Съдържание
10 отношения: Корнелии, Консул (Древен Рим), Понтифекс максимус, Римска империя, Цицерон, Юния Секунда, Марк Емилий Лепид (триумвир), Втори триумвират, 1 век пр.н.е., 49 пр.н.е..
Корнелии
Къщата на Корнелий Руф, Помпей Корнелии (Cornelius; Cornelia) е името на една от най-познатите и големи фамилии в Древен Рим (gentes maiores).
Виж Корнелия (съпруга на Лепид) и Корнелии
Консул (Древен Рим)
Консул (consul; незнаеноцт) е най-висшата избираема длъжност по време на Римската република в древен Рим.
Виж Корнелия (съпруга на Лепид) и Консул (Древен Рим)
Понтифекс максимус
Статуя на Август, принасящ жертва (в образа на велик понтифик), Рим, Музей Пио-Клементино Понтифекс максимус (Pontifex Maximus) или Велик Понтифик (върховен жрец) е първоначално висша пожизнена жреческа длъжност в Древен Рим.
Виж Корнелия (съпруга на Лепид) и Понтифекс максимус
Римска империя
Римска империя (Imperium Romanum, Res publica Romana,; 27 г. пр.н.е. – 476/1453 г.) обикновено се нарича Римската държава през столетията след реорганизацията при Октавиан Август.
Виж Корнелия (съпруга на Лепид) и Римска империя
Цицерон
Марк Тулий Цицерон (Marcus Tullius Cicero) е римски държавник, най-прочутият оратор на Рим, адвокат, писател, философ и консул.
Виж Корнелия (съпруга на Лепид) и Цицерон
Юния Секунда
Юния Секунда (Junia Secunda) е римлянка, живяла през 1 век пр.н.е.
Виж Корнелия (съпруга на Лепид) и Юния Секунда
Марк Емилий Лепид (триумвир)
Марк Емѝлий Лѐпид (Marcus Aemilius Lepidus; роден 89 или 88 пр.н.е., починал в края на 13 или началото на 12 пр.н.е.) е римски патриций, член на Втория триумвират и Понтифекс максимус.
Виж Корнелия (съпруга на Лепид) и Марк Емилий Лепид (триумвир)
Втори триумвират
Васални държави Вторият триумвират е политически съюз между римските политици Гай Юлий Цезар Октавиан, Марк Емилий Лепид и Марк Антоний, който управлява Римската република от 43 до 33 г.
Виж Корнелия (съпруга на Лепид) и Втори триумвират
1 век пр.н.е.
Въстанието на Спартак.
Виж Корнелия (съпруга на Лепид) и 1 век пр.н.е.
49 пр.н.е.
#виж 49 г. пр.н.е.