Съдържание
14 отношения: Камбрий, Протерозой, Алтай, Апалачи, Нюфаундленд, Сибирска платформа, Скандинавски планини, Тасмания, Урал (планина), Херцинска геосинклинална област, Шпицберген, Монголски Алтай, Западни Саяни, Байкалска геосинклинална област.
Камбрий
Камбрий (Cambrium) е първият геоложки период от палеозойската ера, чието начало е преди 542 ± 0.3 милиона години и край преди 488,3 ± 1,7 милиона години (МКС).
Виж Каледонска геосинклинална област и Камбрий
Протерозой
Протерозоят е следващото голямо подразделение на докамбрия след архай.
Виж Каледонска геосинклинална област и Протерозой
Алтай
Алтай (Алтайские горы; Алтайн нуруу; Алтай туулар; Алтай таулары) е планинска система в Централна Азия, разположена на територията на Русия, Китай, Монголия и Казахстан.
Виж Каледонска геосинклинална област и Алтай
Апалачи
мини Апалачите (Appalachian Mountains) са планина в източната част на Северна Америка, разположени на територията на САЩ и Канада, образуващи верига от хребети, долини, плата и платообразни участъци, с ширина от 300 до 500 km.
Виж Каледонска геосинклинална област и Апалачи
Нюфаундленд
250 px Изглед от скалистите брегове на остров Нюфаундленд Нюфаундленд (Newfoundland, буквален превод новооткрита земя) е най-големият канадски остров по източното крайбрежие на страната, в северозападната част на Атлантическия океан.
Виж Каледонска геосинклинална област и Нюфаундленд
Сибирска платформа
Граници на Сибирската платформа Сибирската платформа е най-древната плоча в средната част на Северна Азия.
Виж Каледонска геосинклинална област и Сибирска платформа
Скандинавски планини
Скандинавските планини са планинска система на Скандинавския полуостров, разположени основно в Норвегия и Швеция и частично в най-северната част на Финландия.
Виж Каледонска геосинклинална област и Скандинавски планини
Тасмания
Карта на ''Нова Холандия'' от 1644 г. Четири възрастни аборигена от Тасмания, около 1860 г. Труганини, която дълго време твърди, че е последната жива чистокръвна аборигенка, е седнала най-вдясно.
Виж Каледонска геосинклинална област и Тасмания
Урал (планина)
Поток в горите на планина Урал Планината Урал (Уральские горы) е планинска система, ориентирана север-юг, която разделя Русия на изток и запад.
Виж Каледонска геосинклинална област и Урал (планина)
Херцинска геосинклинална област
Геосинклиналните (нагънати) пояси на Земята Херцинската (Варисцийска) геосинклинална област или Херцинско (Варисцийско) нагъване, Херцинска (Варисцийска) орогенеза е съвкупност от тектонски процеси – нагъване, планинообразуване и гранитуиден интрузивен магматизъм през втората половина на палеозойската ера (от края на девона до началото на триаса), проявили се в палеозойските геосинклинали и създали нагънати планински системи – херциниди.
Виж Каледонска геосинклинална област и Херцинска геосинклинална област
Шпицберген
Топографска карта със селищата Спътникова снимка Шпицберген (Spitsbergen), до 1969 г.
Виж Каледонска геосинклинална област и Шпицберген
Монголски Алтай
Монголски Алтай (Монгол Алтайн нуруу; 蒙古阿尔泰山脉; Měnggǔ A1ěrtài shānmài) е планинска система в Западна Монголия и Северозападен Китай, югоизточно продължение на планината Алтай.
Виж Каледонска геосинклинална област и Монголски Алтай
Западни Саяни
Западните Саяни (Западный Саян), е планинска система в Южен Сибир, в пределите на Русия (южната част на Красноярски край, северозападната и северната част на Тува и южната част на Хакасия), част от голямата планинска система Саяни.
Виж Каледонска геосинклинална област и Западни Саяни
Байкалска геосинклинална област
Типични байкалиди. Хребета Хамар-Дабан в Бурятия. Геосинклиналните (нагънати) пояси на Земята Байкалската геосинклинална област или Байкалско нагъване, Байкалска орогенеза е геоложка орогенеза, проявила се в края на докамбрия и предшестваща каледонската тектонска епоха от ранния палеозой.
Виж Каледонска геосинклинална област и Байкалска геосинклинална област