Отваряне в Google MapsСъдържание
16 отношения: La Macédoine et sa Population Chrétienne, Крушово и борбите му за свобода, Кривогащани (община), Константинопол, Прилеп (град), Пелагония, Османска империя, Ангеларий Охридски и Македонски, Никола Киров, Свети Атанасий (Крушеани), Северна Македония, Македония. Етнография и статистика, Българска екзархия, Васил Кънчов, Димитър Мишев (публицист), Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника.
- Села в община Кривогащани
La Macédoine et sa Population Chrétienne
La Macédoine et sa Population Chrétienne (в превод на български „Македония и нейното християнско население“) e книга, отпечатана на френски език в 1905 година в Париж.
Виж Крушеани и La Macédoine et sa Population Chrétienne
Крушово и борбите му за свобода
„Крушово и борбите му за свобода“ е книга на Никола Киров - Майски, излязла на български език в 1935 година в София.
Виж Крушеани и Крушово и борбите му за свобода
Кривогащани (община)
Кривогащани (Општина Кривогаштани) е община, разположена в централната част на Северна Македония със седалище едноименното село Кривогащани.
Виж Крушеани и Кривогащани (община)
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Прилеп (град)
Прилеп (Прилеп) е четвъртият по големина град в Северна Македония, след столицата Скопие, Куманово и Битоля.
Пелагония
Котловината Пелагония, снимана от сателит. Жълтата линия е границата между Северна Македония и Гърция Пелагония (Пелагонија) или Прилепското, Битолското (Северна Македония) и Леринското поле (Гърция), наричани от българите просто Поле, е най-голямата котловина в географската област Македония, разделена днес между Северна Македония - северната част и Република Гърция – южната.
Османска империя
Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.
Виж Крушеани и Османска империя
Ангеларий Охридски и Македонски
Ангеларий (Ангелариј) е духовник от Социалистическа република Македония, архиепископ Охридски и Македонски, втори глава на Македонската православна църква след архиепископ Доситей.
Виж Крушеани и Ангеларий Охридски и Македонски
Никола Киров
Никола Киров Трайков, известен като Майски, Ноги, Орлов и Гарибалди, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Свети Атанасий (Крушеани)
„Свети Атанасий“ („Свети Атанасиј“) е възрожденска православна църква в прилепското село Крушеани, Северна Македония.
Виж Крушеани и Свети Атанасий (Крушеани)
Северна Македония
Северна Македония (Северна Македонија; Maqedonia e Veriut), официално Република Северна Македония (Република Северна Македонија; Republika e Maqedonisë së Veriut), е независима държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа.
Виж Крушеани и Северна Македония
Македония. Етнография и статистика
„Македония.
Виж Крушеани и Македония. Етнография и статистика
Българска екзархия
Българската екзархия е върховна национална организация на Българската православна църква, учредена с ферман на султан Абдул Азис от 27 февруари 1870 година.
Виж Крушеани и Българска екзархия
Васил Кънчов
Васил Иванов Кънчов е български политик (министър) и учен (географ, историк, академик на БАН), автор на множество географски изследвания на Македония.
Димитър Мишев (публицист)
Димитър Мишев Димитров с псевдоним Бранков е български книжовник, публицист и политик, дългогодишен секретар на Българската екзархия, действителен член на Българската академия на науките.
Виж Крушеани и Димитър Мишев (публицист)
Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника
„Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ (Ethnographie des Vilayets d'Andrinople, de Monastir et de Salonique) e статистика, отпечатана на френски език в 1878 година в Цариград като подлистник на излизащия там вестник „Курие д'Ориан“, а по-късно като отделна брошура.
Виж Крушеани и Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника