Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела
#пренасочване Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела Сакскобургготска.
New!!: Кубрат Сакскобургготски и Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела · Виж повече »
Мария-Пия Бурбонска
#пренасочване Мария Пия Бурбон-Двете Сицилии.
New!!: Кубрат Сакскобургготски и Мария-Пия Бурбонска · Виж повече »
Мария-Луиза Бурбон-Пармска
Мария Луиза Бурбон-Пармска, родена Мария Луиза Пия Тереза Анна Фердинанда Франциска Антоанета Маргарита Жозефина Каролина Бианка Лукия Аполония Бурбон-Пармска (Maria Luisa Pia Teresa Anna Ferdinanda Francesca Antonietta Margherita Giuseppina Carolina Bianca Lucia Apollonia di Borbone-Parma; * 17 януари 1870, Рим, Кралство Италия; † 31 януари 1899, София, Княжество България), e принцеса на Парма и Пиаченца, първа съпруга на княз Фердинанд I и българска княгиня.
New!!: Кубрат Сакскобургготски и Мария-Луиза Бурбон-Пармска · Виж повече »
Мадрид
Мадрѝд (Madrid) е столицата и най-големия град на Испания.
New!!: Кубрат Сакскобургготски и Мадрид · Виж повече »
Малтийски орден
#виж Хоспиталиери.
New!!: Кубрат Сакскобургготски и Малтийски орден · Виж повече »
Испания
Кралство Испания (Reino de España, или Испания (España на Конституцията на Испания.) е държава, разположена в Югозападна Европа. Намира се на Иберийския полуостров (Пиренейския полуостров), където са и Португалия, Гибралтар и Андора. На североизток, по хребета на планините Пиренеи, е границата с Франция и малкото княжество Андора. Само на 14 километра южно от Испания е брегът на Мароко. Към Испания се числят Балеарските острови в Средиземно море, Канарските острови в Атлантическия океан, градовете Сеута и Мелиля в Северна Африка, както и много необитавани острови от средиземноморската страна на Гибралтарския проток, например Чафаринските острови, „скалите“ („peñones“) на Велес и Алхусемас, както и малкият остров Алборан. С площ от 504 645 km² Испания е четвъртата по големина държава в Европа след Русия, Украйна и Франция и втора в Европейския съюз. Със средна надморска височина от 650 m, страната е сред най-планинските държави на континента. Според информацията от общинските регистрации от 2010, населението на Испания е 47 150 841. Конституцията на Испания определя испанския език (кастилски) за официален език, който всички граждани трябва да знаят и използват. Испанският е майчин език за 89% от населението на страната. Други испански езици имат коофициален статут в някои автономни региони. Поради географското си положение, територията на Испания е подложена на много външни влияния още от праисторически времена. След женитбата на Католическите монарси Исабела и Фернандо в края на XV век, Испания се обединява и успешно завършва Реконкистата на полуострова от мюсюлманите. С откриването на Америка и последвалата колонизация, страната се превръща в първата глобална империя и най-мощната държава в света. Културното и историческо наследството е видимо и днес, като испанският е вторият най-разпространен език в света и е официален в 21 държави. Според конституцията от 1978 г. Испания е социална и демократична правова държава под формата на парламентарна конституционна монархия. Съвременна Испания е високоразвита индустриално-аграрна страна. Силният следвоенен икономически растеж и развитието на търговията след като става член на Европейския съюз през 1986 г. правят икономиката на страната 13-а в света през 2010 г., с равнище на БВП на човек на населението над средното за ЕС, преди Италия. Средната продължителност на живота, общественият транспорт, здравеопазването и инфраструктурата са на много високо равнище, което прави Испания 23-та държава в света по Индекс на човешкото развитие.
New!!: Кубрат Сакскобургготски и Испания · Виж повече »
Борис III
Борѝс III Обединител (официално: Негово Величество Борисъ III, по Божията милость и Народната воля, Царь на Българитѣ, Принцъ Саксъ-Кобургъ-Гота и Херцогъ Саксонски) е престолонаследник и княз Търновски от раждането си на 30 януари 1894 до 2 октомври 1918 г.
New!!: Кубрат Сакскобургготски и Борис III · Виж повече »
Виктор Емануил III
#пренасочване Виктор Емануил III Савойски.
New!!: Кубрат Сакскобургготски и Виктор Емануил III · Виж повече »
Велик магистър на Малтийския орден
Герб на Великия магистър на Малтийския орден. Велик магистър на Суверенния военен орден на хоспиталиерите на Свети Йоан, от Йерусалим, Родос и Малта е ненаследствена титла, с която се удостоява избраният за предводител на Малтийския духовно-военен орден, от 1099 г.
New!!: Кубрат Сакскобургготски и Велик магистър на Малтийския орден · Виж повече »
Елена Петрович Негош
#пренасочване Елена Черногорска.
New!!: Кубрат Сакскобургготски и Елена Петрович Негош · Виж повече »
Йоанна Българска
Царица Йоанна или Царицата майка Йоанна, родена Джована Елисавета Антония Романа Мария Савойска (Giovanna Elisabetta Antonia Romana Maria di Savoia; * 13 ноември 1907, Рим, Кралство Италия; † 26 февруари 2000, Ещорил, Португалия), е принцеса на Италия, принцеса на Албания, принцеса на Етиопия и чрез брак царица на българите (1930 – 1943), съпруга на цар Борис III и майка на Мария Луиза Сакскобургготска и на Симеон II Сакскобургготски.
New!!: Кубрат Сакскобургготски и Йоанна Българска · Виж повече »
15 юли
15 юли е 196-ият ден в годината според григорианския календар (197-и през високосна).
New!!: Кубрат Сакскобургготски и 15 юли · Виж повече »
1965
Няма описание.
New!!: Кубрат Сакскобургготски и 1965 · Виж повече »
1993
1993 (MCMXCIII) е обикновена година, започваща в петък според Григорианския календар.
New!!: Кубрат Сакскобургготски и 1993 · Виж повече »
1995
Няма описание.
New!!: Кубрат Сакскобургготски и 1995 · Виж повече »
1997
Няма описание.
New!!: Кубрат Сакскобургготски и 1997 · Виж повече »
2 юли
2 юли е 183-тият ден в годината според григорианския календар (184-ти през високосна).
New!!: Кубрат Сакскобургготски и 2 юли · Виж повече »
2002
2002 (MMII) година е обикновена година, започваща във вторник според Григорианския календар.
New!!: Кубрат Сакскобургготски и 2002 · Виж повече »
26 април
26 април е 116-ият ден в годината според григорианския календар (117-и през високосна година).
New!!: Кубрат Сакскобургготски и 26 април · Виж повече »
3 юни
3 юни е 154-тият ден в годината според григорианския календар (155-и през високосна).
New!!: Кубрат Сакскобургготски и 3 юни · Виж повече »
5 ноември
5 ноември е 309-ият ден в годината според григорианския календар (310-и през високосна).
New!!: Кубрат Сакскобургготски и 5 ноември · Виж повече »
