Съдържание
34 отношения: Къща музей „Георги Бенковски“, Ктитор, Калцуни, Кама (нож), Копривщица, Кехая, Кене, Пафта, Пловдив, Аба (плат), Абаджийство, Алафранга, Антерия, Найден Геров, Носия, Сукман, Светлана Мухова, Фес (шапка), Цървул, Шалвари, Ямурлук, Истанбул, Българско възраждане, Беглик, Ватенка, Гайтан, Джелепкешани, Дирекция на музеите (Копривщица), Дивит, Еснаф, Евтимий Сапунджиев, Лютова къща, Лука Ослеков, Йоаким Груев.
Къща музей „Георги Бенковски“
Къщата на Георги Бенковски е архитектурен паметник от първата половина ХІХ век.
Виж Копривщенска носия и Къща музей „Георги Бенковски“
Ктитор
Ктиторски портрет на севастократор Калоян и съпругата му Десислава, Стенопис от Боянската църква, 1259 година Ктитор или спомоществовател (на гръцки:κτήτωρ) е почетно наименование на лица, дарили земя за изграждане на манастир, църква или параклис.
Виж Копривщенска носия и Ктитор
Калцуни
Калцуните са принадлежности за обуване, част от мъжката и женската традиционна носия.
Виж Копривщенска носия и Калцуни
Кама (нож)
Кама Кама Камата, наричана още кинжал, е вид нож с две остри страни, използвана за промушване и защита.
Виж Копривщенска носия и Кама (нож)
Копривщица
Копрѝвщица (стара алтернативна форма Копришница) е град в Западна България, Софийска област.
Виж Копривщенска носия и Копривщица
Кехая
Снимка на мъже в стари носии на кехаи от с. Чокманово, Смолянско. Източник: ДА „Архиви“ Кехая (kâhya) или кетхуда е длъжност, включваща управлението на някаква дейност въз основа на пълномощия от собственика или друго високопоставено лице.
Виж Копривщенска носия и Кехая
Кене
Снимка на жена в носия от Средните Родопи, шиеща кенета. Източник: ДА „Архиви“ Кене, среща се и като шиена тантела, заръфлаци и кукла, е изящна дантела, която се изработва с игла за шиене и конец върху парче плат.
Пафта
Пафти от 19 век. Експонат на Белоградчишки исторически музей. Пафти (от персийски-турски pafta) или още чапрази (от перс.-тур. çapraz) са украсени метални токи за колани, които играят ролята и на накити в женската народна носия в България.
Виж Копривщенска носия и Пафта
Пловдив
Пло̀вдив е вторият по големина град в България.
Виж Копривщенска носия и Пловдив
Аба (плат)
Аба̀та е дебел тепан вълнен плат; бало, шаяк.
Виж Копривщенска носия и Аба (плат)
Абаджийство
Българи, облечени с традиционни носии от аба Абаджийството е вид занаят, при който се изработва аба – дебел тепен вълнен плат, използван за производството на мъжки и женски дрехи, включително народни носии и военни униформи.
Виж Копривщенска носия и Абаджийство
Алафранга
Алафранга в къща Хиндлиян, Пловдив Алафра̀нгата е декоративна ниша в интериора на българската възрожденска къща.
Виж Копривщенска носия и Алафранга
Антерия
Антерия, като част от българска носия Антерия, като част от българска носия Антерѝя, още памуклийка, е вид широка горна мъжка или женска дреха с ръкави, част от българската народна носия, ушита от тънка тъкан, подплатена с памук и обшита с тегели, дълга до коленете или до кръста, със странично закопчаване.
Виж Копривщенска носия и Антерия
Найден Геров
Найден Геров Добревич е български възрожденски писател, езиковед, фолклорист, общественик.
Виж Копривщенска носия и Найден Геров
Носия
Деца в български национални носии посрещат гости по време на фолклорен фестивал Носията е традиционно облекло на даден народ или етническа група, създавано според разбиранията и вкусовете на хората, съставящи дадена етническа единица.
Виж Копривщенска носия и Носия
Сукман
Сукманът представлява дълга и широка (свободна) рокля без ръкави.
Виж Копривщенска носия и Сукман
Светлана Мухова
Светлана Павлова Мухова е копривщенски краевед, иконописец и магистър по богословие и история.
Виж Копривщенска носия и Светлана Мухова
Фес (шапка)
бедуин с фес Фес (fes; طربوش) е мъжка шапка, която има форма на пресечен конус с червен цвят, а на горната ѝ част има черен пискюл.
Виж Копривщенска носия и Фес (шапка)
Цървул
Декоративни (за украшение) български цървули Цървулите, наричани още опинци, опънци, опинки, връвчанки или калеври (opanci; опинци; opinci опинчи, опанци), на гръцки „τσαρουχια“ (tsaruhja), също така "γουρουνοτσαρουχα", които са почти идентични с българските, а в някои гръцки говори се среща и диалектната дума τσερβουλια - напр.
Виж Копривщенска носия и Цървул
Шалвари
Харем, жени в шалвари Казаци с шалвари Шалвари (شلوار – шалвар, означаващо „панталон“) са широки, подобни на пижама панталони, носени както от мъже, така и от жени.
Виж Копривщенска носия и Шалвари
Ямурлук
Изработване на филцова овчарска роба, Бахтиари (Иранска племенна група) Ямурлук е дебела връхна дреха от традиционната носия, предназначена да пази от студ и дъжд.
Виж Копривщенска носия и Ямурлук
Истанбул
Истанбу̀л (İstanbul, /isˈtanbuɫ/), известен в миналото още като Цариград, Константинопол и Византион, е най-големият град в Турция, който служи като икономически, културен и исторически център на страната.
Виж Копривщенска носия и Истанбул
Българско възраждане
Българското възраждане е период на националноосвободително движение на българския народ от Османската империя.
Виж Копривщенска носия и Българско възраждане
Беглик
Бегликът е паричен данък върху добитъка.
Виж Копривщенска носия и Беглик
Ватенка
Съветски военнопленници от Зимната война с ватенки. Ватенка или памуклийка (телогре́йка) е вид куртка, подплатена с вата.
Виж Копривщенска носия и Ватенка
Гайтан
носии (Етнографски музей (Елхово)) Златен гайтан със звезда от баварска полицейска униформа Гайтанът е плетен на плитка шнур.
Виж Копривщенска носия и Гайтан
Джелепкешани
Джелепкешаните (celepkeşan) са специална категория зависимо население в Османската империя, задължено да доставя ежегодно на държавата определен брой дребен рогат добитък на фиксирани цени.
Виж Копривщенска носия и Джелепкешани
Дирекция на музеите (Копривщица)
Началото на модерното музейно дело в Копривщица е поставено със създаването на Дирекцията на музеите през 1956 г.
Виж Копривщенска носия и Дирекция на музеите (Копривщица)
Дивит
Османски дивити от бронз и сребро. 18 в. Дивит (Divit) е специална, най-често метална и продълговата кутийка с две отделни хранилища, едното за мастило (мастилница – на арабски Hokka), другото за пера и моливи – на арабски „кубур“), споени едно с друго.
Виж Копривщенска носия и Дивит
Еснаф
Еснаф в Османската империя (също еснафски съюзи, особено за периода на Възраждането, но и за по-ранни периоди или след Освобождението) е сдружение със затворен характер на занаятчии от даден занаят в определено населено място.
Виж Копривщенска носия и Еснаф
Евтимий Сапунджиев
Професор архимандрит д-р Евтимий Сапунджиев e български православен богослов и общественик, първи историограф на Копривщица, архимандрит.
Виж Копривщенска носия и Евтимий Сапунджиев
Лютова къща
Лютовата къща е построена през 1854 г.
Виж Копривщенска носия и Лютова къща
Лука Ослеков
Лука Ненчов Ослеков е копривщенски гимназиален директор и училищен инспектор, географ и автор на голямо и обширно историческо, географско, етнографско и стопанско описание на гр.
Виж Копривщенска носия и Лука Ослеков
Йоаким Груев
Йоа̀ким Гру̀ев Про̀йчев е български просветител, учител, педагог, преводач, книгоиздател и общественик.
Виж Копривщенска носия и Йоаким Груев