Съдържание
93 отношения: Translatio imperii, Кралство Навара, Карл (Прованс), Карл II Плешиви, Карл Мартел, Карл Млади, Карл Велики, Карл Дебели, Карломан (крал на Бавария), Карломан I, Карломан II (Франция), Каролинги, Кордовски емират, Прибалтика, Прованс, Париж, Панония, Пиренеи, Пипин (Италия), Пипин I (Аквитания), Пипин II (Аквитания), Пипин III, Одо, Араби, Арнулф Каринтийски, Аахен, Аквитания, Андернах, Неустрия, Рудолф I (Бургундия), Ранно Средновековие, Рим, Римската империя, Рона, Рейн, Страсбургски клетви, Среднофранкско кралство, Саксонска правда, Саксонци, Свещената Римска империя, Тасило III, Франкска империя, Франки, Херцогство Каринтия, Херцогство Беневенто, Централна Европа, Марка (териториална единица), Магна Германия, Мон Сени, Мец, ... Разширете индекс (43 Повече ▼) »
Translatio imperii
Translatio imperii („пренасяне на властта“) е концепция в средновековната западноевропейска историография, която представя историята като поредица от прехвърляния на властта от един владетел на друг.
Виж Каролингска империя и Translatio imperii
Кралство Навара
Кралство Навара (Reino de Navarra; Nafarroako Erresuma; Royaume de Navarre) е историческа държава, съществувала в периода от 824 до 1620 г.
Виж Каролингска империя и Кралство Навара
Карл (Прованс)
Карл (Karl; * 845; † 24 януари 863, манастир St-Pierre-les-Nonnains, днес Лион) е от 855 г.
Виж Каролингска империя и Карл (Прованс)
Карл II Плешиви
Карл II Плешивия (Charles le Chauve; * (13 юни 823; † 6 октомври 877) е император на Свещената Римска империя и крал на Западно-франкското кралство.
Виж Каролингска империя и Карл II Плешиви
Карл Мартел
Битката при Поатие и кампаниите си, спиращи инвазията на Омеядите в Европа Карл Мартел (Carolus Martellus, Карл Чука) е франкски държавник, роден около 686/688 в Ерстал, Валония, Белгия, незаконен син на Пипин II (Пипин Средни) и неговата наложница Алпаида.
Виж Каролингска империя и Карл Мартел
Карл Млади
Карл Млади (* 772/773, † 4 декември 811) е през 788 г.
Виж Каролингска империя и Карл Млади
Карл Велики
Карл Велики (Carolus Magnus, Karolus Magnus; Charlemagne; Karl der Große; * вероятно на 2 април 747 или 748; † 28 януари 814 в Аахен) от фамилията на Каролингите е от 9 октомври 768 г.
Виж Каролингска империя и Карл Велики
Карл Дебели
#пренасочване Карл III.
Виж Каролингска империя и Карл Дебели
Карломан (крал на Бавария)
Карломан (Karlmann; Carloman); Karlomannus; 830 – 22 септември 880) е крал на Бавария (от 876 г.) и Италия (от 877 г.) от династията на Каролингите.
Виж Каролингска империя и Карломан (крал на Бавария)
Карломан I
Карломан I (Carloman I; Karlmann I.) e вторият син на Пипин III и Бертрада от Лаон и брат на Карл Велики.
Виж Каролингска империя и Карломан I
Карломан II (Франция)
Карломан II е крал на Западната франкска империя.
Виж Каролингска империя и Карломан II (Франция)
Каролинги
Каролингите са династия, управлявала Франкската държава и образувалите се при разпада й държави в периода (7 - 10 век).
Виж Каролингска империя и Каролинги
Кордовски емират
Кордовският емират (إمارة قرطبة; 756 – 929) е историческа държава на територията на днешна Испания, основана от последните оцелели Омаяди, които напускат Дамаск след преврата на Абасидите през 750 г.
Виж Каролингска империя и Кордовски емират
Прибалтика
#виж Прибалтийски републики.
Виж Каролингска империя и Прибалтика
Прованс
Заливът на Сен Тропе Прованс (Provence, Provença, букв. „провинция“) е историческа област в Югоизточна Франция.
Виж Каролингска империя и Прованс
Париж
Шан-з-Елизе с Триумфалната арка и бизнес квартала Дефанс в далечината Люксембургската градина, изглед от Монпарнас. Вляво в далечината е катедралата „Нотр Дам“ Париж (Paris) е столицата и най-големият град на Франция.
Виж Каролингска империя и Париж
Панония
Панония (Pannonia) е историческа област в Средна Европа и римска провинция.
Виж Каролингска империя и Панония
Пиренеи
Brecha de Rolando), отвъд който е Франция. Пиренеите (Pirineos; Pyrénées; Pirineus; Pirenèus; Perinés; Pirinioak) са планинска система в Югозападна Европа, чието бѝло формира естествената граница между Испания и Франция и се явява важен природен рубеж, отделящ Средиземноморието от Средна Европа.
Виж Каролингска империя и Пиренеи
Пипин (Италия)
Пипин (Pippin; * 777; † 8 юли 810; погребан в Милано) e крал на Италия (781 – 810).
Виж Каролингска империя и Пипин (Италия)
Пипин I (Аквитания)
Пипин I (Pippin I.; Pépin; * 797; † 13 ноември, по други източници 13 декември 838, Поатие) е крал на Аквитания от 817 до 838 г.
Виж Каролингска империя и Пипин I (Аквитания)
Пипин II (Аквитания)
Пипин II (Pippin II., Pépin;; * 823; † сл. 864 в Санлис) е крал на Аквитания от 838 до 864 г.
Виж Каролингска империя и Пипин II (Аквитания)
Пипин III
Сен-Дени. Пипин III Къси също Пипин Млади и Пипин Малкия (Pippinus Brevis; Pépin le Bref; Pippin der Jüngere, Pippin III, Pippin der Kurze, Pippin der Kleine) от династията на Каролингите е майордом на франките в периода 741 – 751 г., а от 751 г. – крал на франките.
Виж Каролингска империя и Пипин III
Одо
Одо или Юд (Odo, Eudes; * ок. 860; † 1 януари 898) е крал на Западното франкско кралство от 888 до 898 г.
Араби
Арабите (العرب, „ал-ʿа́раб“) са народ от семитски произход, които говорят на множество диалекти на арабски език и населяват държави в Западна Азия и Северна Африка.
Виж Каролингска империя и Араби
Арнулф Каринтийски
Арнулф Кернтенски (Arnulf von Kärnten; * ок. 850, † 8 декември 899) е крал на Източнофранкското кралство от 887 до 899, крал на Италия от 894 до 895 и след 896 император на Свещената Римска империя.
Виж Каролингска империя и Арнулф Каринтийски
Аахен
мини А̀хен (Аахен) (Aachen,,; Aix-la-Chapelle – Екс ла Шапел; Aken – Акен; Aquisgranum) е град в Германия, федерална провинция Северен Рейн-Вестфалия, близо до точката, в която границата ѝ се среща с границите на Белгия и Холандия.
Виж Каролингска империя и Аахен
Аквитания
#виж Аквитания (регион).
Виж Каролингска империя и Аквитания
Андернах
Андернах(Andernach; Annenach) е окръжен град в Рейнланд-Пфалц, Германия, с 29 441 жители (2015) и се намира на река Рейн.
Виж Каролингска империя и Андернах
Неустрия
Неустрия, Нейстрия или Неустразия, означаващо „нова земя“, е франкско кралство, възникнало през 511 в територията между Аквитания и Ламанш с главни градове Париж и Соасон.
Виж Каролингска империя и Неустрия
Рудолф I (Бургундия)
Кралствата Горна- и Долна Бургундия и Херцогство Бургундия през 9/10 век Рудолф I (Rudolf I.; † 25 октомври 912) е през 872 г.
Виж Каролингска империя и Рудолф I (Бургундия)
Ранно Средновековие
#пренасочване Ранно средновековие.
Виж Каролингска империя и Ранно Средновековие
Рим
Рим (на италиански и латински: Roma, Ро̀ма; на готски: ̼̰͂̿; латинска транскрипция Ruma; Ρώμη) е столицата на Италия и област Лацио.
Римската империя
#виж Римска империя.
Виж Каролингска империя и Римската империя
Рона
Рона (Rhône, Рон) е река в Швейцария (кантони Вале, Во и Женева) и Франция (департаменти Ен, Горна Савоя, Изер, Рон, Ардеш, Дром, Гар, Воклюз и Буш дю Рон), вливаща се в Средиземно море.
Виж Каролингска империя и Рона
Рейн
Рейн (Rhein,; Rhin) е една от най-важните и големи реки в Европа, с дължина от 1233 km и среден дебит от над 2000 m³/s.
Виж Каролингска империя и Рейн
Страсбургски клетви
Страсбургските клетви е военен съюз, сключен на 14 февруари 842 година в Страсбург между Шарл Плешиви и Лудвиг Германски срещу по-големия им брат Лотар I, наследник на Франкската империя.
Виж Каролингска империя и Страсбургски клетви
Среднофранкско кралство
Среднофранкското кралство (Francia media, Lotharii Regnum) е средната част на Франкската империя, която чрез Вердюнския договор на 10 август 843 г.
Виж Каролингска империя и Среднофранкско кралство
Саксонска правда
Саксонската правда (Lex Saxonum) е правов кодекс, издаден като указ на Карл Велики, целящ да подчини саксите.
Виж Каролингска империя и Саксонска правда
Саксонци
#виж Сакси.
Виж Каролингска империя и Саксонци
Свещената Римска империя
#виж Свещена Римска империя.
Виж Каролингска империя и Свещената Римска империя
Тасило III
Тасило III (Tassilo III; * ок. 741, † ок. 796) е последният херцог на Бавария от 749 до 788 г.
Виж Каролингска империя и Тасило III
Франкска империя
Експанзията на Франкската империя през годините Франкската империя (Imperium Francorum), Франкия, Франкско кралство (на латински: Regnum Francorum, Кралство на франките) представлява територия, населена и управлявана от франките от III до X век.
Виж Каролингска империя и Франкска империя
Франки
---- Територия на Франкската империя Статуя на Карл Велики във Франкфурт Франките са група германски племена, които идват от Фризия и се заселват в късната Римска империя като федерати.
Виж Каролингска империя и Франки
Херцогство Каринтия
Херцогство Каринтия (Herzogtum Kärnten) e средновековно херцогство на Източно франкското кралство от 976 до 1335 г.
Виж Каролингска империя и Херцогство Каринтия
Херцогство Беневенто
Херцогство Беневенто през 8 век Херцогството Беневенто (Ducato di Benevento) със столица Беневенто в регион Кампания съществува от времето на лангобардите в Италия от 6 до 11 век.
Виж Каролингска империя и Херцогство Беневенто
Централна Европа
Държавите от Централна Европа Европа Центра̀лна Евро̀па е географски регион, който обхваща площ от 1 253 371 km², или 11,9% от повърхността на Европа.
Виж Каролингска империя и Централна Европа
Марка (териториална единица)
Марка (от древногерманското marcha – „граница“) при древните германи се нарича териториална, най-често селска община, имаща основно икономическо предназначение.
Виж Каролингска империя и Марка (териториална единица)
Магна Германия
Магна Германия (Magna Germania) или Голяма Германия или Древна Германия е римска провинция и е част от Германия източно от Рейн и северно от Дунав.
Виж Каролингска империя и Магна Германия
Мон Сени
Арк (Мориен). Проходът остава в ляво – виждат се пътят и езерото, под него е Ланлебур, вдясно остава град Модан. Язовирът „Мон Сени“ Мон Сени (на френски Col de Mont Cenis, на италиански Colle del Moncenisio) е проход в Алпите на 2083 м надморска височина.
Виж Каролингска империя и Мон Сени
Мец
Мец (Metz, произнася се, Мес), е град в Североизточна Франция, център на регион Гранд Ест.
Мецка катедрала
Катедралата „Св.
Виж Каролингска империя и Мецка катедрала
Меерсенски договор
Франкската империя след Меерсенския договор. Меерсенският договор през 870 година е споразумение за разделяне на Франкската империя между оцелелите синове на Лудвиг Благочестиви – Карл II Плешиви и Лудвиг Немски, подписан в град Меерсен в днешна Холандия.
Виж Каролингска империя и Меерсенски договор
Испанска марка
Испанската марка (Marca Hispanica, Gothien), наричана и Готия, е политическо-военен граничен регион на Франкската империя на Иберийския полуостров.
Виж Каролингска империя и Испанска марка
Иберийски полуостров
#виж Пиренейски полуостров.
Виж Каролингска империя и Иберийски полуостров
Източнофранкско кралство
Източното франкско кралство (Regnum Francorum orientalium) е създадено след разпадането на Франкската империя, в резултат на Вердюнския договор от 843 година.
Виж Каролингска империя и Източнофранкско кралство
Захарий
Захарий (Zacharias) е римски папа от 10 декември 741 г.
Виж Каролингска империя и Захарий
Западна Европа
Западна Европа Западна Европа е регионът, включващ западните страни в Европа.
Виж Каролингска империя и Западна Европа
Западнофранкско кралство
Западнофранкското кралство е европейска монархия, просъществувала за кратко през средните векове.
Виж Каролингска империя и Западнофранкско кралство
Бургундия
Герб на Бургундия Рихард Застъпник Бургундия е историческа област в Западна Европа, наречена на германското племе бургунди.
Виж Каролингска империя и Бургундия
Бретонски език
Бретонският език (самоназвание: Brezhoneg) е келтски език от бритската група, говорен от около 300 000 души (257 000 през 1999 г.) във Франция, главно в областта Бретан (Западна Франция).
Виж Каролингска империя и Бретонски език
Баски език
Диалектите на баския език Баски (самоназвание: euskara) е езикът, говорен от баските, обитаващи Пиренеите в централната част на Северна Испания и съседния район на Югозападна Франция.
Виж Каролингска империя и Баски език
Бавария
Свободна държава Бавария (Freistaat Bayern, произношение или само Бавария е една от шестнадесетте федерални провинции на Германия. Има население от 12,5 милиона жители и е най-голямата по площ германска провинция – площта ѝ е 70 551 km².
Виж Каролингска империя и Бавария
Битка в Тевтобургската гора
Битката в Тевтобургската гора (Schlacht im Teutoburger Wald, Varusschlacht или Hermannsschlacht) се състои през септември 9 г., когато съюзени германски племена под предводителството на Арминий нападат от засада дълбоко в Тевтобургската гора три римски легиона под предводителството на Публий Квинтилий Вар.
Виж Каролингска империя и Битка в Тевтобургската гора
Бозон Виенски
Бозон Виенски (Boson de Provence; Boso von Vienne: * 825/828; † 11 януари или 1 ноември 887 г.) е от 870 г.
Виж Каролингска империя и Бозон Виенски
Бербери
Берберите (наричани също имазиген, „свободни хора“, ед.ч. амазиг) са етническа група, обитаваща Северозападна Африка и говореща берберски езици от афроазиатското езиково семейство.
Виж Каролингска империя и Бербери
Бернар Септимански
Бернар от Септимания (Bernard de Septimanie; Bernardo de Septimania, * 795, † 14 февруари 844) е княз и водещ държавник от вестготски произход в двора на император Лудвиг Благочестиви.
Виж Каролингска империя и Бернар Септимански
Бернард (Италия)
Бернард (Bernhard; * 797; † 17 април 818) от Каролингите е от 812 г.
Виж Каролингска империя и Бернард (Италия)
Беренгар I
Беренгар I (Berengario del Friuli; * ок. 840, † 7 април 924) е император на Свещената Римска империя от 915 до 924 г.
Виж Каролингска империя и Беренгар I
Византийската империя
#пренасочване Византийска империя.
Виж Каролингска империя и Византийската империя
Вердюнски договор
Франкската империя след Вердюнския договор Вердюнският договор (Traité de Verdun; Vertrag von Verdun) от 843 г.
Виж Каролингска империя и Вердюнски договор
Великден
Великден (Възкресение Христово) е денят, в който християните честват Възкресението на Сина Божи Исус Христос.
Виж Каролингска империя и Великден
Григорий IV Римски
Папа Григорий IV (в средата) получава книга отРабанус Маурус (вдясно) Григорий IV (Gregorius PP.) е римски папа от октомври 827 г.
Виж Каролингска империя и Григорий IV Римски
Горна Бургундия
Кралството Горна Бургундия (Haute Bourgogne, Bourgogne transjurane) е създадено по времето на Каролингите, по-късно е Маркграфство.
Виж Каролингска империя и Горна Бургундия
Германи
Германите са група исторически народи и племена от индоевропейски произход, населявали Западна, Северна и Североизточна Европа от античността до късното средновековие.
Виж Каролингска империя и Германи
Дания
Кралство Дания е скандинавска страна, намираща се в Северна Европа.
Виж Каролингска империя и Дания
Долна Бургундия
Кралството Долна Бургундия или Долна Бургундия (Cisjurania) и Прованс (Basse Bourgogne; Cisjurania Burgundia) е историческо кралство в днешна июгоизточна Франция.
Виж Каролингска империя и Долна Бургундия
Евразийска степ
Степ в Източен Казахстан Понтийско-каспийската степ Степният пояс на Евразия Евразийска степ (Евразийская степь; Eurasian Steppe), наричана също Степ на степите (Steppe or The Steppes) и Велика степ (Великая степь) e обобщено название на степния регион в централната част на Евразия.
Виж Каролингска империя и Евразийска степ
Елба
Карта на водосборния басейн на река Елба Елба или Лаба (Elbe, Елбе; Labe, Лабе; на долногермански Елв, Elv) е голяма река в Централна Европа, една от главните водни артерии в региона, протичаща по територията на Чехия (краища Краловохрадецки, Пардубицки, Средночешки и Устецки) и Германия (провинции Саксония, Саксония-Анхалт, Долна Саксония, Шлезвиг-Холщайн и Хамбург), вливаща се в Северно море.
Виж Каролингска империя и Елба
Лъв III (папа)
Свети Лъв III (неизв. – 12 юни 816) е римски папа от 795 г.
Виж Каролингска империя и Лъв III (папа)
Лудвиг II (Италия)
Лудвиг II Млади (Ludwig II; Ludovico II, il Giovane, Luigi II il Giovane; Louis II, le Jeune) е крал на Италия от 839/840 г., крал на лангобардите от 844 г., римски съимператор от 850 и от 855 г.
Виж Каролингска империя и Лудвиг II (Италия)
Лудвиг III Слепи
Лудвиг III, назован Слепи, е крал на Бургундия (887 – 928), крал на Италия (900 – 905) и император на Свещената Римска империя (901/902 - 905).
Виж Каролингска империя и Лудвиг III Слепи
Лудвиг III Младши
Лудвиг III Младши (Ludwig III.; * 835; † 20 януари 882, Франкфурт на Майн) от династията на Каролингите, е крал на Източнофранкско кралство и Лотарингия (876 – 882), и крал на Бавария (880 – 882).
Виж Каролингска империя и Лудвиг III Младши
Лудвиг Немски
Лудвиг II, наречен Лудвиг Немски (Ludwig der Deutsche), от династията на Каролингите, е крал на Бавария (817 – 843) и от 840 до 876 година крал на източните франки.
Виж Каролингска империя и Лудвиг Немски
Лудвиг Благочестиви
Лудвиг I или Лудвиг (още Людовик) Благочестиви (Ludovicus Plus; Louis le Pieux или Louis le Débonnaire; Ludwig I. der Fromme) е франкски владетел и син на Карл Велики.
Виж Каролингска империя и Лудвиг Благочестиви
Луи II (Франция)
Луи II (Ludowicus Balbus, Louis II de France, Louis le Bègue; * 1 ноември 846; † 10 април 879, Компиен) е най-големият и единствен останал жив син и наследник на Карл II Плешиви и на Ирментруда Орлеанска.
Виж Каролингска империя и Луи II (Франция)
Луи III
Луи III (Louis III; * 863, † 882) е крал на Франция.
Виж Каролингска империя и Луи III
Латински език
Латинският език (lingua latīna) е древен италийски език.
Виж Каролингска империя и Латински език
Лангобардско кралство
195x195пкс Лангобардското кралство (Regnum Langobardorum) е държавното образувание, създадено в Италия от лангобардите между 568 и 569 г.
Виж Каролингска империя и Лангобардско кралство
Лотар I
Свети Лотар I (Lothar, Lothaire, Lotario; * 795, † 29 септември 855, абатство Прюм) e франкски крал, от 814 до 817 г.
Виж Каролингска империя и Лотар I
Лотар II
Лотар II (Lothar II.; * 835; † 8 август 869, Пиаченца) е франкски крал от 855 до 869 г.
Виж Каролингска империя и Лотар II
Лотарингия
Лотарингия е историческа област в Западна Европа, на територията на днешните Нидерландия, Белгия, Люксембург, Германия и Франция.
Виж Каролингска империя и Лотарингия
Лоара
Лоара при Сен Назер. Карта на водосборния басейн на Лоара Лоа̀ра (Loire, Лоар) е най-голямата река във Франция (департаменти Ардеш, Горна Лоара, Лоар, Сона и Лоара, Алие, Ниевър, Шер, Лоаре, Лоар и Шер, Ендър и Лоара, Мен и Лоара и Атлантическа Лоара), вливаща се в Атлантическия океан.
Виж Каролингска империя и Лоара
Ломбардия
Ломбардѝя (Lombardia; Lombardia) е италиански регион с обикновен статут в Северозападна Италия, създаден на 16 май 1970 г.
Виж Каролингска империя и Ломбардия